Валерия Велева: Усещане за ботуш. Новите освободители

Валерия Велева, Epicenter.bg

Президентът Румен Радев постигна немислимото досега – успя да обедини Борисов и Нинова в една обща кауза – да бъде защитен от див реваншизъм един уважаван лекар – проф. Кантарджиев, отдал 33 години от живота си на професията. И винаги на първа линия.

Сега изхвърлен от здравния министър д-р Стойчо Кацаров с мотива, че „НЯМА НЕЗАМЕНИМИ ХОРА”.

Друг министър пък – вътрешният Бойко Рашков - само преди седмица обяви противниците си за „БИВШИ ХОРА”.

Има нещо много сбъркано в този служебен кабинет. Остатъци от репресивния комунизъм витаят в главите на някои от министрите и буквално взривяват втория мандат на Радев.

Този служебен кабинет, като никой друг досега, дълбае тежки разделителни линии в обществото, сее омраза и противопоставяне и умишлено и целенасочено провокира действия за мъст.

За по-малко от месец кабинетът настрои срещу себе си огромни обществени слоеве. Гафовете му се увеличават с всеки изминат ден и почти всички изглеждат, че са под чертата на ОТМЪЩЕНИЕТО.

Няма диалог, има диктат от позицията на властта.

Създава се неприятното УСЕЩАНЕ ЗА БОТУШ, който мачка неудобните.

Уволнените хора се изхвърлят като ненужна вещ, унизително и отблъскващо! Действията на министрите не лекуват проблемите в същината им, а се плъзгат по последствията. Засега има само зрелища, а не политики.

Така се разрушава държавността, а не се гради.

Да смениш един хора с други, не означава промяна на системата.

Да, много от кадровите смени по етажите на властта са обосновани от настъпилата политическа промяна. И в службите, и в МВР, и по агенциите. Сливането на партията с държавата в последните години роди тежките отклонения от демокрацията. Вероятно много от бившите управници има за какво да бъдат подведени под отговорност. Но това го решава съдът. ГЕРБ ще понесе политическата цена за самозабравянето си във властта. Каква - ще го каже избирателят.

Министрите обаче не са съдници. Не могат да слагат клеймо на хора, които и да са те. Недопустимо е да бъдат водени в действията си от омраза. Те трябва да има железни мотиви за всяко кадрово решение и да убедят обществото в правотата си. Ако искаме да се върнем към демокрацията.

Иначе - нищо ново. Една власт сменя друга и си отмъщава, както ѝ дойде. В тайфуна на отмъщението се смилат хиляди житейски съдби - калинките се смеят с мажоретки, а държавата е все така хилава. В последните 30 години това разделение прояде тъканта на нацията.

Видяхме, че разделението не ражда държавност. Разделението отслабва нацията. Днес е така, както бе вчера.

И последствията от това ще са ужасяващи.

Нямаме нужда от нов 9-ти септември и ген. Янев геройски да ни освобождава.

Вълната в защита на проф. Тодор Кантарджиев се увеличава като снежна топка. И това е показател, че кабинетът е стигнал до една повратна точка, от която няма връщане.

Позитивите, който натрупа в началото с очакването за промяна, ще почнат да се изпаряват.

Проф. Кантарджиев трябва да бъде върнат. Грешката трябва да бъде поправена с държавнически акт. Ако има държавници в този кабинет, а не отмъстители.