Коледа или Рождество Христово – Какво празнуваме всъщност?

Без съмнение Рождество Христово е сред най-тържествените, най-светли и най-обичани събития за цялото християнско общество и най-важният празник за католиците и протестантите (за православните християни това е Великден), когато ежегодно се чества раждането на Сина Божий. Но наистина ли днес празнуваме само и единствено Рождество Христово? Какво означава „Коледа“? Откъде идват размяната на подаръци, коледните песни, каква е ролята на коледната елха… И най-важното – кой изобщо е Дядо Коледа?

Кога е роден Иисус Христос и как е започнало всичко…

Изключително любопитно е, че рождението на Христос всъщност не винаги е било празнувано –произходът му не може да се открие в учението или обичаите на ранните християни. Оказва се, че това за пръв път се случва, според повечето историци, едва около 300 г. след неговата смърт. За „виновник“ често се посочва Константин Велики – римският император, който също така узаконява християнството през 313 г. с Миланския едикт и слага край на преследването на християните. Защо обаче и избрана тъкмо датата 25 декември, след като в Светото писание не е отбелязано кога точно се е родил Младенецът?

Древният езически празник на слънцето

В самото начало една от основните и най-важни задачи на християнството като религия е да се пребори с дотогавашните езически традиции и старите празници. Изкореняването на древните хилядолетни култове на плодородието обаче се оказва не лесна работа. Хората трудно се разделят с многовековните си вярвания и точно това е главната причина за по-късното смесване на образи, символи и традиции, за днешната „паганизация“ на Рождеството. Това много ясно си проличава например в другия най-важен празник за християните – Възкресение Христово. Църквата не успява да се раздели с езическото му наименование Easter и до днес в много англоезични държави той се нарича по този начин, като много от старите символи и обичаи, свързани с плодородието (заекът и боядисването на яйца) също са се запазили и са се примесили с християнския празник. А с какво е свързана датата 25-ти декември? Кой е празникът, който всъщност честваме?

Става ясно, че още откакто съществува земеделието (около 13 000 пр. Хр) човекът-земеделец отбелязва най-големия предхристиянски (езически) празник на Слънцето, на сезонния кръговрат, на възраждащата се природа, на неизменната победа на Доброто над Злото, на Живота над Смъртта, на Началото. Денят, в който се ражда Слънцето.

Тъкмо 25 декември се смята и за рождената дата на персийския бог Митра, наричан още Непобедимото слънце. Оттук идва и Рождество, оттук идва и най-големият християнски празник. Защо обаче българите го наричат Коледа?

Коледа в славянската традиция

Историята на понятието „Коледа“ е изключително интересна, но и доста противоречива. И до днес има множество спекулации относно точния му произход. Народната етимология често го асоциира с думата „коля“, заради коленето на прасето. Други смятат, че има връзка с римското „календи“, който е първият ден от месеца в календара, въпреки че тази дума има други корени и значение. Повечето учени обаче свързват Коледа със старославянското (и древнобългарско) „коло” - означаващо 'кръгло, колело', руското колесо 'колело', калить 'топля', латинското caleo 'горещ, топъл', може и „калявам” - все „кръгло” и „топло”. Именно това е слънцето, чиято “смърт” и “прераждане” са в основата на големия славянски празник Коледа и техния езически бог „Коляда“. И макар неговото съществуване да не е напълно доказано, тъй като образът му е почти напълно изгубен и забулен в мъглата на хилядолетията, той се смята за бога на зимното слънцестоене, митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл и олицетворяващо слънцето-младенец. Но какво общо има с всичко това Дядо Коледа?

Как езическото се свърза с християнското и се оплете в мрежите на консумативната култура…

Проследяването на произхода на белобрадия старец, който раздава подаръци се оказва доста сложна задача... Дядо Коледа, Дядо Мраз, Санта Клаус, Свети Николай… Всъщност става ясно, че самата традиция за раздаване на награди и наказания на децата, както и образът на раздавача, който периодично се завръща, са изключително древни и се свързват с така наречените ритуали на прехода, на инициацията. Раздаване на подаръци например се е осъществявало още по време на римските Сатурналии, които се празнували във втората половина на декември, много преди появата на християнството (отново декемврийски празник на Слънцето, архетип на днешната Коледа). Исторически западноевропейският Дядо Коледа с неговото предпочитание към комините и обувките чисто просто произтича от едно скорошно изместване на празника на свети Никола и включването му в празнуването на модерната синкретична Коледа. Така, той събира в себе си множество стари образи, сред които, освен Св. Николай, са също британският Father Christmas, холандският Sinterklaas и германският Christkind (детето Христос, което раздава подаръци в навечерието на Рождество).

Външният му облик – червеният костюм, ботушите…  – обаче дължим най-вече на американската култура. Той се появява едва през 1822 г., когато писателят Климент Кларк Мур, вдъхновен от образа на Св. Николай, създава коледно стихотворение за трите си дъщери. В него се разказва за историята на светията – добър белобрад старец, раздаващ подаръци на послушните деца. Но писателят съвсем не се притеснява да използва и въображението си и добавя множество от фантастичните елементи, познати ни днес. Още тогава описва и елфите-помощници на Дядо Коледа, както и шейната, теглена от 8 елена, с която разнася подаръците на добрите деца из целия свят. Цялото това коледно брожение, на което сега сме свидетели, започва от една безобидна 56-редова поема…

Но историята има продължение. Самият външен вид на Дядо Коледа дължим на един друг американец – илюстраторът Томас Наст, който през 1881 г., опирайки се на образа, описан от Мур, го доразвива и добавя някои от до болка познатите ни детайли. По-късно той е усъвършенстван от рекламната агенция D’Arcy, която в началото на 20-ти век работи за Coca Cola. Именно по поръчка на голямата компания, през 1931 г. илюстраторът Хедър Съндблум започва работа по още една версия. Така била създадена най-популярната визия на белобрадия старец, който хиляди, хиляди деца с нетърпение очакват всяка година. Историята на древния празник на Слънцето завинаги била променена…

Подобен е и случаят с коледната елха… За първи път в тази си форма се споменава в някои немски текстове от 17 век, но процесът на нейното постепенно образуване, за да се превърне тя в крайна сметка тъкмо в коледна елха е хилядолетен. В Древен Египет са украсявали палмите. Германските племена по-късно украсяват вечнозелени клонки, за да отпразнуват дара на светлината около най-късия ден на годината – 21 декември. В началото хората са украсявали само клонки от елхи, ели, борове, а по-късно и цели дървета – символи тъкмо на вечния живот. С времето обаче украсите се увеличават, добавят се и светлини, гирлянди и всякакви коледни играчки, за да се превърнат някогашните клони или палми в това, което познаваме днес като коледна елха – задължителен символ на модерната Коледа.

По същия начин стоят нещата и с другите символи на Коледата… Модерното развитие не изобретява нищо ново: то стига само до пренареждане на парченца и елементи от един стар празник, чиято значимост никога не е била напълно забравяна… Пред нас е стар ритуал, който многократно се е променял и развивал във времето и е познал както възходи, така и залези. Американската форма е само най-модерният израз на тези трансформации.