Любо Огнянов пита как ще си поделят властта БСП, Манолова, Трифонов и Демократична България

От Фейсбук профила на журналиста Любомир Огнянов

През 1970 година малко преди президентските избори в Чили е създадена песента „Венсеремос”, което в превод означава „Ще победим”. Тя се превръща в химн на Блока на Народното единство, с който на власт идва марксистът Салвадор Алиенде. Припевът на песента е „Венсеремос – викът на свободата. Той лети над страната и призовава.

Венсеремос – това означава, че ще победим”. По време на управлението си Салвадор Алиенде започва национализация на икономиката, включително и на банките. Чили изпада в дълбока икономическа криза, инфлацията стига 300%, а Алиенде получава Ленинска награда за мир от Съветския съюз. Заради национализацията, на Чили са наложени търговски санкции, а Алиенде се обръща за помощ към Леонид Брежнев.

Вместо финансови инжекции обаче Москва изпраща в Чили оръжие. По традиция, по време на изпълнение на химна „Венсеремос” всички изпъват юмрук нагоре. Символ на класовата борба. Изненадващо, но символът на „Венсеремос, викът на свободата, който летял над страната” използва и президентът Румен Радев. Както се казва, всеки сам избира как да се представи пред тези, които иска да привлече.

Но какви са фактите. Двама от най-приближените му сътрудници са арестувани. Единият – секретарят по антикорупция Пламен Узунов, разменя неподписани съдебни решения с бизнесмен, който пък лобира за посланици в държави, в които има лични корпоративни интереси. Освен това Пламен Узунов прави справки за същия този бизнесмен за номера на автомобили, уговаря заличаване на криминалистически регистрации и се ангажира за българско гражданство на чужденец. Другият – съветникът по отбрана Илия Милушев, се е сдобил с документи от разузнаването, представляващи държавна тайна.

Първоначално, по думите на самия главен прокурор Иван Гешев, е казал, че ги е дал на президента Румен Радев. После обаче се отметнал от думите си и казал, че ги намерил случайно в касата си на „Дондуков” 2. Може би трябва да припомня, че съветниците и секретарите на президента нямат никакъв имунитет. Те могат да бъдат арестувани при основателно съмнение за извършено престъпление.

Точно така както и министрите и зам.-министрите. Въпросът сега е президентът Румен Радев иска ли да разпъне чадър над човек, който се разследва за търговия с влияние и човек, който се разследва за разгласяване на държавна тайна. А може би и шпионаж. Арестът на подобни хора накараха на площада да излязат депутатите от БСП водени лично от Корнелия Нинова, Костадин Костадинов от „Възраждане”, Мая Манолова от „Изправи се.БГ”, сценаристите на Слави, които ще са в ръководството на новата му партия „Има такъв народ”, Христо Иванов, лидер на „Да, България” и Радан Кънев, бившият председател на дясната „Демократи за силна България”. Всички те решиха, че арестите на президентските съветници заплашвали демокрацията.

А президентът Румен Радев, който по Конституция, трябва да олицетворява единството на нацията, обяви ден на гнева, по пример на онези цветни революции в Арабската пролет. Румен Радев обяви, че ще изхвърли българската мафия от изпълнителната власт и от прокуратурата. Това е потресаващо покушение именно върху Конституцията. И докато изкушенията за политически заигравки от „Дондуков” 2 за атаки към изпълнителната власт не са прецедент, то атаката срещу магистратите е безпрецедентна. Никога досега български държавен глава не си е позволявал да постави под съмнение независимата съдебна власт.

Към какво всъщност призовава Румен Радев? Към политически назначения на магистрати – както иска Слави Трифонов? Или към изваждането на прокуратурата от съдебната власт, както призовава председателят на ВКС Лозан Панов. Хубаво е да знаем кой говори с думите на президента. Преди пет години в безпрецедентна политическа реч Лозан Панов издигна лозунга „Не на страха”.

Същите думи бяха изречени и от Румен Радев. Избягалият в Дубай Васил Божков призовава „Бъдете смели”. А Румен Радев цитира съдия Джовани Фалконе, че „смелият умира само веднъж”. Съвсем неслучайно, Васил Божков призовава всички на протест пред Президентството с думите „Има моменти, в които няма идеология. Революцията започна”. И го послушаха – на площада рамо до рамо бяха Христо Иванов и Радан Кънев от уж дясната „Демократична България” заедно с Мая Манолова, Корнелия Нинова и хората на Слави.

Това ли са новите революционери? Точно с Васил Божков ли президентът Румен Радев ще вади мутрите от властта? Как се чувстват обикновените социалисти, когато до тях са приватизаторите на Каолин, унищожили Кремиковци и Балкан? Как се чувстват демократите, когато до тях са наследниците на партийните секретари? Одобряват ли тези вандалски прояви в центъра на София и Румен Радев и Корнелия Нинова и Христо Иванов?

Да предположим, че правителството падне. Какво ще се случи, Конституцията ще бъде суспендирана, за да може Христо Иванов да стане главен прокурор, Пламен Узунов отново министър на вътрешните работи, а Илия Милушев шеф на разузнаването? Как ще си поделят властта БСП, Мая Манолова, Слави Трифонов и Демократична България? Нека да припомня и още един факт – когато Съветската армия нахлува в България, на власт идва правителството на Отечествения фронт.

А комунистите си избират сочения за фашист Кимон Георгиев. Теория на конвергенцията. Но в българския вариант не става въпрос за нищо по-различно от един тюрлю гювеч. В който единственото, което има значение е индулгенцията, спасяването от възмездие и парите. Дали ще има прошка? Зависи от всички нас.