Пясъците на времето – ЕГИПЕТ: Кой и защо построи пирамидите?

Египет винаги е привличал огромно внимание към себе си – абсолютен магнит за всеки търсещ ум. Още древните гърци проявявали безкраен интерес към величествените пирамиди и магнетичните образи на египетското изкуство, които са толкова лесно разпознаваеми, защото силно се отличават от което и да е друго изкуство. Но защо това е така? Защо тази толкова древна цивилизация е строяла именно пирамиди? Защо интересът към древното египетско наследство не стихва и до днес? Защо въпреки множеството научни изследвания, които опровергават и отхвърлят различни мистични теории, свързани с пирамидите, конспирацията остава неотменна част от любопитството към тях, вкопчена като диворастящ неизкореним бурен по плодородната Нилска долина? За да отговорим на тези въпроси, разбира се, първо трябва да вникнем дълбоко в далечното минало на Древен Египет.

ИСТОРИЯ НА ЕГИПЕТСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Египетската история е една безкрайно богата, хилядолетна и пъстра история на множество възходи, падения, обрати и контрасти. Тук разцъфтява една от първите големи цивилизации на Древността, запазила множество материални паметници за настоящия човек. Култура, познавала толкова изящно геометрията и астрономията, благодарение на които, построила и великите Египетски пирамиди – единственото чудо на древния свят, устояло на тежките изпитания на времето. „Най-смайващата архитектурна идея, която не може да бъде победена.“, казва Гьоте за тях. Но преди да стигнем до пирамидите, има да извървим още много път.

Въпреки сложността и обема на египетската история, учените са успели да я подредят и разделят на няколко условни периода. Тя започва с т.нар. Додинастичен период, с който се обозначава епохата преди създаването на династиите през четвъртото хилядолетие пр. н. е. Тези земи са обитавани от край време, но първите сигурни сведения за уседналживот са от VI – V хил. пр. н. е., когато населението започва и да заимства селскостопанската дейност от Двуречието. Плодородните заливни тераси на река Нил били перфектното място за преминаването от номадския към уседналия начин на живот и за развитието на една произвеждаща селскостопанска икономика. Съществуват свидетелства за построяването на канали още през IVхил. пр. н. е., чрез които, по време на прииждането на р. Нил (м. юли), водите напоявали околните полета и ги насищали с естествен тор от наносите. Египтяните трябвало внимателно, всяка година да следят разливите на реката, от която все пак зависела цялата икономика. Именно това силно допринесло за бъдещото математическо и астрономическо познание и развитието на календарната система, с която се свързва религиозния живот.Така древните египтяни успели да усъвършенстват земеделието си и да натрупат богати реколти, които дори довеждали до излишъци. Но тъй като зърнените храни могат да се съхраняват за дълъг период от време, това благоприятствало за създаването на едно общество, което да заделя тези излишъци. Появила се нуждата от записване на преразпределените стоки, което постепенно довело и до създаването на една от първите писмености –египетските йероглифи. Археологически разкопки от началото на IV хил. пр. н. е. показват широката употреба на металите, главно мед, както и значителен растеж на търговията и занаятите. От гробовете научаваме за напреднало развитие в религиозните представи и за започнало имуществено и класово разслоение. Впоследствие се разпадат номите (египетските общини) и възникват класовите общества. Създават се малки държави, които скоро ще бъдат обособени в Горен Египет(на юг) и Долен Египет(на север към делтата на Нил).

Според някои изследователи истинската история на Египет обаче започва с обединяването на Долен и Горен Египетв единна държава. Това се случва около 3000 година пр. н. е., благодарение на цар Менес (Меней), който се счита за основоположник на първата династия на египетските царе. Първоначално неговия трон се намирал в Тива, но след обединението, той построил новата столица Мемфис.

Оттук започва т. нар. Архаичен периодили още Ранно царство, обхващащо времето на управление на Първа и Втора династия на фараоните (над 15 владетели) от около 3100 до 2686 пр. н. е.  За този период са характерни централизирането на властта, отхвърлянето на деспотизма на отделни местни владетели и силно заздравяване на държавата отвън и отвътре. Така възникнали предпоставките за бъдещото изграждане на една от най-великите империи в Древността.

