Д-р Дечо Дечев: Частните болници овладяха здравеопазването, с кадрите на новата власт схемите остават

Без ефективен контрол наливането на още пари в здравната система е безумие, коментира за "Гласове" бившият управител на НЗОК д-р Дечо Дечев.

"Касата има достатъчно ресурс, но той изтича през фиктивни дейности, завишени обеми, нереални цени на консумативи и корпоративно овладени механизми за контрол. Националната детска болница е необходима, но в предвидения мащаб рискува да рухне финансово за три месеца, ако остане само на финансиране през Касата. В България няма недостиг на лекари, а недостиг на планиране, достъп и медицински сестри. Частните и държавните болници трябва да работят по еднакви правила, но политическата класа е допуснала модел, в който може да се забогатява не от лекарски труд, а от точене на Касата", предупреждава експертът.

Според него с предлаганите кадри от новите управляващи промяна в здравеопазването няма да има.

"Кандидатът за управител на НЗОК вече е имал мандат и от него не може да се очаква реформа в посока ефективност, ефикасност и контрол. Заедно с човека, който ще оглавява контрола, това са хора, които по-скоро ще продължат досегашната политика. Доказали са го в предишните си мандати", смята д-р Дечев.

За най-големият пробив в здравната система е липсата на ефективен контрол.

"Масово се отчитат дейности, които не са извършени, или дейности, извършени в един обем, но отчетени в по-голям. Такъв бизнес проект не може да се осъществи при ефективен контрол. За да не работи контролът, инвеститорът е инвестирал и в човека, който отговаря за контрола", обяснява бившият шеф на Касата.

Той посочи, че заплатата на директор на болница се формира от два компонента - като шеф на болницата и като член на борда, като общо двата компонента не могат да бъдат повече от 8 хил. евро на месец. Когато се извади директор с 40 хил., обществото - умишлено или не, се подвежда, защото това не е заплата, а доход - възможно е лекарят да е имал допълнителни дейности като клиницист, участие в клинични пътеки, клинични проучвания, проекти или консултации. На публиката се хвърля внушението: „Болницата му затъва, той взема 40 хиляди“, но това е подвеждане и отбиване на дебата в друга посока, докато същият модел стои отзад.

"Медицинските изделия нямат контролирано ценообразуване като лекарствата и там цените са силно изкривени. Липсата на компонент „лекарски труд“ в клиничната пътека се компенсира с 20–25%, които лекарят получава „под масата“, за да използва изделие на фирма Х или Y. После схемата се разраства - клиницистът вече не се задоволява с процент, а си прави фирма "Пинг-понг", избира производител от Азия, регистрира изделията в Касата и започва да купува от собствената си фирма. Така фирма с един човек, един клиент, една болница и едно отделение може да декларира 6 млн. лв. оборот и 3 млн. лв. печалба", разкрива д-р Дечев.

По думите му Националната детска болница е необходима, но в този мащаб е финансово рисков проект.

"В София в момента има около 210 легла за педиатрична помощ с използваемост около 55%, а новата болница се планира с 440 легла. Сегашните структури отчитат към Касата около 30 млн. лв. годишно, или около 2,5 млн. лв. месечно. За самоиздръжката на 440 легла ще са нужни поне около 6 млн. лв. месечен оборот. Ако остане само на финансиране през НЗОК, проектът може да рухне финансово за три месеца", уточнява д-р Дечев.

Той подчертава, че в момента готов модел за контрол в системата на здравеопазването стои неизползван.

"На определен срок Касата може да изпраща съобщение: „Уважаеми еди-кой си, за периода от-до на ваше име Касата е заплатила, както следва: толкова за лекарства, толкова за медицински изделия, толкова за медицинска помощ“. Ако човек види, че на негово име е отчетена операция в болница, в която не е бил, или операция, която не му е извършена, ще може да реагира. В съобщението трябва да е указано как се подава сигнал, а контролът вече ще отива наготово с конкретен случай за проверка. Този модел е готов още в края на 2019 г., но седем години по-късно не е въведен, докато вместо него влизат предложения без същата ефективност", смята експертът.

Според него в България няма недостиг на лекари, а лошо планиране, неравномерно разпределение и тежък недостиг на медицински сестри. Броят на практикуващите лекари е относително постоянен от десетилетия, но държавата не планира достъпа до медицинска помощ по области. Истинският кадрови срив е при медицинските сестри - броят им е намалял трикратно и трябва да бъде увеличен поне три пъти

Д-р Дечев настоява, че частните и държавните болници трябва да работят по еднакви правила. Пациентът не трябва да се интересува дали болницата е частна или държавна, а дали получава качествена и достъпна медицинска помощ. Проблемът започва там, където едни структури печелят през доплащания и консумативи, а други трупат дългове при неясни и неравни правила.