Стефан Ташев към Рашков: Как се става заместник-директор на ГДБОП?

Как се става заместник-директор на ГДБОП, пита журналистът Стефан Ташев от сайта Breaking.bg, а антимафиоти му отговарят, че е много лесно, ако „мачкаш разследване срещу оперативно интересно лице, което контактува…..с министъра на вътрешните работи“. Те припомнят и случка от зимата на тази година.

„Тогава службата разследва оперативно интересно лице, като използва разрешени СРС-та срещу него. Антимафиотите обаче научават, че лицето често контактува с министъра на вътрешните работи Бойко Рашков. Лицето е привикано за обяснение в дирекцията. След като си тръгва, е наблюдавано от екип антимафиоти. То отива право в…..палата на Рашков във вилна зона „Американски колеж“ до Академията на МВР в Симеоново. Да, това е прословутият палат с над 500 кв. метра застроена площ и 1800 кв.метра двор. И разбира се с 12-те тоалетни. Явно лицето се е оплакало, защото редовият служител, който го разследва, е издигнат светкавично за зам.-директор на ГДБОП, за да си мълчи, защото е „смачкал“ разработката“, твърдят запознати.

Според тях това е малка част от биографията и действията на Бойко Рашков, бивш министър на вътрешните работи, преди това комунистически следовател, депутат от БСП, началник на Бюрото за контрол на СРС, а в момента издигнат за знаме на „Промяната“, без чието присъствие в ръководството на КПКОНПИ няма да има никакво правителство. Следва и въпросът - къде пропадна борецът с корупцията?

„Два месеца Кирил Петков и Асен Василев се тръшкаха, че без назначаването на Рашков за шеф на КПКОНПИ светът ще свърши и България ще загине. От началото на предизборната кампания обаче „знамето на промяната“ бе скрито. Бившият комунистически следовател, водач на листата на „ПП“ в Перник, бе покрит. Изчезна. Изпари се. Няма го на предизборните срещи, на официалното представяне на листата на партията, където бе само холограма, няма го и на предизборни дебати. Защо „промяната“ скри най-важният си човек вместо да го води по села и паланки като символ на борбата с корупцията", пита Ташков. Той припомня и думите на президента Петър Стоянов за човека Бийко Рашков.

„Отказах назначаването на Бойко Рашков за главен прокурор заради смущаващия му избор“, посочва в свое интервю от 29 януари 1999 г. президентът Стоянов. Изборът на главния прокурор, по думите на Петър Стоянов, трябва да се извърши „спокойно, задълбочено и с отговорност за съдебната власт, към която има толкова много очаквания. Нещо, което отсъства при процедурата по избор на Бойко Рашков. И до момента, 23 години по-късно, никой не знае истинските мотиви за решението на президента Петър Стоянов. Може той е бил информиран от службите какво представлява бившият комунистически следовател.

Тук Стефан Ташев си спомня, че на въпроса може да отговори лидерът на ДСБ Атанас Атанасов, тогава директор на Националната служба за сигурност-НСС, контраразузнаването. Но той твърдо подкрепяше Рашков преди два месеца.  

Другото лице, което може да хвърли светлина по случая е Ани Крулева, директор на Националната следствена служба-НСлС в периода 1991-1995 г., починала на 20 юли 2013 г. Тя издига неизвестният следовател от Териториалната следствена служба-София до заместник-директор на бившето Главно следствено управление на Държавна сигурност, от което Крулева е полковник. Именно след нейното отстраняване Бойко Рашков е назначен за директор на НСлС през 1995 година. Ръководи го шест години, до 2001 г., когато става депутат от БСП. 

Логично следва въпросът - какво свърши като шеф на следствието „борецът срещу корупцията“.

„Разследването на банковите фалити от 1996-97 г, когато милиони българи бяха ограбени и лишени от спестяванията си. Пълен провал. След дългогодишни съдебни битки държавата загуби всички 13 дела за фалитите на банките. А хората пиха по една вода. Щетите за финансовата система само от раздадените лоши кредити са изчислени на 2,7 милиарда лева. Пирамидите струват други цели 11,9 милиарда неденоминира лева до 1995 г., когато курсът на един долар е около 50 лв.

Загубите от контрабандата се оказват неизчислими. За сравнение – целият брутен вътрешен продукт на страната за 1999 г. е 22,776 милиарда лева. Някои от знаковите дела се протакат в следствието и прокуратурата между три и седем години. С назначаването на Никола Филчев за главен прокурор, вместо Рашков, той инициира три доклада за работата на следствието за по-малко от една година.