Краят на този период и началото на следващия – Старо царство– се бележи с издигането на най-стария монументален каменен градеж в света – стъпаловидната пирамида на Джосер – вторият цар и същевременно първият строител на пирамиди от Третата династия. Тази епоха се простира от около 2686 до 2181 година пр.н.е. и включва III,IX,X и XIдинастии, наричани „строители на пирамидите“. Това не е случайно – освен стъпаловидната пирамида на Джосер през тези 5 века били построени най-големите и величествени пирамиди, най-вече от владетелите на IV династия. Сред тях били Снофру, който издигнал прочутата Наклонена пирамида в Дашур, неговият наследник Хеопс – строителят на Голямата пирамидав Гиза с височина 137,16 м, също Хеопсовите син и внук – Хефрен и Микерин, които изградили другите две пирамиди от комплекса в Гиза, смятан за едно от чудесата на Античния свят. 

През Старото царство Египет се превърнал в мощна централизирана робовладелска държава, чиято главна опора били голямата войска, чиновниците, жреците и процъфтяващата икономика, базирана на развито земеделие с богата напоителна система. Техническите постижения на египетската цивилизация са изключителни за времето си, но предпоставките за тяхното наличие не са малко. Силно процъфтявала и културата. През този период йероглифското писмо достигнало до най-високото си развитие, а освен строителството в подем били също каменоделството и ваячеството.От тези древни времена произхождат и възхитителните реалистични статуи „Селски кмет“, която сега украсява египетския музей в Кайро, и „Седнал писар“, която се намира в парижкия Лувър. Нашествието на хетските племена в делтата на река Нил обаче сложило край на Старото царство и отбелязало началото на т. нар. Преходен период, който продължил до началото на Средното царство. В този период имало и много вътрешни колебания, защото населението било силно обременено от последствията от построяването на всички тези пирамиди.

Средното царствообхващало периода на управление на XI и XIIдинастия между 2040 и 1780 пр.н.е. и се характеризирало с децентрализация. Достигнато е могъщество при фараоните Аменемхет I и Сенсурсет I, които разширяват мрежата от напоителни канали. Столицата е преместена отново в Тива и е построен грандиозния храм на бог Амон в Карнак. Колонизирани са и обширни области, като е завзета територията на Нубия. Като цяло пак се строяли пирамиди, но вече много по-малки и направени не от камък, а от кирпич, заради осъзнатия икономически минус на големите и скъпи градежи.Смята се, че построяването на една пирамида се равнявало на една загубена война.

През XVII в. пр. н. е. Египет отново се разпаднал и навлязъл в т.нар. Втори преходен период. Причините за това били както вътрешната нестабилност, така и нашествието на хиксосите.

След дълги борби с нашествениците, най-сетне те били окончателно разбити от тиванския фараон Яхмос I, който се смята за основател на XVIII династия и на Новото царство(1567 г. пр.н.е.). Това е времето на най-голям културен, политически и стопански подем в Древен Египет. През този период управлява и известния Аменхотеп IV, който се прекръства на Ехнатон в чест на бога на слънцето Атон и обявява, че това е единственият бог, който може да се почита. Негова съпруга е прочутата красавица Нефертити, а негов син – фараонът-дете, Тутанкамон.

Голям разцвет е достигнат и при Рамзес II, но при последните владетели от XIX и на XX династия постепенно настъпил залезът на египетската цивилизация. В последвалата епоха на Късното царствоЕгипет напълно загубил някогашното си могъщество и се превърнал в обект на агресия на съседните народи. През VII в. пр.н.е. попаднал временно под властта на Асирия, а по-късно бил присъединен и към новоизрастващата персийска държава. Това се случило през 525 г. пр. н. е., когато персийският цар Камбис нахлул в египетските земи и разбил войските на последния владетел от саиската династия Псамтик III в битката при Пелузия.

След близо 200 години персийско управление, през 332 г. пр. н. е. Александър Велики освободил египетските земи и приел от ръцете на меноферските жреци короната.Той основал новата столица, която и до днес носи неговото име. Така започнал гръко-римският период, през който се развиват прелюбопитните истории за Клеопатра, Юлий Цезар и Марк Антоний, и който продължил чак до 642 г. от новата ера, когато Египет бил превзет от арабите. Египетската цивилизация била бавно, но сигурно заличавана с времето. Поне до появата на Шамполион, за когото ще ви разкажем по-късно.

 

ЗАЩО ЕГИПТЯНИТЕ СТРОЯЛИ ПИРАМИДИ? РЕЛИГИЯ И МИТОЛОГИЯ

Освен вникване в историята, за да си отговорим на горепосочените въпроси, нужно е да знаем малко повече за египетските религиозни представи и вярвания.

