Бивш член на ЦИК изчисли защо новата комисия е от 15 души: БСП и ДБ получават по един представител бонус

45-ото НС ще остане в историята като „Туристическия парламент“

От Фейсбук профила на Владимир Христов, доктор по конституционно право и бивш член на ЦИК (2011-2014)

Нямам спомен в младата ни демокрация да е съществувал парламент, който да не се е упражнявал върху изборното законодателство. Повиците на разнородните политически шамани и техните заклинания върху правилата за произвеждане на вота почти винаги са се оправдавали със справедливостта и честността в процедурата, но и винаги са прозирали неистовите желания за получаване на предимство в технологията на избора.

45-ото Народно Събрание не прави изключение. Нещо повече - за безпристрастните анализатори този парламент въвежда обезпокоителната тенденция да се творят норми без да се спазват основни принципи на законодателния процес, без да се поискат и изслушат становища на засегнатите страни, дори без да се проведе нещо като субститут на обществени консултации, дори без да се аргументира защо не се прилагат разпоредбите на чл. 26 от Закона за нормативните актове, въвеждащи изискване към съставителя на нормативния акт да осигури поне 14-дневен срок (в изключителни случаи) на гражданите и юридическите лица да се запознаят с проекта и да представят становища.

В този аспект е и напълно излишно да се напомня на вносителите на проектите за изменение и допълнение на Изборния кодекс и групите в 45-ото НС, които ги подкрепиха, че самите те нееднократно са пропищявали общественото пространство с искане за спазване на препоръките на Венецианската комисия  реформите в изборното законодателство да се осъществяват в достатъчно отдалечен от изборния ден срок.

Следва да се постави и въпросът за легитимността на действията на парламент, който съзнава, че се намира в темпорално ограничен мандат, поради невъзможността да излъчи правителство, което води до приложение на разпоредбата на чл. 99, ал. 5 от Конституцията и разпускане на Събранието. Почти съм убеден, че 45-ото НС ще остане в историята като „Туристическия парламент“, тъй като мандатът му ще бъде прекратен преди народните представители да са успели да разгледат и се запознаят с тайнствата на сградите на Събранието, като дори част от тях няма и да успеят да запишат поне един пълен работен ден там (за един от тях съм сигурен, че не стъпвал физически на работа).

И все пак – какво постигнаха „туристите“ и в действителност ли извършената от тях реформа ще доведе до по-чист и честен изборен процес. Да започнем с Централната избирателна комисия (ЦИК). Като бивш член на този орган съм свикнал да измервам достоверността на прокламираните намерения с отношението към тази комисия и досега не съм изпадал в грешка още с първите си впечатления. Реформата предвижда прекратяване на мандата на действащата ЦИК и назначаване на нова, състояща се от 15 члена по процедура, определена от президента, за разлика от досегашния ред, който предвиждаше прозрачни правила с водеща роля на Народното събрание.

Прекратяването на мандата е за мен déjà-vu. През 2014 г., прословутата Мая, тогава острие на БСП, разработи правила и прекрати на третата година мандата на ЦИК, който трябваше да продължи 5 години, като в допълнение постави пречка съдиите и научните работници да бъдат част комисията, което пък е в разрез със световната практика, и предпостави попълване на състава с по-зле подготвени, но пък по-послушни участници.

Процесът на изхвърляне не е приключил, тъй като коментираната реформа отстрани от цялата изборна администрация представителите на тези партии и коалиции, които са представени в европейския парламент и нямат представителство в българския (в случая ВМРО), като по този начин се заличи правило, действащо от повече от 10 години, което осигуряваше по-висок праг на прозрачност, включително и в полза на парламентарната група на ДБ, преди да се сдобие с представителство в Събранието.

