Как се е празнувал 3-ти март през годините?

В продължение на 38 години празникът е честван на 19-ти февруари

Несъмнено 3 март е една от най-паметните дати в българската история. След ожесточените бойни действия, в които се включват множество български опълченци, през 1878 г. е подписан мирният договор в Сан Стефано. Така официално се слага край на Руско-турската война и се установява съществуването на Третата българска държава. В този договор освен обявяване на Освобождението на България, са описани и териториалните граници на бъдещата българска държава. Как обаче започва да се празнува националният празник на 3-ти март и по какъв начин е отбелязван той през годините?

Първото честване на трети 3-ти март във Велико Търново

За първи път празникът е отбелязан още в зорите на Третата българска държава, година след самото Освобождение. Това се случва в старата столица на България Велико Търново, като службата е водена от митрополит Антим І, по това време Председател на Учредителното събрание. Панихидата е осъществена в църквата „Св. Богородица“ в присъствието на множество депутати и граждани.

Екзарх Антим I, уикипедия

Година по-късно, през 1880 г., празникът се провежда и в София, но този път като Ден на възшествието на престола на император Александър II.

Датата е включена в първата система за държавни официални празници през 1882 г. под името Заключавание на Сан Стефанский мир, а от 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско господство.

Но след събитията от 1885 г. (Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война) и последвалото възкачване на Фердинанд на престола през 1887 г., нещата стават малко по-сложни. Отношенията между България и Русия са в криза и това се отразява и на начина, по който празникът бива отбелязван. На някои от официалните церемонии монархът дори открито отказвал да присъства лично, а в други случаи не се е провеждал парад на частите от гарнизона в София.

В миналото празникът се е отбелязвал не на 3-ти март, а на 19-ти февруари

Интересно е да се отбележи обаче, че при тези първи чествания датата все още не е била 3-ти март. В продължение на 38 години -  до 1916 г., празникът всъщност е празнуван на 19-ти февруари, когато по стар стил е подписан Санстефанският мирен договор. След това България приема Григорианския календар и официалната дата става 3-ти март.

Министър-председателят и министър на войната г. генерал-лейтенант Златев поздравлява студентството, 1935 г.

Признаването на княз Фердинанд от Великите сили, както и възобновяването на българо-руските отношения дава нов живот на 3-ти март не само в окичената със знамена и цветя столица, но и в цялата страна.

Така през 1898 година по повод 20 години от Освобождението честванията са наистина празнични. Всички български градове са украсени подобаващо, организирани са военни шествия и молебени навсякъде и както пише в. Мир: „Хората се поздравяват сякаш е Великден“.

Ето какво пише по повод 20 години от Освобождението на България и в неговия 500 брой от 21 февруари 1989 г.:

„Двадесетата годишнина от Освобождението на България е отпразднувана в провинцията по най-тържествен начин. Получените в редакцията телеграми ни описват големия възторг и ентусиазъм на населението, с който е бил посрещнат и изпратен знаменития българина ден на прерождение. Градовете в цялото Княжество са били богато декорирани, навсякъде са станали молебени, на които ся присъствували почти всички граждани без разлика на пол и убеждения. Там, където нашата Освободителка има свои представители, в лицето на консулите си, те ся присъствували също на молебените, което нещо е придавало още по-голяма тържественост на праздника. След отнуска на църквата в гарнизонните центрове е имало дефилирания на войсковите части; през деня всички ся поздравявали най-радостно, като на Великъ-денъ, а вечерта е имало богати илюминации на градовете, съпроводени някъде и с народни хора по градските площади.“

Изрезка от вестник "Мир", 1898 г., архив

Изрезка от вестник "Мир", 1898 г., архив

През 1907 г. е открит паметника на Цар Освободител в София и година по-късно, когато се празнува 30-годишния юбилей от Освобождението, честванията се осъществяват именно там. Гледката е изключително триумфална: ученици дефилират със българския трибагреник, към тях се включват различни патриотични и културни сдружения, а хиляди хора поднасят цветя и се поздравяват.

Паметникът - пожарникарите полагат венец

Интересен факт, който обаче не е широко известен е, че руският император Александър II,  получава прозвището си Цар Освободител, не заради това, че е освободил България, ами заради премахването на крепостничеството.

Опълченците и руските ветерани пред паметника на Цар Освободител

Още в началото на 20-ти век обаче социалистите отказват да се включват в честванията на 3-ти март, тъй като са против политиката на царизма и империализма.

В годините на Първата световна война, когато България и Русия са на различни страни в конфликта и водят сражение една срещу друга (които България печели), денят на Освобождението също не се празнува.

След войната положението не се променя особено и тържествата по случай празника в последвалите няколко години остават сравнително скромни.

Управляващата партия – в лицето на БЗНС дори решава да премести празника от 3-ти на 4-ти март, за да съвпадне с Тодоровден, като идеята била да се намали неговото значение. Организирали се конни състезания, а в столицата били закичени само четири знамена.

Скоро обаче величавият характер на датата 3-ти март бил възроден от Демократическия сговор. Така през 1925 г. честванията са възобновени и се пренасят в Храм-паметника „Св. Александър Невски“.

Постепенно в годините до Втората световна война значението му се засилва все повече, а в символ на Освобождението се превръща паметникът Шипка, открит през 1934 г.

Откриването на паметнника Шипка, 26 август, снимка: Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа" 1934 г.,

През 1942 година празникът се отбелязва за първи път и в Македония, Запада Тракия и Пиротско, тъй като тогава тези земи са под българско управление.

След 9 септември празникът започва да се отбелязва все по-тихо за сметка на 23 февруари – Денят на Съветската армия. Интересното е, че паметникът на Цар Освободител в този период носи името паметникът на Освободителите.

По случай 100-годишнината от освобождението обаче 3-ти март отново е отбелязан изключително пищно – националното знаме е вдигнато и са поставени венци на паметника на Незнайния воин в София, а вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II имало тържествена заря-проверка.

Така, десет години по-късно той става официален празник, а с решение на Народното събрание от 1991 г. Денят на Освобождението на България от османско владичество е вече за национален празник на Република България.