790 години от голямата победа на българитe в Битката при Клокотница!

За голямото благородството и човечност на цар Иван Асен II – почитан и обичан “…не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи”…

Много е писано за големия български цар Иван Асен II (Йоан Асен II) и за политическото могъщество на страната, което достига своя връх по време на неговото управление. Той е запомнен като владетелят, при който България се разпростира на три морета, със своята изключително умела дипломация, династичните си бракове, но най-вече с нечуваното си благородство и човечност, с които бива почитан и обичан “…не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи“, както се изразява византийският летописец Георги Акрополит.

Тези негови думи са казани по повод една от най-славните битки в историята на Второто българско царство – Битката при Клокотница от 9 март 1230 г., когато българската войска, водена от цар Иван Асен II, напълно разгромява ефимерната Епирска империя, начело с Теодор Комнин. Но как се стига до там?

Пред сражението в Клокотница. Картина: Емануил Ракаров

Съюзът постигнат между България и Латинската империя през 1228 г. и нарастващото влияние на Иван Асен II сериозно разтревожва амбициозния Теодор Комнин, тъй като това намалява шансовете му да възстанови Византия. Особено подозрителни и опасни са за него са стремежите на българския владетел да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император Балдуин II, като му даде за съпруга дъщеря си Елена. Затова, уплашен неговите намерения да не бъдат осуетени, Теодор Комнин насочва войската си срещу България с надеждата за бърза и лека победа. Сигурен в добрия изход от битката, той дори взима със себе си в похода цялото си семейство и куп придворни.

Така, както отново отбелязва Георги Акрополит, в ранната пролет на 1230 г. Теодор Комнин „се отправил с многобройна войска срещу българите“. Това се случило в утринта на 9 март (денят на св. 40 мъченици), като двете враждуващи страни се срещнали край река Клокотница близо до едноименното село – на 10 км западно от Хасково. И наистина, за сметка на българската войска, тази на Теодор Комнин била изключително многочислена.

Затова, за да вдъхнови по-малобройната си войска, Иван Асен II наредил нарушеният мирен договор от епирския деспот да бъде набучен на копие и вдигнат като боен щандарт. В последвалата битка българският цар проявява особена военна хитрост, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, заедно със синовете и дъщерите си.

Цар Иван Асен II в битката при Клокотница. Картина: Васил Горанов

Иван Асен II обаче се отнесъл изключително хуманно, като заповядвал височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати обратно на свобода по домовете им.

„С това той проявявал може би човеколюбие, а може би търсел да извлече и полза. Защото искал да бъде техен господар, като премахне ромейската власт’’, коментира византийският хронист.

Голямата победа навръх празника на Св. 40 мъченици била ознаменувана и с заповедта на българският цар да се изгради (или обнови) църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в престолния град Търново. Върху една от паметните мраморни колони поставени в нея бил издълбан надпис, който гласи:

„В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин.“     

Колоната на Иван Асен II, ознаменуваща победата над Теодор Комнин, уикипедия

В същата черква след Освобождението, в знак на приемственост със средновековната българска държава, Фердинанд обявява Независимостта на България и приема титлата „цар на българите’’.

След Клокотница Иван Асен II успява да завладее Адрианопол, Димотика, Сяр, Битоля и ред други градове, с което страната достига до едни от най-обширните си граници, опиращи отново на три морета. С голямата си прозорливост, той остава в историята ни не само като добър стратег, но и като един от най-добрите владетели, проявили рядко милосърдие и истинска човечност.

Златен печат на цар Иван Асен II. Намира се в РИМ Велико Търново.