Озадачаващ е похватът с намаляване на броя на членовете, респективно на експертния потенциал на комисията, на точно 15 души, а защо не 13, 11 или 17? Отговорът се намира в изчисленията на съотношенията между парламентарните групи и съответно броят на членовете, които тези групи могат да предложат за състава на новата ЦИК. Формулата е много проста х=(у:240).15 или х=у:16 където х е броят на членовете, а у е броят на депутатите от съответната парламентарна група. При 15 члена на ЦИК според съотношението между парламентарно представените партии и коалиции в 45-ото Народно събрание, определено съобразно метода на най-големия остатък, те имат следните места в ЦИК: Коалиция „ГЕРБ-СДС“ 4, Партия „Има такъв народ“ 3, Коалиция „БСП за България“ 3, Партия „Движение за права и свободи“ 2, Коалиция „Демократична България“ 2, Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ 1.

Предполагам, че се питате защо Коалиция „ГЕРБ-СДС“,  чиято парламентарна група е почти два пъти по-голяма от тази на БСП и почти три пъти от тази на ДБ има само 4 члена, а БСП 3, пък ДБ 2. Отговорът е новата норма на чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс, според която партиите и коалициите с равни остатъци попълват незаетите места, като се започне от най-малката парламентарно представена партия или коалиция. Ето остатъците - ГЕРБ-СДС  75:16=4,6875,  ИТН 51:16=3,1875, БСП за България 43:16=2,6875, ДПС 30:16=1,875, ДБ  27:16=1,6875, ИСМВ 14 14:16=0,875.

Така при 15 члена изчисленията предоставят равни остатъци на ГЕРБ-СДС, БСП и ДБ, като последните две, с оглед на по-малочислените си групи, получават бонус по още един член в комисията.

При 17 членна комисия изчисленията са значително по-справедливи с оглед съотношението между парламентарните групи, но предоставят по още един член на ГЕРБ-СДС  и ИТН   -  ГЕРБ-СДС  75:240.17=5,204, ИТН 51:240.17=3,6125,  БСП за България 43:240.17=3,045, ДПС 30:240.17=2,125, ДБ  27:240.17=1,9125, ИСМВ  14:240.17=0,99.

При 13 членна комисия се получават следните резултати - ГЕРБ-СДС  75:240.13=4,0625,  ИТН 51:240.13=2,7625,  БСП за България 43:240.13=2,329, ДПС 30:240.13=1,625, ДБ  27:240.13=1,4625, ИСМВ  14:240.13=0,75 или  ГЕРБ-СДС 4,  ИТН 3,  БСП за България 2, ДПС 2, ДБ  1, ИСМВ  1.

Видно е, че броят на членовете на комисията е определен в полза на БСП и ДБ, в разрез с интереса на ИТН и ГЕРБ-СДС и е явна напълно погрешната идея, че който контролира ЦИК, то контролира и изборния процес. В този смисъл ви предлагам да се запознаете с текста на т. 5 от Правилата за провеждане на публични консултации и процедура за назначаване на ЦИК, които вече са издадени от президента и според които:

„На консултациите парламентарно представените партии и коалиции определят ръководството на ЦИК, като всяка от тях има право на един представител в ръководството на ЦИК. За председател, заместник-председатели и секретар не могат да бъдат назначени лица, предложени от една и съща парламентарно представена партия или коалиция (чл. 46, ал. 7 от Изборния кодекс). В случай, че не се постигне консенсус между парламентарно представените партии и коалиции за председател и/или секретар, за тези длъжности се провежда жребий между парламентарно представените партии и коалиции, направили предложения по т. 4.1 за председател и секретар“.

Набързо изработеното изменение на Изборния кодекс е оставило празнина в правилата за определяне на двете ключови ръководни длъжности -  председател и секретар на ЦИК,  поради което президентът, явно бягайки от отговорност да предпочете кандидати спрямо професионалните им биографии е предпочел да… тегли жребий.

За днес достатъчно. Държа да отбележа, че досега избори не са печелени с предимство в закона, избори се печелят с доверието на хората, ето защо не „боли“ от тези правила, боли ме, че поредните месии, част от които още не са ходили на работа, копират най-грозните практики на прехода, крещейки че се борят със същите тези похвати. Колко тъжно!

Очаквайте продължение…