Жена от влака-приемна: Всичко е маска, и сигнал за сериен убиец да подам – там си е останал

*Коментарът е публикуван от Павлина Григорова – жена, посетила приемната във влака на омбудсмана Мая Манолова

„Много от Вас, които бяхте свидетели на моето неблагоразумие да тръгна в зимния ден, към импровизираната приемна на госпожа Мая Манолова във влака, ме питате:

Какво ти отговори госпожа Манолова?

Сега ще ви кажа, какво и как.

Първо - да, аз се качих във влака, посрещната бях в коридора от слънчевата ѝ усмивка, която ще остане в съзнанието ми, като най-успешната маска, която някога съм виждала.

23 пъти звъня по телефона, с молба да ми се кажат две думи по казусите и документите, които съм дала и писмения ми сигнал към госпожа „защитничката на слабите“. Винаги ми се отговаря, че колегата, който работи по казусите или не вдига или случайно е извън сградата, не е зад телефона.

Не съм очаквала друго, защото бях свидетел на една шокираща за мен гледка.

С госпожа Манолова пътуваха млади хора, които привидно заинтересовано сваляха данни пишеха сигнали от името на хората във влака. Едни от Левски, други от Павликени.

Та в първото купе имаше саксия с лилаво-розовка хризантемка, опакована и огромен букет от червени рози. Минавайки през железният мост над Янтра аз се сбогувах с тях и тръгнах да се приготвям да слизам. Когато разбраха, че влизаме в гара Горна Оряховица двете момичета влязоха в първото купе, облякоха палтенцата си взеха китките, минаха край мен и слязоха първи на перона. Като пред моите очи, те подариха цветята пред камерите на горонооряховчани, като посрещащи я. А това бяха нейни момичета, момичета от екипа ѝ. Едното девойче, се казваше Виолета.

В него момент ми беше ясно, че и сигнал за сериен убиец да съм подала – там си е останал.

Хранех надежда, за себе си и за хората, пред които съм дала дума! Мислех, молех се да е „бранител“, да не е рекламна стратегия.

Е, дружина, отговор нямаме!

Имам една снимка за спомен от това, че бях позволила да водя със себе си Надеждата...

Жалко и тя се спомина!

Оплаквам Надеждата!“