Панделиева за спасяването на заседналия кораб: Никой не знаеше нито как, нито с кого, нито какво да предприеме

От Фейсбук профила на журналистката Лияна Панделиева

Отивате на плаж с дете на 3-4 годинки и му давате кофичка и решетеста лопатка и после му казвате да напълни кофичката с пясък. Според темперамента си, детето ще:

А) ревне, защото мисли, че му се подигравате;

Б) ще метне лопатката с която няма как да събере пясъка;

В) ще загребе с кофичката и ще я напълни без лопатка;

Г) ще ви обърне гръб и ще прави нещо друго.

Какво няма да направи детето на 3-4 годинки?

Няма да опита да пълни кофичката с уред, който очевидно не може да задържи пясък.

Тогава в задачата се пита: Как е възможно на „Морска администрация“ да е нужна ЕДНА СЕДМИЦА, за да измислят, че ще местят нещо, което прилича на пясък, с „лопатка“, която е пробита откъм дъното?

Да ви кажа ли какво ще се случи?

Героични, облечени с маски без никаква защитна сила работници ще се качат на борда и ще започнат да въртят едни лопати за въглища, с които ще пълнят чували с химическа тор.

И още нещо: корабът ще потъне точно там, където е в момента. За около година време ще се правят, че се чудят как да го преместят, извадят, подсигурят и прочее. Ще се тръшкат, че нито собственикът на Филипините, нито управляващата компания, някъде в Турция, искат да платят за щетите, които няма да сме описали и за спасителната операция, която е само позорна издънка.

На втората година ще ни кажат, че явно от потъването не са настъпили драматични последствия за околната среда, щото то и без това наоколо са скали.

На третата година ще обявят кораба за чудесна подводна атракция, която се връзва страхотно и с Джулая.

На четвъртата година ще поздравят туристическия сектор с успешното „интегриране“ на червения корпус на Вера Су към синевата на Камен бряг.

Пари няма да видим, но колко ще са дадени и колко ще са „потънали“ – това няма да научим.

С дни страховитото Черно море бе тихо, кротко, търпеливо и грижовно. След като при цялата нова модерна технология за наблюдение на корабоводенето никой не е спрял капитана на този кораб да се нацепи в скалите, последва втора серия от голямата безпомощност - никой не знаеше нито как, нито с кого, нито какво да предприеме.

Морето даде цялото време на света на цялата ни държава да се организира и да премести съдържанието кораба върху баржи, лодки и на каквото искат. Уволнението на директора на „Морска администрация“ след дни на разтакаване е акт, който отново няма общо с генералната безпомощност: всички разбирачи от кораби и товари не съобразиха онова, което би им обяснило всяко дете на четири годинки. И не защото разбира от корабни инциденти, а защото някои неща са просто ясни.