Забранените трансджендър шеги

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Хуморът е един от най-тежко ударените елементи на западния начин на живот и основна мишена на мазохистичната и „маоистична“ културна революция. Кастрацията на комедията е доста успешна мисия, ако съдим по качеството на професионалните производители на смях, особено в САЩ и Великобритания. Постепенно и неофициално се настани забрана да се шегуваш с почти всички защитени от политически коректната догма групи. Това означаваше, че подигравките с „обичайните заподозрени“ - белите хора – трябва да станат дори още повече.

Но страшно успешният в Америка чернокож стенд-ъп комик Дейв Шапел за момент излезе извън коловоза на официално одобрените послания и си позволи няколко шеги със защитена и свещена за новата религия група – трансджендър „общността“.

В новия си „спешъл“ за стрийминг гиганта Netflix, озаглавен Closer, ветеранът на жанра, който си беше дал голяма пауза преди време, прекрачва транс табуто и скандализира медиите, активистите и собствените си шоубизнес среди с няколко изречения в подкрепа на очевидната биологична реалност, че жените са различни от мъжете.

Уау! Помислете само за малко върху това. Вече втора седмица почти всички влиятелни издания, както и милиони хора онлайн, ожесточено и истерично дебатират комик, който си е позволил да каже, че има такова нещо като биологични жени. Да съобщи, че всички сме родени от женско тяло, което не е като мъжкото. Какъв шок, скандал, ужас и потрес.

Скандалът тук е, че има скандал заради няколко безобидни транс шеги. Всъщност истерията, прераснала в протести на активисти пред Netflix и масови призиви за бойкот и цензура, е продукт на нещо друго. Медиите и активистите се разгневиха не толкова на хумора, а на истината, облечена в смях. Да, мъжете не могат да бъдат жени. Не могат да раждат и да имат менструация. Това е опасна, неправилна и некомфортна истина в средите на някои от най-влиятелните хора и структури на планетата.

Посланията на Дейв Шапел за неизбежната реалност на биологичния пол представляват предизвикателство към контрола върху популярната култура, който тези активисти и организации са наложили. Той сякаш се подиграва с тяхната власт. И това е проблем.

Самият Шапел не беше истински „отменен“, но това е заради неговата етническа и идеологическа имунизация. Той е чернокож комик, който все пак се гаври обилно с белите хора и направи специален и невероятно нелеп Black Lives Matter монолог след смъртта на опасния рецидивист под влияние на тежки субстанции Джордж Флойд.

Това трябваше да му гарантира малко свобода за няколко шеги с трансджендър общността. Но битката между защитените малцинства явно е толкова ожесточена, че не се размина без наистина нечувани противоречия във всеки ъгъл на западната култура.

Случката показва и съревнованието между трансджендър истериците и Black Lives Matter параноиците за най-защитена от критики група в западната култура. Едно е сигурно – Netflix никога нямаше да допусне подобен материал на бял комик. По-страшното е, че бял комик никога нямаше да се престраши да напише подобен комедиен материал. През последните години хумористите от европейски произход се състезават да се извиняват за културата, историята и постиженията на своите етнически предци.

Да, понякога британецът Рики Джервейс отива до ръба и се гаври приятно с политически коректните зомбита. Бил Бър също. Джо Роугън си позволява умерена критика на доминиращите догми. Но никоя солидна мейнстрийм фигура не може дори да си помисли за наистина хапеща сатира на всички големи наративи на „woke“ идеологията. И нито една телевизия, или стрийминг платформа, не би разпространила подобно болезнено необходимо съдържание.

В този смисъл възторжените възгласи, че Дейв Шапел е нанесъл жесток удар върху цензурата и „кенсъл културата“, са преувеличени. Човекът каза две-три биологични истини и предизвика цудовищна буря от реакции без да бъде „отменен“. Супер за него. Транс табуто си остава. А комедията продължава да бъде кастрирана.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР.