Днес е Петльовден!

Народните български празници са сложни смесици, образувани през вековете, от християнски и предхристиянски обичаи и вярвания. Днес православната църква почита Св. Евтим, но народът го нарича Ихтим, Изтим, Иьтима, Петльовден, Петларовден.

В народното съзнание Петльовден е свързан с мъжкото възмъжаване, със стимулирането на плодовитостта на момчетата и здравето; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци. Във всички случаи има инициационен характер, като целта му е да станат момчетата здрави, да се превърнат в юнаци. На някои места Св. Евтимий се приема като господар на детските болести и предпазва малките от „детешка“ или „вънкашна“ болест.

Празнува се на 20 януари (нов стил) или на 2 февруари (стар стил), като обичаите му са с регионално разпространение главно в Източна България. Интересен пример за съхранен и продължаван във времето обичай, чийто елементи и днес могат да бъдат регистрирани конкретно в някои селища от Варненска област, като особено тържествено той се празнува в с. Голица и няколко околни села.

Основното обредно действие е коленето на петел във всяка къща, в която има деца от мъжки пол. Той се коли на прага на дома обикновено от 15-16 годишно момче. С кръвта на петела, или направо с главата му, петеларят трябва да намаже във формата на кръст по челата на всички момчета в къщата, за да са здрави през годината. Кръст се рисува и на вратата на къщата. Главата на петела, обърната на изток се забожда на портата, краката се хвърлят по покрива на къщата, а перата се запазват – за лековито баене, за украса и за правенето на специални празнични знамена от жените – „колуни“ – направени освен от перата перата, от червени конци, бръшлян и здравец.

За празника майките на момчета изпичат и пресни пити и кравайчета, завиват баници и зелници. От петела сваряват гозба, носят я в черквата, да я освети свещеникът и после, заедно с краваите и баниците, я раздават из махалата за здравето на момчетата. На някои места в къщите, в които има момичета, се коли кокошка. А в някои селища на страната се среща практиката да се коли петел за стар ерген, за да се ожени.

Съществуват няколко устни предания за произхода на този празник. Все още се разказва за това, че при сформиране на еничарските войски са били вземани насилствено мъжките рожби от всяка българска къща. Разпитаните стари хора разказват как смела голичанка (с. Голица, Варненско) скрила мъжкото си дете и отказала да го даде на „турците“, а те се заканили, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявила, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта извела и скрила детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, те останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Голица.

Друга легенда пък свързва обичая с библейските сюжети при раждането на Христос, когато цар  Ирод е наредил всички младенци да бъдат избити, за да бъде убит и самия новороден Иисус.

Традиционните ястия за Петльовден са тиганици (с яйца и сирене), кравайчета и зелник. Жените приготвят и три вида гозби от петел: петел с ориз, с кисело зеле и петел с каша от брашно.

Именици на този ден са всички, които носят името Евтим и неговите производни. Честит празник!