София през вековете: Столичните трамваи

Днес трамваите са неделима част от ежедневието на средностатистическия столичанин. От Княжево до Съдебната палата, през паркове, градинки, блокове и булеварди, от модерните трамваи с най-новите технологии до смешно полюшкващи се (и ние с тях) стари мотриси – сутрин, обед, вечер – ние ги обичаме! Защото те са част от нас.

Несъмнено трамваят е един от най-ярките и автентични символи на нашата столица. Неговата история е почти толкова стара колкото и историята на самата София като столица. И въпреки че днес той съвсем се е слял със софийската делничност, някога трамваят е бил истинска сензация. Абсолютно чудо на модерните технологии за тогавашните столичани.

На церемония от 14 януари 1901 г., в присъствието на столичния кмет Христо Попов, под светлините и погледите на хиляди любопитни граждани, тръгнал първият вагон, тържествено накичен с цветя. Маршрутът му бил от гарата до площад „Славейков“, а насъбралите се тълпи, желаещи да видят голямото знамение на техниката – ту шокирани, ту вълнуващи се, били навсякъде. Ето и как един вестник от тогава описва тези невероятни събития:

„Вчера столичните жители бяха зрители на едно ново за тях явление на всемирния прогрес – първият трамвай проряза почти цялата Витошка улица. Грамадното множество се любуваше на приятната гледка от бързината на трамвая и от светлите искри под колелата му и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо, без друсане, осветява се електрически и има изящна мебелировка“.

И наистина - с откриването на електричеството и с построяването на първата водноелектрическа централа в България „Панчарево“, в самата зора на новия XX век най-накрая ще дойде ред и на трамваите. Това прави София една от първите европейски столици, която разполага с такъв тип обществен транспорт и дава началото на една нова ера, която продължава и до днес.

Общо от Белгия били внесени 25 трамвая, като сред тях имало както чисто нови, така и вече употребявани, но ремонтирани. Те развивали скорост от около 15 км/ч., а изящната им външност и мебелировката привличали погледите непрестанно. Дървените им скамейки били обсипани с червени плюшени възглавнички, а от външната им страна били монтирани пощенски кутии за писма. Такива кутии имали всички столични мотриси, които били произведени специално за нуждите на софийския градски транспорт. Писмата от тях се събирали на няколко ключови пункта в центъра и се предавали за обработка в Централната поща. Градски транспорт и превоз на пощата в едно – колко удобно!

Но въпреки луксозната им мебелировка и сензационността на събитието, първоначалният интерес към тях бързо отшумял, а мнозина дори проявявали страх към новото явление. Макар че в самото начало били готови 6 трамвайни линии, от тях (по настояване на кметството) били пуснати в експлоатация само 2, за да можело населението и служещите да свикнат с новото силно движение, от което най-вече били наплашени майките. Не били много гражданите, които се престрашавали да се качат на новия транспорт. Но сред най-големите ентусиасти били циганчетата, които срещу скромно заплащане от няколко стотинки нямали нищо против да „изпробват“ чудното нововъведение. Ето и как самият Иван Вазов, който най-накрая се осмелил да се качи на трамвай месец след пускането им, описва вълненията на хората:

„Какво ахкане и негодувание у всички софиянци, когато гледаха запречкването със стълбове софийските мегдани и улици за нуждите на електрическото осветление и на електрическия трамвай и замрежването въздуха с тая паяжина от медни жици! Никога столицата не е знаела, че имала толкова любители на красотата си!“

А само да знаеше какви любители на красотата ѝ има и днес…

Но новото изобретение отблъсквало публиката и с още нещо: разделението по класи във вагоните. Недоволството става част и от колоните на вестниците, които само три дни след пускането на трамваите пишат:

„София през XX век се сдоби не само с електрически трамваи, но и с едно трамвайно нововъведение, което е чист български специалитет. Във вагоните на софийските трамваи съществуват класове. Първи и втори класове! Благородни и мизерни, богати и бедни, аристократи и санкюлоти! Това е значението на разделянето на местата във вагона на класове. Кметството трябва да отстрани експлоатацията, която трамваите правят с туй наречените класове. За учудване е как не само общината , но и публиката я търпи.“

Но съвсем скоро това разделение щяло да отпадне. Таксата за първа класа била 15 стотинки, а за втора – 10. А това не си е била малка разлика – за 5 стотинки по това време спокойно щяхте да си купите една кифла, или пък кафе, кебапче, или дори паста. Затова и местата в първа класа обикновено оставали незаети, докато на втория вагон почти винаги имало надпис „Пълно“. Той обаче по никакъв начин не смущавал пътниците, които нямали нищо против с всяка следваща спирка да си стават все по-близки и по-близки. А сякаш днес нищо не се е променило…

Оказва се обаче, че в началото на XX век нещата със спирките стояли по малко по-различен начин отколкото сега. Трамваите имали освен постоянните си спирки и такива, които били произволни. Пътниците можели да слизат и да се качват на всяко едно кръстовище. Само е трябвало да дръпнат едно звънче или да помахат с ръка от улицата. Ако и днес можеше да е така…

И въпреки факта, че не всички столичани били благоразположени към новите си приятели - трамваите, през следващите месеци били пуснати в движение все повече линии, а желанието на управниците да развиват този вид транспорт постепенно дало резултат. Обикалящи софийските улици вече 119 години, неусетно мотрисите се превръщат в неотделима част от ежедневието, бита и душата на града. Разказвайки множество истории – както за отминалите времена, по които днес изпитваме носталгия, така и за настоящите дни, трамваят завинаги остават запечатан в културната памет на столицата.

Днес различните модели на трамвайни мотриси дори представляват интерес за множество изследователи и колекционери. Историята на трамваите наскоро привлича и екип, който създава умалени макети на различните мотриси, като по този начин запазва духа на една отминала епоха жив и до днес. До 13 октомври в Регионалния исторически музей на София имате възможност да посетите тяхната документалната изложба „София: От първия трамвай до последната спирка на метрото“. Проектът е посветен на 140-ата годишнина от обявяването на София за столица на България.

„София: От първия трамвай до последната спирка на метрото“

„София: От първия трамвай до последната спирка на метрото“