Те са за забавените банкови дела и разследванията за контрабандата към Югославия и нарушаването на югоембаргото, наляло милиарди черни пари в прохождащата организирана престъпност. В докладите се разкриват сериозни пропуски на ръководената от Рашков служба. В тях се отчита, че някои от следователите и съдиите са корумпирани, което спъва работата по делата за източването на банките и контрабандата. Казва се, че „по определени дела“ се „наблюдава прикрито нежелание на определени съдии-докладчици да разглеждат и решат тези дела по същество“.

Държавното обвинение смята, че някои съдии са „предварително ангажирани по съществото на спора“, защото по няколко пъти са връщали делата за доразследване с указания за събиране на конкретни доказателства. Разследването по онова време за води от Националната следствена служба.

За част от следователите под прякото ръководство на Бойко Рашков, се казва, че показват „явно нежелание“ да работят. Това принуждавало прокурорите постоянно да ги сменят. Накрая в доклада се обобщава:

Следва да се има предвид, че в крайна сметка тези следствени дела след толкова много години започват да приключват въпреки нежеланието на отделени следователи да приключат разследването, и от друга страна – нежеланието на някои съдебни състави на Софийския градски съд да ги разгледат и решат по същество, като ги връщат за доразследване поради несъществени или липса на съществени процесуални нарушения.

В периода февруари-март 2000 г Филчев изпраща към Народното събрание два от трите доклада за забатачените знакови дела. Описани са 400 висящи дела.

Докладите на Филчев са адресирани до тогавашния премиер Иван Костов и до председателя на Народното събрание Йордан Соколов. Целта е да се покаже колко негоден е шефът на следствието Бойко Рашков. Нещо повече, главният прокурор инициира три проверки за работата на самия Рашков. Първата е за контактите на шефа на следствието със зърнения бос Райко Петров, който през 1999 г. се води основен заподозрян за убийството на Андрей Луканов.

Засечено е едно обаждане на Петров към Рашков. Службите установяват, че двамата са се познавали и дори са ходили на лов заедно. В същото време шефът на следствието е приел уличаващите данни срещу заподозрения и дори е предупредил, че Петров може да напусне страната, ако разбере, че е следен. Въпросният разговор между Рашков и Райков е засечен на 31 август 1997 г. от МВР.

Същия ден Рашков се среща с шефа на отдела за борба с тежките престъпления в националното следствие Богдан Карайотов и колегата му от Националната полиция Ботьо Ботев. Три седмици по-късно – на 22 септември 1997 г., Райко Петров е привлечен като обвиняем, но не по делото за убийството на Луканов, а за използване на подправен задграничен паспорт. Двете дела са обединени 11 дни по-късно – на 3 декември 1997 г.

По делото за убийството на бившия премиер избухва през 1999 година скандал между Рашков и следователите по делото Олег Янев и Богдан Карайотов.

Според Янев неговият шеф Рашков два пъти е отклонил искането да даде свидетелски показания по делото – през февруари и през април 1998 г. Затова се вкарва във Висшия съдебен съвет-ВСС искане за отстраняването на Рашков от поста директор и назначаването му за редови следовател. ВСС гласува с 12 „За“-Рашков и 10 „против“ него. Крайното становище на комисията към съвета обаче е, че макар Рашков и Петров да са се познавали и да са ходили заедно на лов, няма доказателства шефът на следствието да е извършил каквото и да е престъпление. Въпреки, че към тях е изпратен доклад на МВР за контактите на Рашков с Райко Петров", посочва хронологията на "успехите" на Рашков Стефан Ташев. Той отправя няколко въпроса към бившия комунистическия следовател, а сега лице на "Промяната":

„Вярно ли е, че тарифата за забавяне и „смачкване“ на дела в следствието по негово време е била 100 000 лева?

Бил ли е директорът на Националната следствена служба кръстник на детето на известния в миналото бандит Александър А., с прозвището Сашо, от Владая? Осъден за наркотрафик от Турция към Западна Европа в Германия на 14 години затвор, като Сашо е излежал в немски затвор 8 години? И получил ли е Рашков някаква облага от това, че е кръстник на неговия син?

Заради това познанство ли бившият комунистически следовател е кандидат за депутат именно от Перник?

Защо в първия си ден като министър на вътрешните работи назначи за началник на кабинета си жена, член на Политбюрото на партията на Васил Божков „Българско лято“? И защо дамата бе отстранена от МВР тихомълком часове преди обявяването на списъка по Закона „Магнитски“ ?

С какво държи бившият комунистически следовател държи почтените братя Кирил Петков и Асен Василев, та те истерично настояват той да оглави КПКОНПИ?", пита Стефан Ташев.