Защо „румънският модел“ изведнъж стана неудобен за подсъдимия за пране на пари Прокопиев?

Лицемерието не е труден занаят – там всеки негодник е специалист

Не беше далеч времето, когато от сутрин до вечер тружениците на Сорос от безбройните му НПО-та, политическите проксита на Иван Костов от „Да(Й) България и медийните глашатаи на подсъдимия за пране на пари Прокопиев, ни надуваха ушите с „румънския модел“ за правосъдие. А Лаура Кьовеши беше развеждана у нас като мече на синджир, по конференции, кръгли маси и всевъзможни активни мероприятия, организирани от олигархичното задкулисие, пише в свой анализ „Блиц“.

Кьовеши цели 12 години оглавяваше антикорупционната прокуратура в Румъния, но миналата година бе позорно изхвърлена от там. По време на нейното управление институцията се превърна в инструмент за саморазправа с неудобни политици на всяка цена, а имиджът на Румъния пострада изключително много от непрекъснатите скандали.

Докато Лаура Кьовеши „колеше и бесеше“ в Румъния, моделът ѝ беше представян у нас като панацея за избавление от корупцията и като единствен и непогрешим начин народът да получи справедливост. Истинската цел обаче на групичката жълтопаветни протестъри, всъщност беше борбата срещу прокуратурата и персонално срещу главният прокурор Цацаров, позволил си да търси отговорност от ограбилите България „приватизатори-олигарси“.

Особено дейни бяха проваленият министър и политик Христо Иванов – Пинокио и номиналният председател на ВКС Лозан Панов, а медийното покритие на тезите им се осигуряваше от подсъдимия Иво Прокопиев и от 10-ината негови говорители по темата.

До вчера. Днес ситуацията е съвсем друга, а обръщането им като палачинки на 180 градуса, очевидно не е никакъв проблем за прокопиевските „морализатори“. „В Румъния това се случи - и картината бързо стана грозна. Разигра се нещо като якобинска антикорупционна революция, след която малцина останаха с главите си. В такива случаи покрай сухото гори и мокрото, а покрай заслужените обвинения има и много политическа мъст и разправа с политическия опонент“. Да не повярва човек, че това го пише в коментар за Дойче веле, не друг, а самият Даниел Смилов.

И разбира се, веднага е препечатан в „Дневник“, „Медиапул“ и „Клуб Зет“. Не, няма никаква грешка, за прокопиевци вече румънската антикорупционна революция е „разправа с политически опоненти“ и „политическа мъст“. Нищо чудно утре да видим в „Капитал“ и коментар, според който българската прокуратура действа „по румънски“, а защо не и че Кьовеши всъщност трябва да отиде в затвора.

Всъщност обръщането на палачинката има своето съвсем логично обяснение. В България прокуратурата отдавна доказа, че е независима и подгони корумпираните политици и незаконно забогатели олигарси и това се вижда с просто око от обикновения човек. Никой не е застрахован от разследване и върху никой не е опъван чадър, както беше десетилетия наред.

Иво Прокопиев също е подсъдим, подсъдим е и Огнян Донев. При това положение, да се очаква, че в изданията им точно прокуратурата ще бъде хвалена за постиженията си, е наивно. И точно тук очевидно идва моментът, провалът на Кьовеши и на „румънския модел“ отново да бъде употребен от „жълтопаветниците“, само че този път с обратен знак.

Изведнъж може да се окаже, според Прокопиев, че всъщност България отдавна е възприела този модел и сега прокуратурата се разправя с неудобните „по румънски“. Защото преди Прокопиев сънуваше румънски сънища, с представата, че може да овладее подобен антикорупционен орган, да назначи за главен прокурор Христо Иванов, а Радан Кънев за министър на правосъдието. А той самият – министър-председател.

Сънища, но твърде розови, а събуждането му на миналите избори беше повече от болезнено – 2.96% за политическия му проект „Да(Й) България“. Така че повече мантрата „румънски модел“ няма как да му свърши работа, освен наистина да я представя с обратен знак, като аналог на случващото се в България, за да се опита да получи за пореден път билет за собствената си индулгенция. Само че още великият Шандор Петьофи е казал - „Лицемерието не е труден занаят – там всеки негодник е специалист“. Народът ни също показа, че отдавна не може да бъде елементарно лъган, както и че безпогрешно разпознава двуличниците и „специалистите-негодници“.