Гечев: Какъв газ от САЩ ни осигури премиерът? Той имаше срещи в правителството, то не произвежда газ

Абсурдно е въобще да се мисли, че втечненият газ може да е с по-ниски пазарни цени, това коментира в интервю за „Епицентър“ професорът по икономика, зам.-председател на парламентарната бюджетна комисия и депутат от БСП Румен Гечев.

Ето цялото интервю.

- Премиерът Петков се върна от визитата си в САЩ с думите, че е осигурил два танкера втечнен газ до юни. Възможно ли е това, проф. Гечев?

- Не знам защо не се обсъжда нещо очевидно – американското правителство не произвежда втечнен газ и не може да подписва никакви договори, защото става дума за крупни частни корпорации. Никакво правителство не може да нарежда на тези доставчици да доставят в ЕС или в частност в България на по-ниски цени, отколкото примерно износят в Китай или Индия. Значи, американското правителство ще трябва да плаща разликата между цените на световния пазар и тези „приятелски“ за ЕС. Колко време и колко десетки милиарда долара ще струва на бюджета на САЩ, ще бъде ли одобрено от Конгреса и Сената, за какъв период? Да не би да започнат за България с два или няколко танкера през юни - юли, да накарат „щастливците“ да отговорят насреща с някоя геополитическа услуга и после… извинете стана грешка, няма газ и цените вече са други. Все въпроси за размисъл, защото не може до безкрайност да подкрепяме силните на деня и после да плащаме сметките с десетилетия. А някои сметки може да се окажат неоценими с парични средства. Така че, „да“ на изгодната диверсификация на доставките, „не“ на нова монополизация.

- Как физически ще дойде до българския потребител този газ, за който говори премиерът Петков?

- Да отговаря този, който го е обещавал – правителството. Като се имат предвид връзките на газопреносната ни система, най-вероятно доставките ще бъдат през Гърция или през Турция. Но отговор на този въпрос пак трябва да даде правителството.

- Конфликтът в Украйна как влияе върху плановете на България да се присъедини към еврозоната през 2024 г.? Ще има ли колективно ембарго върху руския нефт от страна на ЕС и можем ли да заменим руския тръбен газ с втечнен от САЩ?

- Съчетаването на двете кризи: тази от КОВИД-19 и войната в съседна Украйна очевидно значително усложняват и оскъпяват тази цел. Това е още една причина да приемем, че повече от всякога е необходимо да си направим много добре сметката.

Има много неизвестни: колко ще продължи войната, как ще завърши, какви ще последиците за ЕС и за нас, ще съумеем ли да организираме адекватна адаптация и възстановяване в след кризисния период. И за Европа и особено за нас, които сме с най-висока енергийна зависимост от Русия, евентуалното колективно ембарго за внос на руски петрол и газ ще бъде катастрофална за икономиките ни.

България трябва категорично да поддържа заявеното вече вето за такова решение. Русия е номер едно в света по износ на природен газ и втора по износ на петрол.

Руският внос гарантира на ЕС над 40% от потребностите на газ и около 25 % от тези за суров петрол. Но обърнете внимание, че тези проценти са твърде различни за примерно за България и Германия, или за Унгария и Испания или Франция. Въобще не ми се иска едни да взимат решенията, а други като нас да плащат в повече.

Погледнете географската карта с нанесените по нея основни доставчици на петрол, сравнете възможностите на Германия и България за предоговаряне и осигуряване на промени в логистиката, теглете чертата и смятайте за какво става дума.

- Все пак замяната на руските изкопаеми горива върви и у нас, и в ЕС.

- Вероятно доставки на петрол, макар и в намалени количества, ще бъдат осигурени, но при значително по-високи цени. Въпросът е колко по-високи и дали даже най-развитите европейски страни ще могат да се справят с галопа на цените. Въпросът с природният газ е доста по-сложен и с предвидими особено тежки последици.

- Какви са фактите?

- ЕС потребява годишно 400 милиарда кубически метра газ, от които 150 милиарда кубически метра са внос от Русия. Има ли свободен капацитет на потенциални доставчици за заместване на такова колосално количество? По общо достъпни данни – няма!

