Шоумените, които станаха политици и не изпълниха обещанията си

Слави Трифонов няма да е първият, който иска да смени артистичната сцена с политическата

Източник: Таня ДЖОЕВА, Епицентър (Из статията „Наддаването за партията на Слави Трифонов започна. Щото ни писна!“)

Зеленский, Бепе Грило, Йон Гнар, Джими Моралес, Шарец. Слави Трифонов няма да е първият, който иска да смени артистичната сцена с политическата.

Последният пример за подобна метаморфоза е Володимир Зеленский в Украйна – актьорът от „Слуга на народа“, който победи Порошенко на балотажа на 21 април и оттогава насам, не на шега, играе президент на страната. Но не е само Зеленский, успял да направи забележим пробив в политиката.

И Украйна не е първата държава, начело на която застана популярен комик. От 2016 година насам президент на Гватемала е Джими Моралес, който спечели сънародниците си с програма от нищо и никакви шест странички и заявлението, че нито е корумпиран, нито е крадец. Това се оказа попадение в десетката, тъй като Гватемала е прочута с корупцията си, а предшественикът на Моралес – Ото Перес Молина, напусна поста точно заради обвинения в корупция и оттогава насам лежи в затвора. Моралес е националист и защитник на консервативни идеи – срещу абортите и за смъртното наказание.

Последните новини, с които името му влиза в международния обмен, е, че страната му ще последва САЩ като премести посолството си от Тел Авив в Йерусалим. И че държавният глава, въпреки заклинанията си, е в окото на бурята на скандал за незаконни дарения по време на предизборната си кампания.

През октомври 2008 година пък колабира банковата система на Исландия, страната изпадна в дълбока криза и бе залята от протести. Чудесен момент за ексцентричния комик Йон Гнар, който година по-късно, в разгара на кризата, създаде партия с името „Най-добрата партия“ и спечели кметските избори в Рейкявик. Бившият пънк рокер, сценарист, продуцент, участник в ситикоми, автор на автобиографичния филм „Аз бях скапаняк“ става кмет на най-големия град, а партията му печели най-много места в Градския съвет. Забележете – с обещания като безплатни хавлии в обществените басейни и полярна мечка в зоологическата градина на Рейкявик, така че децата да имали и по-добри атракции от местата за забавление в Икеа. Гнар доби международна известност и с твърдението си, че всички останали партии в страната били тайно корумпирани, затова неговата ще е първата открито корумпирана.

Изобщо, градската политика в мандата на Гнар се превръща в занимание, близко до шоуто. Даже направо шоу в моментите, когато градоначалникът се появява маскиран на публични мероприятия като шествие в подкрепа на Pussy Riot – грим, перука, рокля. Разбираемо е тогава, че жителите на Рейкявик не се гневят, когато кметът признава, че няма намерение да изпълнява предизборните си обещания. От колоритни, по-колоритни. 

През 2014-а „Най-добрата партия“ се разпусна, а основателят й продължи артистичната си кариера в сериала „Кметът“, където, разбира се, играе кмет. Автор е и на автобиографичната книга „Индианците“ (издадена и на български език), откъдето можем да цитираме едно знаково заключение на психиатрите, работили с Йон като дете: „Той има ужасно развинтено въображение“.

Тепърва ще пише своите спомени Хайк Марутян, който от близо година управлява арменската столица Ереван. С 81 на сто от гласовете комедийният актьор и участник в популярни тв-сериали спечели кметския вот през лятото на миналата година, като обеща повече зелени площи, разширяване на системата за градски транспорт и т.н.

Пак през лятото на 2018-а Словения се сдоби с премиер, бивш комик, нашумял с превъплъщенията си като Осама Бин Ладен или Фидел Кастро, както и осмиващ редица местни политици. Година по-рано Мариян Шарец бе на косъм да стане президент, но не успя. Затова пък „Листата на Мариян Шарец“ на последните парламентарни избори стана втора политическа сила, а лявоцентристът днес е начело на правителство на малцинството с отчетлива либерална програма: толерантност към сексуалните малцинства, свободна употреба на канабис, засилване на борбата срещу климатичните промени, „за“ правото на аборт и др.

ВДЪХНОВИТЕЛЯТ БЕПЕ ГРИЛО

Може даже да се каже, че 71-годишният днес Бепе Грило е вдъхновителят на всички изброени дотук, включително на проекти като този на Слави Трифонов.

Когато човек чете диагнозите на Грило за Италия, има натрапчивото усещане, че сме ги  чували и тук:

- „Вече не вярвам в политически партии.“

- „Имаме парламент, който не прави нищо.“

- „Младите хора бягат, защото не виждат перспективи за бъдещето“.

- „При нас има само две възможности: или си „за” или „против” системата. Почти както по времето на фашизма.“

Роденият в Генуа учи счетоводство, но това е само щрих в неговото CV. През 70-те е открит за телевизионната сцена, през 80-те изявите му стават остро сатирични, като мишените са всички видни политически фигури, за да се стигне до развръзката през 90-те, когато е свален от екран.

След своеобразната репресия Грило набира скорост на полето на политическото кабаре, присъства на театралните сцени, а блогът му beppegrillo.it трайно се настанява сред 10-те най-четени в света.

На фона на обстоятелството, че днес създаденото от него Движение „Пет звезди“ е част от управляващата конфигурация в Италия и е заклеймявано като крайно популистко, като евроскептично и като заплаха за либерална Европа, си струва да подчертаем някои любопитни събития от този век. През 2005-а списание „Time” избира Грило за „Европейски герой 2005“ заради последователната му борба с корупцията в Италия.

През 2007 г. Грило е поканен да говори пред Европейския парламент. А през 2008 г. немският „Die Zeit” публикува неговия апел, в който популярният сатирик с горчива ирония призовава германците да обяват война на Италия. „Няма да се съпротивляваме, ще се предадем!“, пише Грило, който продължава и днес да твърди, че огромната разлика между Германия и Италия е, че едната мисли за бъдещето, другата – не.

Държава, която е в плен на мафията и корупцията, наистина функционира ден за ден и няма как да предлага перспектива на своите граждани. Оттук – и най-характерното за цялата политическа философия на Грило – управление за, но и от гражданите: жребии за селекцията на депутати, мажоритарни, а не партийни листи, референдуми, народни журита, дискусии и вземане на решения през интернет и т.н. Петте водещи звезди в името на партията са вода, околна среда, транспорт, интернет, развитие.

Война на целия екстаблишмънт (включително медиите) и вън на корумпираните от властта и парламента е другото, което пали привържениците на Грило. Възходът на партията му започва с 25% на парламентарните избори през 2013-а, минава през 21,15% на евроизборите през 2014-а, за да достигне 32,68% през март 2018-а в Италия. Скептик към еврото Грило сега е и противник на мигрантите, което променя трайно и отношението на либерална Европа към комедианта – преди ухажван, днес – отхвърлян.

Забележително е и друго: участието във властта топи подкрепата към „Пет звезди“, макар и нефатално – до 23 на сто.

С кого щял да играе и какъв е изобщо този Слави Трифонов - гамен, чалгар, са въпроси, които тепърва ще изпълват пространството.

Комедиантите, вижда се, се появяват с успех във време на политически и икономически сътресения; на кризи, когато броят на готовите за бунт е повече от броя на желаещите да гласуват. Когато на хората трябва да се даде болкоустопокяващо – нова партия, малко хумор, много надежда.

След колебанията, които демонстрира, Слави Трифонов вероятно няма шанс да постигне шеметния успех на царя, или на Борисов.