Какви магии и гадания се правят на Нова Година според българската традиционна култура?

Като всяко ново начало – Новата година се посреща с голяма радост, оптимизъм и надежда, че ще е по-добра от старата. В българската народна култура обаче нощта между старата и новата година е по-особена. Част от граничния период на така наречените Мръсни дни, когато порталът към Отвъдното е отворен и опасните демонични сили бродят по земята.

Тя е свързана и с множество предпазващи ритуали и магии. Новото е на път да се роди, но все още е на пределна точка. Светът съвсем скоро ще бъде напълно обновен, но на този праг към идното, човекът е най-беззащитен. Както и на Игнажден, който понякога също се смята за Нова година, всичко, което се прави днес има магическа сила и може да носи здраве и живот, щастие и плодородие. Цялата обредност предначертава благоденствието през следващата стопанска година. Светът е придобил особена магическа сила и смисъл, затова този ден е особено подходящ за извършване на гадания и предсказания.

Според традицията нощта срещу Новата година трябва да е втората кадена вечеря (първата е на Бъдни вечер). Прекадява се масата и цялата къща.

Много важна роля играе питата. Тя се прави специално за вечерята и ако жената, която я е месила, пипне с брашнените, тестени ръце дърветата, животните, кошерите, то те ще раждат повече, а пчелите ще се роят. На вечерята се разчупва високо и се раздава по старшинство – от най-възрастния към най-младия.

В нея предварително е сложена сребърна паричка и на когото се падне тя, го чакат щастие и успехи през новата година. Най-добре е обаче да се падне на някого от семейството. Затова и ако на вечерята има гости и паричката отиде при тях, стопанинът има правото да я откупи и да запази благополучието в дома. Освен това, ако парата от питката остане при изваждането „гола“, без тесто по нея, годината ще е гладна и неплодородна, и обратното – полепналото тесто вещае имот и сполука. Смята се също, че ако обредната погача не е доизпечена, годината също ще е тежка. Ако е изпечена – здрава, ако пък е препечена – на децата ще поникнат здрави зъби.

С питата могат да се правят и предсказания от момите и момците за кого ще се оженят. Просто трябва да скрият първия залък от погачата под възглавницата си и когото сънуват тази вечер – за него ще се оженят. Момичетата могат да гадаят и по костите от храната. Те ги изхвърлят на двора, на сметището и чакат да видят кой ще дойде. Ако е сврака, през годината ще дойдат годежари, ако е куче – още ще се момува.

Баницата с късмети се завърта три пъти от майката или бащата и всеки взима парчето, което се падне пред него. Късмети трябва да има за всички от семейството, дори и за тези които поради някаква причина отсъстват.

Изключително важно е и новогодишната трапеза да не се раздига до сутринта. Тя трябва да бъде оставена за праотеца стопанин на дома. Огънят в огнището също се поддържа до сутринта. Той има предпазваща сила и тъй като това е периодът на Мръсните дни, се смята, че не е на хубаво, ако се остави да угасне. А след приключване на трапезата, недогорялата свещ и суровото жито се запазват, както и палешникът от предишната кадена вечеря.

Според друг вид гадание на прага на къщата се коли червен петел, а след това се гледа се накъде ще тръгне – навътре към дома или навън. Смята се, че „с петела върви и късмета“ – или влиза в дома или излиза от него. Най-добре е ако стигне чак до огнището. А главата на петела трябва да се пази, защото служи за лек против кашлица.

С кромид лук пък може да се предсказва времето през годината. В 12 люспи за дванадесетте месеца на годината се слага по малко сол, слагат се на покрива или на печката и на сутринта се гледа дали солта се е разтопила или е останала твърда. Ако се е разтопила, през съответния месец ще е дъждовно, ако ли не – ще е суша. Но общо взето се вярва, както и за Игнажден, че каквото е времето на Нова година, такова ще е през целия месец януари.

Ако нощта срещу Нова година е ясна – годината ще е здрава, ако е облачна – ще има болести. Ако вали сняг, по Петровден ще вали дъжд. Ако има скреж по дърветата, плодородието ще е добро. Ако вечерта преди Нова година пчелите бръмчат силно в кошера, ще има много мед. Ако снегът е едър – бръмбарите ще са повече. Ако на Нова година прегърми на запад, годината ще е скъпа, а пък ако на изток прегърми – ще е евтина.

По маслинови листа, наредени край огнището може да се гадае и за дълголетието и късмета, а по ядките на орехите наречени на всеки – за здраве. Може и с дрянова клонка с пъпки. Тя се поставя на входната врата и майката нарича на всеки член от семейството пъпка от дряна. След това се хвърля в огъня и се гледа как изгаря. Ако пъпката подскача и пукне този от семейството на когото е наречена ще бъде здрав и пъргав през годината. Ако остане да тлее – ще боледува. Най-лошото е предсказанието когато почернее и се вдигне пушек.

За предсказване на здравето също под стряхата в паничка с вода се оставят белязани с конец листа от бръшлян. На сутринта нареченото листо показва здравето през годината.

Много добър знак е и ако някой кихне, докато семейството е на трапезата. На него му се нарича първото домашно животно родено през пролетта.

А от този, който пръв дойде на гости или да сурвака зависи късметът на къщата. Той трябва да е с добри намерения, да му върви, да е с лека ръка и добро сърце. Затова и не се пускат всички, а онези, за които се смята, че носят лош късмет, си стоят у дома.

Гаданията, поверия и магичните действия в българското народно съзнание са много, но това не е случайно. Нова година се чака с голяма надежда за добро и народът се опитва да го види във всеки знак, който светът около него дава. Вярва се, че дори изреченото слово е магично и може да се превърне в заклинание. Затова бъдете внимателни и с думите си – силата им може да донесе много благоденствие, но и много опасности… Весели празници!