Освен Русия, най-големите износители на втечнен газ са съответно Катар и Австралия, но те работят основно с дългосрочни договори за доставка и  вече заявиха, че не могат да осигурят значими количества.

САЩ миналата година са изнесли около 60 милиарда кубически метра втечнен газ. Преди няколко дни президентът Байдън обеща на лидерите на ЕС, че до края на 2022 г. ще осигури внос от 15 милиарда кубически метра, а през 2023 г. около 50 милиарда кубически метра. Само че, тук има доста условности като: на каква цена, в какъв срок и къде и с какъв срок ще бъдат направени доставките. Абсурдно е въобще да се мисли, че втечненият газ може да е с по-ниски пазарни цени. За да се втечни, газът се компресира под високо налягане, след това се транспортира при поддържана температура от минус 160 градуса, един типичен танкер от 135 хиляди тона струва около 250 милиона долара, разходите по транспорт на хиляди километра са значими, скъпи са специалните терминали за втечнен газ, после отново се конвертира от втечнен във въздухообразен газ и т.н.

 - Каква е позицията на БСП за въвеждане на еврото на 1 януари 2024 г.? България ще бъде ли готова за въвеждането на общата валута към тази дата?

- Висшият орган на БСП - конгресът, отдавна взе решение, че партията ни подкрепя влизането на България в Еврозоната. Основният мотив беше, че паричната интеграция е изключително важен елемент на общата икономическа интеграция, чрез която може да се оптимизира и да се подобри конкурентоспособността на националното ни стопанство. Нека да припомня, че официалната молба на страната ни за членство в ЕС беше подадена от социалистическо правителство в края на 1995 г., а приемането ни през 2007 г. стана при премиер-социалист. Така че, ние сме последователни в позицията си по този стратегически въпрос. Това, обаче, не означава, че влизането в Еврозоната е формален акт или както го наричат някои анализатори „геополитическо решение“. Бих казал „Не дай Боже такива решения с дългосрочни значими  икономически, социални и политически последици да се взимат при някаква обща еуфория или заради късогледи вътрешни и външни политически дивиденти.

- Защо?

- Тук има две групи въпроси, изискващи детайлни и внимателно преценени отговори.

Първата група касае готовността на нашата икономика да се „впише“ и да устои на особено взискателните принципи на този паричен съюз и неговите правила. Нашата оценка, споделяна от експерти у нас и зад граница е, че в сравнение с водещите страни от зоната, нашето технологично равнище, пазарна структура и бизнес среда, конкурентните способности, покупателна способност на гражданите и др. към днешна дата са все още далеч от високите критерии за членство.

Втората група въпроси засяга конкретните ефекти от влизането в Еврозоната върху вноса и износа, върху отделните сектори на икономиката – индустрия, селско стопанство, услуги, върху пенсиите и другите доходи, върху големи и съответно средни и малки фирми и т.н.

 - Има ли изискване за покупателна способност, ниво на доходите спрямо европейските и ниво на инфлацията за приемането на еврото? Как стоим спрямо тях?

- Има конкретни изисквания, касаещи делът на държавният дълг и бюджетния дефицит в БВП, стабилност на валутния курс на националната валута към еврото (ние нямаме проблем, защото левът е фиксиран към еврото), както и сравнителните равнища на инфлацията и лихвените проценти у нас и съответните равнища в три от сегашните членки на зоната с най-добри показатели, т.е. с най-ниска инфлация и най-ниски лихви. Към момента ние не отговаряме на критерия „инфлация“ и най-вероятно, това несъответствие може и да нараства през следващите месеци.

Не само според мен това е не толкова формално, колкото изключително важно предизвикателство. Защото при други равни условия, евентуална по-висока инфлация у нас ще допринася за потенциално обезценяване на лева. Сега този валутен курс е фиксиран, но въпросът е какъв курс ще „признае“ Европейската централна банка към деня на реалното ни присъединяване към валутния съюз. Да, ние имаме решение на Народното събрание този курс да бъде същия като днешния. Но нашето решение по никакъв начин не задължава юридически двете институции, които взимат решението – Съвета на Европа и ЕЦБ да приемат нашето предложение.

