Хлебопроизводители: Никой не обръща внимание на исканията ни, браншът е пред фалит

„Искаме компенсации за месец май за електроенергията, газта, намаляване на ДДС или пълното му ликвидиране за хляба. Ако не бъдат изпълнени тези условия, освен днешното увеличение, утре ще има ново", заяви пред Нованюз Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите.

Според нея въпросът е ще си позволят ли хлебопроизводителите да фалират.

„Никой не обръща внимание на нашите искания, трайно се увеличиха цените на енергоносителите, расте цената на всички консумативи. 20% от всеки хляб отива за държавата, ако падне ДДС ще се спасят хлебарите. Браншът е декапитализиран. Ще си позволим ли да оцелеем и този път е въпросът", подчерта тя.

Председателят на Националния браншови съюз на хлебарите е категорична, че доставната цена на хляб в България е най-ниска в целия ЕС и благодарение усилията на хлебарите на нашия пазар има над 100 вида хляб.

Мариана Кукушева е притеснява от неспокойствието на зърнопроизводителите.

За нея именно благодарение на тях в България няма зърнена криза, поради което им се дължим уважение.

Костадин Костадинов, председател на УС на Национална асоциация на зърнопроизводителите, бе категоричен, че в България има достатъчно зърно, въпреки неясното държане на правителството.

„Всичко е запасено със зърно и отделно количество има в търговците. Цената на зърното е борсова, тя се мени всеки ден. 700 лева на тон се купува в момента зърното. Държавата, която трябваше да купува зърно, хлебна пшеница, искаше да купува на 570 лева за тон. Ако държавата купува, за да си осигури продоволствена сигурност, то трябва да е от нова реколта. Най-правилно е да се попълва резерва от новата реколта и на пазарни цени. Не можем да кажем дали ще се вдигне цената на зърното, но растат цените на горивата, препарати, торове", каза още той.

Костадинов отбеляза, че сектор зърнопроизводство не е получил никакви компенсации.

Относно идеята в пристанището на Варна да се изгради зърнен хъб, чрез който да се продава украинското жито, Костадинов смята, че това би могло да стане само след инвестиции, защото на варненското пристанище няма необходимата инфраструктура и не е достатъчно голямо, като сравнение даде за пример румънското пристанище в Констанца, което е десет пъти по-голямо.