Снежана Георгиева: Ти ли ме бутна или сам паднах?

Снежана Георгиева, „Новетика“

Има една такава детска смешка, която децата използват, когато искат да кажат на другарчето си, че само си е виновно. Нещо такова наблюдаваме тези дни около засилилото се да пада правителство. Но кой ли му е виновен? Като изключим дежурния злосторник ГЕРБ, никой! Капанът си беше заложен от самото начало, от момента, в който коалицията – ПП, БСП, ИТН и ДБ приложиха към себе си същата тази формула за работа, известна в бизнеса като „ин хаус“, срещу която уж поведоха борба.

Политическият „ин хаус“

Формулата беше определена от днешните управляващи като врата в закона за получаване на обществени поръчки от свои хора, без конкурс. Голямата фирма получава поръчката, а после тя си назначава свои фирми като подизпълнители. Просто, ясно и доходоносно.

Същата формула, едно към едно, приложи и образуванието „Продължаваме промяната“ (ПП). Макар и неясни като политическа структура, партия ли са, сдружение ли са, двама души ли са или двайсет, няма значение. Поръчителят, в случая народът, им възложи управлението на държавата. Те какво направиха? Защото нямат нито капацитета, нито инструментариума да я изпълнят, раздадоха властта на подизпълнители – ИТН, БСП и ДБ. Тази формула беше използвана и за да хвърли прах в очите на избирателите на тези, които се кълняха в майка си и баща си, че никога, ама никога няма да управляват с БСП.

И така, всеки един от тези политически „подизпълнители“ (ДБ, БСП, ИТН) се споразумя поотделно с големия изпълнител ПП, спечелил поръчката, в случая доверието на народа. Всяка партия получи парче от властта и започна да управлява своето си. Така, ако някоя една от тях сгафи, другите са чисти и нямат нищо общо. ПП също.

Така накриво беше зачената тази четворна коалиция, която куцукайки, поведе народа към „светлото бъдеще без корупция и кражби“. Така и не видяхме коалиционно споразумение с ясна програма и отговорност.

И по подобие на „ин хаус“ поръчките в бизнеса, политическият „ин хаус“, ПП раздаде по парче власт на политическите подизпълнители, като запази за себе си най-голямото парче и се оттегли от отговорността.

Отговорността

Войната в Украйна направи така, че още по-ясно да се види, че тези хора не само не могат да управляват държава, но не могат и да се ориентират при толкова ясен морален казус, какъвто е войната в Украйна. Управлението, вместо да вземе решение да се помогне на жертвата, се скри зад Народното събрание. То да реши.

Същото се получава и с казуса за ветото спрямо РС Македония. Правителството прехвърли отговорността отново на НС. То да реши. Президентът също не беше пощаден. Тъй като правителството не знае какво да прави, помоли президента да го направи, като свика съвета за сигурност, макар че какво би могъл да направи този съвет?

На обществото не му беше спестено да узнае за още по-унизителната ситуация, в която министър-председателят в своята безпомощност е извикал баща си, да го пита за строежа на пътя край Кресна.

Отговорността отсъства отвсякъде, затова и резултати никакви. Управляващите – вместо да се занимават със скоковете на инфлацията, с осигуряването на енергийни ресурси и с доходите на хората – се впуснаха в политически боричкания и омаскаряване. А ПП като, получила политическата поръчка, се опита да командва и налага решенията си.

Един от подизпълнителите обаче не издържа, удари с юмрук по масата и каза „не, няма да носим отговорност за ваши решения, взети без нас“. И балонът се спука. От него започна да се разнася зловонието на ниската политическа култура, на подлостта и омразата. Започнаха да валят обвинения в некомпетентност, конфликт на интереси, купуване на политически постове, дори в епикурейски наслади в сградата на самия МС. Стигна се до нечувани дъна на низки страсти, оклеветявания, обиди и обвинения в задкулисие и корупция.

Край на политическия „ин хаус“

Настъпи логическият край на тази политическа „ин хаус“ конструкция. Една от „фирмите“ не получи желаните пари и напусна. И защото да използваш формулата „ин хаус“ в политиката не е като да я приложиш в икономиката, конструкцията – построена върху жажда за власт, пари, лъжи и интриги – рухна. Това правителство се спъна в собствените си червени линии, които изтегли пред партньори и опозиция. Останаха самички. Никой не иска да играе вече с тях – така, както никой не иска да играе с падналото в калната локва другарче, защото е мръсно.

Лошото е, че всичко това се случва в среда на тотална несигурност и в момент на съдбовна нужда от водачество, каквото у политическия „ин хаус“ липсва. Налице е само тежък махмурлук от властово опиянение и нежелание да се изтрезнее. Има само един лек и това са избори, въпреки страха от ново служебно правителство на проруски ориентирания ни президент. Бог да пази България!