Често се казва, че египетската религия е политеистична. От една страна, това е вярно – вероятно и сами може да изброите поне 5 божества от египетския пантеон. От друга страна обаче, древните египтяни винаги са вярвали в съществуването и на един-единствен неповторим и недостижим Бог-Творец, който има множество проявления.

Всеки от основните центрове в Египет си има свое главно божество и в определени етапи от историята те са припознати като манифестация на единния Бог-Творец. В Мемфис това е богът Птах, за когото се твърди, че създава света чрез Слово и чрез Мисълта, заложена в сърцето му (нещо, което много по-късно ще открием и в евангелието от Йоан в Новия Завет (1:1-18):„В началото бе словото.“). В Тива това е Амон, а в Хелиопол – Атум.

Но въпреки това, Египетският пантеон е един от най-внушителните. Боговете живели на Земята, а техните земни домове били именно храмовете. Египтяните трябвало да ги почитат и уважават, да им отправят молитви, танцуват, пеят и да им принасят дарове – храна и скъпоценни предмети. 

Освен почитта към боговете обаче, особено важна част от египетската религия билапочитта към прадедите и свързания с нея култ към задгробния живот. Египтяните вярвали, че смъртта въобще не означавала край на човешкото съществуване, а само нейно продължение – преминаване в нов различен свят. Но за да може древният египтянин да живее след смъртта си, нужно били да бъдат изпълнени 2 условия: първо – тялото на мъртвеца да бъде запазено от гниенето на времето (да бъде мумифицирано), и второ – неговата душа (или душевен двойник „ка“) трябвало да получи всичко, което щяло да му бъде необходимо за онзи свят: храна, дрехи, оръжия, покъщнина и др. По този начин мъртвеца щял да живее на оня свят според имотното си състояние, а живите – щели да бъдат покровителствани от него в замяна на жертвоприношения. 

ОТ МАСТАБИТЕ КЪМ ПИРМИДИТЕ

Така в стремежите си да запазят вече мумифицираното тяло на покойника неувредено (както от хищните хиени, така и от враговете) и да опазят земните дарове и богатства от ограбване, древните египтяни започнали да строят няколко вида гробници. Първоначално това били мастабите. Те еволюирали от още по-ранните обикновени иззидани или облицовани с каменни плочи гробове в пясъчната яма. Може да се каже, че са предшественици на пирамидите. Били строени от кирпич и камък и имали форма на пресечена пирамида. Най-древните са от времето на I династия (Архаичен период) и са открити от английския археолог У. Б. Емери край Сахара. Те са се състояли от две части: подземна и надземна, като в подземната се намирал ковчега на покойника и отделно помещение за даровете и жертвоприношенията.

Но от колкото по-знатно и богато семейство произхождал египтянинът, толкова по-голяма трябвало да бъде гробницата. Все пак нужно било да се покаже величие и превъзходство – дори и след смъртта. Но да не забравяме, че за египтяните тя съвсем не била края.

А какво тогава остава за фараоните? Колко големи гробници трябвало те да издигнат, за да покажат своето могъщество? Отговорът е прост: много, много, много големи, колкото например… пирамидите! Постепенно помещението за дарове и жертвоприношения нараствало все повече, за да се превърне накрая в „заупокойно светилище“ или храм. Но гробниците на фараоните трябвало да бъдат не само най-големи, с най-пищни дарове, с по-обширни храмови помещения, но и силно да се отличават от останалите.  Ето така мастабата станала пирамида. Тук археологията отдавна е доказала тази еволюция, а конспирациите нямат никакво място.

За първия опит за преминаване от традиционната мастаба към могъщите пирамиди, както вече споменахме, се смята стъпаловидната пирамида на Джосер край Сахара, проектирана от великия древен архитект Имхотеп. Всъщност някои изследователи дори смятат, че е по-правилно тя да се нарича „стъпаловидна мастаба“. Действително тя първоначално представлява обикновена каменна мастаба, но по-късно Имхотеп се запитал: „Защо пък върху нея да не бъдат построени още шест по-малки мастаби?“. Така се образува стъпаловидната пирамида, от която по-късно се ще се развият всички правилни пирамиди. Самата и завършена перфектна форма също е въпрос на архитектурна еволюция. 

