Залез на парламентарната и зора на президентската република?

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

В книгата „Деветдесет и трета година“ на Виктор Юго има една реплика по повод Френската революция и разразилите се в страната обществени катаклизми – „Ах, тази република! Какви опустошения за нищо! Като си помисли човек, че започна заради дефицит от няколко милиона!“.

Историческата практика често е показвала, че събития, които са били немислими преди съвсем кратък период от време, изведнъж се оказват реалност. Кой би си помислил, че тиранията на Робеспиер би била възможна дори две години преди това? Предпоставките за подобно развитие на събитията обаче неминуемо се коренят в нашето настояще и по-конкретно в едно логическо правило за три категории, формулирано от Доналд Ръмсфелд – “known knowns“, тоест неща, които знаем, че знаем; “known unknowns” – неща, които знаем, че не знаем; но има и “unknown unknowns“ – неща, които не знаем, че не знаем

“Unknown unknown“ ли би било в един момент да се опитаме да си представим такъв ход на събитията, който би изпратил текущата форма на парламентарна република в историята и би я заменил с нещо друго – президентска република? През изминалата седмица един от близките до президента Радев политолози за пореден път артикулира тезата за необходимостта от смяната на модела на управление в тази посока.

Обстоятелствата, сред които това се случва, са изключителна поляризация на общественото мнение във връзка с предстоящите парламентарни избори, високо недоверие в парламентарна, невъзможността на парламентарните сили да се обединят за излъчване на управленска конструкция и възможност от много сериозен хаос на изборите във връзка с изборните правила и задължителното машинно гласуване. Звучи като зараждането на перфектната буря, нали?

Да си представим за момент, че машинното гласуване се превърне от провал в катастрофа и това постави под въпроси не само самата легитимност на новоизбраното Народно събрание, но и легитимността на парламентарната система като цяло. Редовните политически дрязги и невъзможността да се изгради консенсус около формирането на правителство вещае дълъг период на нестабилност. В такива ситуации практиката е показала, че обществото търси фигура под мантията на силна институция, която да даде изход от ситуацията. В такава ситуация вземането на всички съществени решения ще зависи само и единствено от президента, който на фона на фрагментиран парламент, ще излезе като силната и обединяваща фигура. Достатъчно добър обществен наратив, който да се превърне в предпоставка за желаните изменения – все пак промяната на формата на държавно управление минава през не просто промяна, а смяна на основния закон като цялостна концепция.

Трансформацията на конституционния модел едва ли би била лишена и от парламентарната подкрепа на онези политически сили, които вече активно работят за преизбирането на Румен Радев за втори мандат. И посланието, което те ще отправят ще бъде само едно – отговорът на парламентарната нестабилност може да се намери само в силната президентска институция.

Първа стъпка в тази посока ще бъде самото преизбиране на президента. До онзи момент парламентарните проблеми и невъзможността за трайна управленска конструкция ще е създало достатъчно голяма умора от битките в Народното събрание, че обществото просто ще приеме идеята за смяна на модела като единствен и възможен изход от ситуацията. Времевият хоризонт за извършването на подобна промяна не е толкова дългосрочен – това, при правилно стечение на обстоятелствата, може да се случи в рамките на следващата година или година и половина.

Разбира се, този сценарий е хипотетичен, той се базира на предположение и различни по характер причинно-следствени връзки. Но не е лишен от смисъл. Идеята за президентската република досега не веднъж е била предмет на дебат в обществото и политиката. Но докато до този момент парламентарна форма на управление успешно е устоявала на предизвикателствата, то в момента политическата криза много бързо може да прерасне в институционална. Основна дата в този процес ще бъде 11 юли 2021 г., когато ще видим ефекта от изработения изборен закон от т.н. „антисистемно парламентарно мнозинство“ – приет за отрицателно време. Включително със съмнителна конституционносъобразност. Техническите и процедурни проблеми в особено големи размери на предстоящите парламентарни избори няма да засегнат само една, две или няколко политически партии. Те ще засегнат същността на парламентарната република с възможността да имаме прецедент, при който действащо Народно събрание е избрано по противоконституционни правила. При каква легитимност би функционирало то или излъченото от него правителство (ако изобщо може да се излъчи такова при тези обстоятелства, по думите на Тошко Йорданов нямало нищо страшно в един следващи парламентарни избори).

Нестабилността, парламентарната криза, кризата в легитимността, ниското доверие, обществената умора от самата нестабилност ще отвори разговора за някаква промяна, която да гарантира предвидимост и последователност в системата. Тази промяна ще трябва да има формата на здрав и единен център на силата, да вдъхва доверие и авторитет. Така несгодите на политическото битие могат да жертват парламентарната република в името на президентска такава. И една част от политическия спектър не само ще бъде доволна от такова развитие. Тя искрено ще го желае.

 ***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.