За президента, ген. Шайскопф и политическите амбиции

Докато Радев снемаше доверието си от управляващите, Борисов с кмета на Перник обхождат строителството на водопровода

Евгени Петров, Breaking.bg

— Мога ли да насрочвам маршировки и после да ги отменям, попита ген. Шайскопф.

Лицето на генерал Пекъм веднага светна.

— Ах, ами това е чудесна идея! Но по-добре издавайте седмични съобщения, с които отлагате маршировките.

/Параграф 22/

Защо е тази аналогия ли? Защото президентът на републиката и генерал от резерва Румен Радев сне доверието си от правителството, след като всъщност никога не е имал доверие в правителството.

Нещо като насрочване на маршировките, които винаги се отменят, но на обратно. А обръщението му към народа колко зле е в републиката е като седмичното съобщение на Шайскопф /Лайняна глава/ за маршировките. Просто и двамата това си знаят.

Дългият увод на президента, докато стигне до драматичното снемане на доверието всъщност е една претоплена манджа и ако съветниците на Радев му подготвят речите от медийни публикации с изтекъл срок на годност, толкова по-зле и за него, и за „Митко“ , и за останалите.

Перник, безводието, боклука… са от арсенала и реториката на войнстващият популизъм на опозицията и агресивните позиции на г-жа Лъжа.

Докато се сети да ги изброи, проблемите започнаха да намират своето решение. И за Перник, и за отпадъците. Иначе казано – претоплената яхния вкисна от престояване. Защото контрастът беше жесток – докато Радев критикува на килограм, Борисов обикаля водопровода за Перник.

Радев още веднъж презря парламента, а в случая и БНБ с абсолютно неадекватното си изказване , че „кабинетът тихомълком прокарва реформа на валутния борд, за чийто смисъл и основания българите очакваха ясни разяснения.“ Самото твърдение за „реформа на валутния борд“ стига, за да се види войнстващата некомпетентност на неговите икономически съветници.

За някои това дори е провокация към стремежа на страната ни да влезе в Еврозоната.

В заключение – извън всякакво съмнение е, че обръщението на Радев е политическо, изцяло обслужващо /както и досега/ опозицията и в този смисъл президентът за пореден път се изяви като политически опонент, а не като обединител на нацията.

Извън всякакво съмнение е също така, че това обръщение идва по повод питането на главния прокурор за имунитета на държавния глава и последвалите записи, които го смъкнаха от самоизградения му ореол на  принципен борец за върховенство на закона до махленското „простотии“ за разследване на официална институция като КПКОНПИ.

И ако сега се спори дали е имал законово право главният прокурор да разпространява СРС-та, то е безспорно, че позата а Радев като обидено дете най-малкото подхожда на един президент.

Впрочем Радев е напълно последователен. В едно свое изказване той обяви, че „Ако искат война – ще я получат“ – напълно допустимо за военен и абсолютно недопустимо за президент. Последователен е и в амбициите си за втори мандат, както и успоредно с това за изграждането на собствен политически проект. Последователен е и в хвалбите на страната ни навън и в безогледните критики на родна почва.

Радев  не е първият президент, който снема доверие от правителство. Спомнете си и покойния Желев, и Плевнелиев. Не е и първият, който тихо си мечтае за президентска република и за ново служебно правителство /“Следващият път – всички вън“/

Само да напомня, че снемането на доверие няма никаква юридическа стойност. Затова и когато ме помолиха да напиша коментар след обръщението му реших, че ще бъде най-краткият коментар, който някога съм писал.

Той щеше да има само 2 букви: „Е, и“?

Но както става винаги  – хотели как лучше, а получилось как всегда.