- Има ли специфични моменти при присъединяването на една страна към еврозоната?

- Бих подчертал нещо особено важно: трябва да ни е ясно, че паричната политика на ЕЦБ фактически се определя от най-развитите и с най-голям дял на БВП страни – Германия и Франция, донякъде Италия и Испания. При никакви условия единната парична политика не може да е еднакво позитивна за развити и неразвити страни, за страни зависещи повече или по-малко от износа и от вноса. Това, че разликите в икономическото развитие на страните - членки на ЕС са значими е много сериозно предизвикателство за постигането на хармонизация на националните интереси на отделните страни. Затова отчитайки безспорните плюсове, ние трябва много добре да си направим сметката и за не леките предизвикателства. Миналата година средният БВП на човек от населението у нас бе около 9 хиляди евро срещу  над 40 хиляди евро средно за страните от Еврозоната. Такова  изоставане над четири пъти няма как да не е притеснително и да не показва, че имаме доста работа по подготовката ни за този паричен съюз, така че включването ни в него да бъде удачно.

- Вие сте зам.-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. Знаете ли „къде сме ние“ като държава преди влизането в еврозоната?

- От БСП отдавна настояваме и в пленарната зала, и в специализираните комисии, БНБ и правителството да ни представят за обсъждане конкретни разчети за позитивните и рисковите ефекти от влизането ни в Еврозоната. Не само според мен, това следва да е абсолютно задължително преди да се вземе решение за сроковете, за които вие питате. Знаем, че през 2017 г. БНБ е представило на МФ такива разчети, но изглежда тогавашния министър не ги е харесал и ги е прибрал в чекмеджето си. А днес ситуацията е още по-сложна. Онзи ден на коалиционния съвет задължихме тези две институции да ни подготвят въпросните разчети и да започнем обсъждания по въпроса къде сме сега и какво трябва да направим, за да сме готови колкото се може по-рано, но при отчитане на националният ни интерес!

- Какво изведе на преден план разглеждането на Националния план за приемане на еврото, проф. Гечев?

- Всички новоприети за страни-членки на ЕС през последните 20 години са поели договорни задължения за последващо членство във валутния съюз (Еврозоната). Но, това е принципно задължение, в него няма конкретни срокове. Така че, всяка страна – потенциален кандидат, сама определя дали и кога да стане това. Страните от Прибалтика – Латвия, Литва и Естония вече го направиха. Словения и Словакия също се присъединиха към тази валутна зона. Но други бивши социалистически страни, при това по-развити от нас – Полша, Чехия и Унгария засега нямат такива намерения в обозримо бъдеще. Първоначално отложиха с 2-3 години декларираните по-рано дати на кандидатстване, а от 3-4 години категорично заявяват, че това не е тяхна предстояща цел и вероятно ще бъде обсъждано в далечно бъдеще. Формално те изтъкват все още голямото им изоставане от средните икономически показатели на другите страни от Еврозоната и все още голямата разлика в жизненото равнище и покупателната способност на домакинствата. Трябва да се има предвид, че 2000-2002 г Швеция и Дания проведоха национални референдуми, на които решиха да запазят националните си валути и да не влизат в Еврозоната.

- Възможна ли е ревизия на нашата позиция?

- България вече е изявила желание за подготовка за влизане в Еврозоната и е поставена индикативна дата от 24.01. 2024 година. Това не е окончателно решение, защото до тогава е трудно да се прогнозира как ще се развият нещата в света, в Европа и в нашата страна. Но по принцип е правилно нашите фирми, банки и други релевантни институции да се подготвят за очаквани промени при нов валутен режим. С други думи, приемането на Националният план за приемането на еврото е необходима и адекватна стъпка. Но да се има предвид, че този план е за институционална подготовка и не включва план и стратегия за подготовката на икономиката ни за такова предизвикателство.