 

КАК СА ПОСТРОЕНИ ВЕЛИКИТЕ ПИРАМИДИ КРАЙ ГИЗА? Връзка със съзвездието Ореон

Прочутите пирамиди край Гиза са преки наследници именно на стъпаловидната пирамида на Джосер. Но главният въпрос остава как точно са били построени.„Умът не го побира по какъв начин са могли да натрупат такова неизмеримо количество каменни блокове.“, чуди се самият Филон Византийски. Именно тук са се зародили немалко конспиративни теории, с които обаче науката неуморно се бори. Но въпреки множеството обширни и задълбочени научни анализи и рационални обяснения на начините на построяване на пирамидите, мистиката и конспирацията продължават да си пробиват пътища. „Е, добре, да приемем, че древните египтяни наистина са имали такива добри инженерни способности, но как бихте обяснили връзката на пирамидите с космическите съзвездия, конкретно с Ореон?“, ще си каже някой привърженик на тези теории. Тази връзка е факт, но много хора я разглеждат като последица от контакт с извънземните. Оказва се, че може да има и много по-рационално обяснение. Както египетската, така и всички древни цивилизации са имали много добри познания за космическите обекти, които са пряко свързани с липсата на материална обремененост, присъща за съвременния човек и с продължителните наблюдения. От друга страна, роля играе и самата египетска религия, според която определени звезди и космически обекти на небесната карта били проекции на божествата. Египетските пирамиди, разбира се, също са свързани с тях. При Голямата пирамида връзката е именно със съзвездието Ореон и звездата Сириус и се осъществява чрез т. нар. „вентилационни шахти“, които се намират в гробните камери и са насочени право към съответните космически обекти. Тя е установена от египтолозите още през 60-те години на изминалия век, благодарение на астрономически проучвания. Предполага се, че тези „канали“ били изградени, за да може душата на владетеля (Ба), откъсвайки се от тялото, да се възкачи по тях и да стигне право при съответното космическо тяло. По този начин, според египетските вярвания, фараонът се е превръщал в една от незалязващите звезди на небесната карта, а неговият дух оставал там до края на времето, за да се слее с вечния космически кръговрат.

 

ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ИНТЕРЕСА КЪМ ЕГИПЕТ. РОЗЕТСКИЯТ КАМЪК И ШАМПОЛИОН

В началото на текста бяхме поставили въпроса за нестихващия интерес към Египет. А той се доказва и от факта, че страната остава една от най-търсените туристически дестинации за почивка, споделят от Tez Tour Bulgaria. Защо, въпреки всичките изминали хилядолетия, любопитството към тази отдавна изчезнала цивилизация е налице? Но това изобщо не е било така винаги. Още с началото на залеза на Древен Египет, той постепенно бива забравен. Дълго време Западният европейски човек знаел за него само споменатите няколко случки в Библията. След неуспешните опити на кръстоносците да го завладеят, в този край идвали само някои и други европейски пътешественици. Египетското знание останало тайно и скрито за Стария континент и може би на това се дължи и до голяма степен част от мистичния ореол около него. Точно в края на 18-ти и началото на 19-ти век обаче нещата рязко ще се променят. След широко известните Наполеонови походи и завладяването на Египет от френските войници, загубената цивилизация най-накрая била открита от науката! Оттук нататък всичко се променило. Или поне така изглеждало… Цяла Европа полудяла по разказите за пирамидите, за боговете, фараоните, невероятните им образи, изрисувани по стенописите и най-вече египетските йероглифи! Те били безкрайно интересни за европееца може би най-вече, защото никой не разбирал значението им. Били тайнствени също като Египет. Трябвало да изминат 23 години от изнамирането на Розетския камък (плоча с 2 текста на староегипетски и един текст на старогръцки), за да може най-накрая египетското писмо да бъде разшифровано от гениалния френски учен Шамполион. Именно денят на това откритие се смята за рождена дата на науката Египтология – 27 септември 1822.

Така, въпреки всичките тежки изпитания на пясъците на времето, под които толкова дълго лежали скрити египетските богатства, те най-накрая се появили на бял свят. Днес Египет е посещаван от повече от 8милиона туристи годишно. Пирамидите са едни от най-търсените културно-исторически обекти и това, разбира се, съвсем не е случайно. Но от египетската съкровищница тепърва ще изникват все по-нови и нови реликви. Археолозите работят безспирно, а историята на една от най-древните цивилизации продължава да расте. И както казва една арабска поговорка: „Всичко на този свят се бои от времето, но времето се бои от пирамидите.“, затова не губете време, а изберете една от предлаганите от Tez Tour Bulgaria екскурзии до Кайро и ги вижте с очите си.