Петър Волгин: Предизборната коалиция ПП-ДБ спокойно може да бъде наречена „NEXO“

От няколко дни столичният умнокрасивитет е изпаднал в състояние на трескава възбуда. Причината за това е, че политическите представители на тази социална група – формациите ПП и ДБ – заявиха желание за съвместно явяване на изборите. Ако това намерение бъде осъществено и на практика, едно изключително тежко бреме ще падне от плещите на българските либерали.

Техните чувствителни души досега се разкъсваха от този хамлетовски избор – за кого да гласуват: за умнокрасивото ПП, или за също толкова умнокрасивото ДБ. Е, ако двете партийни структури се обединят предизборно, това със сигурност ще внесе така необходимото успокоение в развълнуваната същност на всички персонажи с претенции за елитарност.

Тази предизборна коалиция спокойно може да бъде наречена “NEXO”, имайки предвид факта, че една от формациите в нея, а именно ДБ, е получила особено щедри дарения от служители на едноименната компания. А новината, че въпросната фирма ще трябва да плати 45 милиона долара, заради нарушенията на регулациите в САЩ и вече няма право да развива дейност на американския пазар, е просто подробност от пейзажа, на която спокойно можете да не обръщате внимание. Нексо-бизнесмените и Нексо-политиците удивително си приличат. И едните, и другите определят сами себе си като „креативни“, „иновативни“, „модерни“, „прогресивни“. А пък всички, които не припадат пред техния неустоим чар, биват заклеймявани като „прости“, „ретроградни“ и „слуги на статуквото“. Така че, ако държите да сте модерни и вървежни, трябва ежеминутно да декларирате, че не просто ще отидете да гласувате, а ще изберете само и единствено коалицията “NEXO”.

Ако ПП и ДБ наистина се явят заедно на предстоящите избори, това ще бъде проява на политическа откровеност. Сигурно сте забелязали , че досега и двете формации се правят на нещо, което не са. ПП твърдят, че били леви и даже от БСП ги обвиняват, че си присвоявали предизборните  социалистически послания. А пък ДБ се определят като десни, макар че всеки студент първокурсник по полититология ще ви каже, че в пропитите им от либерален патос изказвания няма нито една класическа дясна идея. Истината е, че нито едните имат нещо общо с лявото, нито пък другите са свързани с дясното. И двете формации са представители на една, смятаща се за елитарна, общност, която никога не се е интересувала от идеологии. Това е общност, която се вълнува от едно единствено нещо – как да постигне колкото се може по-голям материален просперитет за колкото се може по-кратко време. Това е общност, изповядваща „нексо философията“, а именно - вземи парите и бягай, а ако междувременно те хванат, плати си глобата – тя със сигурност ще е по-малка от натрупаната печалба – и пак бягай.

За хората, които действат съобразно постулатите на тази философия, понятията ляво и дясно нямат никакво значение. Или имат значение дотолкова, доколкото могат да бъдат превърнати във финикийски знаци или в криптовалута, кой както предпочита. Ако нексо-политикът прецени, че в момента се харчат левите идеи, той без проблеми става ляв, започва да говори за социална справедливост и за повишаване на пенсиите. Ако пък усети, че на мода е дясното, той отново без никакъв проблем става десен и ни залива с проповеди за свещения пазар, който трябва да бъде освободен на секундата от всякаква държавна намеса. Така че лявото и дясното са просто табелки, които Нексо-политиците ползват съобразно конюктурата. 

Външнополитическите предпочитания на нексо-партиите също нямат нищо общо с някакви идеологически насоки, а са плод изцяло на конюнктурните изисквания. В момента тези партии се определят като „евроатлантически“, защото такъв е господстващият тон. Ако искаш да се харесаш на Големите чуждестранни началници, трябва сутрин, обед и вечер да обясняваш как още с майчиното мляко си засукал евроатлантическите ценности. Ако има нещо, от което нексо-политиците се страхуват, то е да не би с някое свое непремерено изказване или действие да ядосат чуждестранните кукловоди. Да бъдат замесени в конфликт с шефовете – това е най-големият кошмар на този тип партийни деятели. Тяхната мечта е да бъдат възприемани като йесмени, като хора, които са съгласни с Големите шефове. Винаги и във всичко.

Коментар на Петър Волгин за БНР