Българският данъкоплатец ще плаща много скъпо за вятъра на промяната

От Фейсбук профила на Лъчезар Борисов

Цената на „вятъра на промяната“

Изпада ли България в технически фалит или в неплатежоспособност?

За пореден път се оказа, че българският данкъплатец ще плаща много скъпо за незнайния полъх на вятъра на промяната. Според мен този вятър не дойде от българските плажове и тепърва предстои да разберем дали ураганът се е развил на наша територия. За съжаление, децата ни задлъжняват, плащайки огромни лихви. Последната ми надежда вече е в риск.

Този кратък увод на настоящия пост е повод единствено и само за размисъл, той е провокиран от следните факти:

• След няколко месеца разбрахме, че България е далеч от европейските норми в сферата на публичните финанси, а българският закон е пренебрегнат. За да спазим нормите на европеския Пакт за стабилност и растеж ние трябва да подобрим дефицата.

• Според Министерството на финансите, през следващите години дефицитът на консолидирана и на касова основа ще се движи около 6% - далеч от европейските правила и далеч от Закона за публичните финанси.

• За да се финансира тази дупка, създадена няколко месеца по-рано, е небходимо спешно емитиране на дълг.

• Финансовите канали на информация днес ми донесоха, че българската държава след международната емисия на 2,25 млрд. евро дълг, днес е направила пореден втори опит за емитиране на дълг на вътрешния пазар.

• Тази информация ме провокира да задам следните въпроси:

o Вярно ли е, че днес държавата не успя да набере средствата, предвидени в емисионния календар чрез българския пазар?

o Вярно ли е, че българският пазар вече е изчерпан и чрез този емисионен календар не можем да наберем средствата, необходими дори за социалните плащания от бюджета?

o Вярно ли е, че вече дори на българския пазар имаме регистрирана лихва от 4,13%?

o Вярно ли е, че днес държавата е усвоила дълг от само 150 млн. лв., а не над 200 млн. лв., както се очакваше?

o Вярно ли е това, че за първи път държавата не може да събере прогнозиран дълг от вътрешния пазар и това се дължи на „вятъра на промяната“?

o Защо новият дълг е 5 пъти по-скъп от последния изтеглен по времето по-предходното редовно правителство и защо този дълг е 2 пъти по-скъп от средноевропейския и този в Хърватска?

o Как бившият вицепремиер и министър на финансите – Симеон Дянков доказа, че Хърватска е изтеглигла дълг на половин цена, в период за който последният редовен министър на финансите твърди, че това е невъзможно?

o Защо Хърватска се справя, а нашите деца трябва да плащат скъпо? Това свързано ли е с предприемането на действия, които да спрат членството на България в еврозоната? Вкарваме ли посредници по дълга, за да могат нашите деца да плащат десетки години по-скъпо? Това ли е вятърът на промяната?!

o Защо дългът, който се използва от Хърватска, а днес от страни като Германия струва наполвина? Това ли е наследството на промяната?

Част от въпростие, които зададох са към всички, за мен са риторични. Те са риторични, защото знам отговорите им. Моля Ви скъпи приятели, намерете отговорите! Аз нямам отговор обаче на въпроса, как България изпада в неплатежеспособност, как не може да събере дълг, за да си плати разходите и защо плащаме двойна лихва.