Журналистката Къдринка Къдринова отговори на пиарката на Нинова: Била съм прекалено мека в думите си

Положението е по-сериозно, отколкото предполагах, казва Къдринова

Видната червена журналистка Къдринка Къдринова отговори писмено на пиарката на Корнелия Нинова. Преди дни Бояна Бозаджиева остро разкритикува една от най-опитните журналистки у нас, работещи активно за социалистическата идея.

29 юли 2019, 16:55

Пиарката на Нинова скочи на червена журналистка

Позицията на Къдринка Къдринова е публикувана във в. „Земя“ и сайта на Съюза на българските журналисти

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

Станала съм герой в разгромна статия, публикувана на 29 юли 2019 г. във в. „Земя" и на сайта на БСТВ. Текстът е подписан от Бояна Бозаджиева, медийната съветничката на председателката на БСП Корнелия Нинова. Статията атакува мнението ми за левицата, което изказах на събора в Бузлуджа на 27 юли т.г., получавайки наградата на БСП за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков-Майстора”.

Стъпвайки върху законното ми право на отговор, изпратих моята ответна позиция до в. „Земя”. Тя е публикувана в днешния му брой с отново опониращо ми изложение от издателката Светлана Шаренкова.

Държа моята гледна точка да стигне до по-широк кръг от колеги и читатели, затова я споделям и тук, на свободната трибуна на сайта на СБЖ.

Който е слушал или чел изказването ми на Бузлуджа (има го и на видео, има го и в писмен вид в свободен достъп в интернет, има го на сайта „Барикада”, цитирам го и тук по-долу), ще види, че в статията във в. „Земя” то е поднесено спекулативно и с директна подмяна на думи и понятия. Казах, че най-светлите умове на лявата и социалистическата идея у нас са ни завещали интернационализма, а не национализма. Никъде не съм споменавала патриотизма и родолюбието, които са нещо съвсем друго - а ми се приписват умопомрачителни обобщения за тях.

За това, че съм изразила открито и с уважение към всички присъстващи онова, което мисля, съм заклеймена като „провокаторка“, изпълняваща повелите на незнайни поръчители. Тази реакция ми показва, че изглежда съм била прекалено мека в думите си. Положението е по-сериозно, отколкото предполагах. Добронамерено допусках, че ще предизвикам поне мимолетен размисъл в средите, които днес решават накъде да водят БСП. Но явно е безнадеждно.

Заклеймяването ми като пореден враг, какъвто се съзира във всеки, казал нещо различно, не е даже само неразбиране какво е свобода на словото и как е логично да отеква днес завещаното от острото перо и критичната мисъл на Георги Кирков. Това издава несъвместим с демократичността начин на възприемане на света. След като така се реагира спрямо мен - независим журналист, на когото работата е тъкмо да коментира обществените процеси и уж за това ми се дава награда, как ли се действа на други нива...

Няма да влизам във вица и да обяснявам, че „нямам сестра“. Нито ще се опитвам да опровергавам мислене, способно да интерпретира като „обидно” казаното от мен на Бузлуджа. Само отново припомням тук онези мои думи. Всеки сам може да ги сравни с инсинуациите от атакуващата ме статия, публикувана на 29 юли 2019 г.

Ето моите думи:

„Благодаря за високата чест да бъда удостоена с тази награда на името на такъв изключителен публицист и социалист като Георги Кирков. Специално искам да благодаря на колегите от „Дума”, които ме номинираха - „Дума”, вестникът на Георги Кирков и на Стефан Продев.

Искам да призова да се връщаме по-често към заветите, които светлите умове на социалистическата мисъл, на лявата мисъл, на левите идеи, на лявото дело, на лявата дума са ни завещали. Те ни завещаха интернационализма и международната солидарност на трудещите се, а не национализма и омразата към различния. Те ни завещаха единните фронтове и обединението, а не търсенето на врагове сред онези, които мислят различно.

Георги Кирков има една блестяща творба. Нарича се „Политическа зоология”. В нея той не е намерил място за такова едно странно създание като „ляв консерватор”. В своята творба обаче той добре е описал какъв е консерваторът, какво представлява това странно политическо животно. Не е много симпатично. Дано никой ляв човек в България не се асоциира никога с консерватора. Дано левите хора в България бъдат хора на промяната, на бъдещето, на солидарността.

Лявото в България е много по-обширно от БСП. Има много леви хора в България. Необходимо е да се изгради единство. Необходимо е да се хвърлят мостове за това единство. Необходимо е да се търси диалог.

Аз работя в един ляв сайт, независим сайт, който се нарича „Барикада”. Четете „Барикада”. В „Барикада” има много анализи, много статии, които подканват към размисъл и дискусия. Нужен ни е размисъл. Нужна ни е дискусия, за да хвърляме мостове към тази алтернатива, която трябва всички заедно да изградим срещу бруталните сили, агресивните сили - онези, които ни натрапват днес една заробваща сделка за военни самолети, за машини за убиване. А народите нямат нужда от убиване, от войни. Имаме нужда от мир и хляб. Нека всички хора с добра воля, демократите в България, се обединим за мир и хляб.“