Св. Теодор облича девет кожуха, яхва коня и отива при Бога да го моли да изпрати лято…

Поверия и обичаи на този обичан от българите празник

В първия съботен ден от Великия пост Църквата отдава почит на Св. великомъченик Теодор Тирон - млад воин (това означава „тирон“) от понтийския град в Амасия, Мала Азия, загинал мъченически за вярата си в Христа в началото на ІV в.

Безстрашен и храбър, той пострадал по време на жестоките гонения на император Максимилиан. Силната му воля не му позволила да се откаже от вярата си – вместо това подпалил храма на неверниците и бил тикнат в затвора. Но дори там не изгубил надежда. Според преданията една нощ, докато бил в килията, му се явил глас, който му казал: „Не бой се. Аз съм с теб. Не приемах земна храна и питие! За тебе ще има друг живот, безкраен и вечен, с мен на небесата“. От радост почнал да пее св. Теодор и палачите се объркали. Като отишли да видят какво става не могли да повярват на очите си. В килията със светия мъченик пеел цял хор от юноши с бели дрехи, а било невъзможно да са влезли там и то без да са ги видели. Това било чудо. Повикали и управителя да види с очите си, но когато пристигнал там, юношите били изчезнали. Осъдили затворника на смърт чрез изгаряне и на 2-ри март (17 февруари – стар стил) 306 г. кладата лумнала. Св. Теодор се приобщил към небесното царство, а Църквата и до днес възпоменава неговата памет както на този ден, така и на 17 февруари. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.

Според преданията той се явил след смъртта на патриарх Евдоксий, за да помогне на християните.

По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, император Юлиан, наречен Отстъпник заради усилията му да върне почитането на езическите богове, наредил на градоначалника в Константинопол да напръскат тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара, та християните, като ядат от тях, да се осквернят.

Св. Теодор Тирон обаче възвестил за това Константинополския архиепископ Евдоксий в съня му, а чрез него и всички християни. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил да си приготвят варено жито (коливо) и то да им бъде храната. Затова на този ден в църквата трябва да се занесе жито.

А според друго предание, светецът бил войник от императорската войска и като узнал за нечестивите намерения на императора тръгнал да препуска от къща на къща с коня си, за да предупреди хората и да им даде кураж да спазят поста си.

В народното съзнание този празник е изключително граничен – на ръба на времето, между старото и новото, между зимата и лятото, между смъртта и живота, между хаоса и космоса.

Заедно с преминаването към пост и въздържание, настъпва и смяната на сезоните, природата се настройва за обновление, за обръщане към ново начало. Затова народът вярва, че на този ден св. Теодор облича девет кожуха, яхва коня си и отива при Бога да го моли да изпрати лято. Като го стига, забожда копието си в земята, връзва на него коня и влиза при Господа. А когато тръгне да се връща, изтегля оръжието и на мястото излиза от топлината. Казва се, че свети Тодор носи лятото зад гърба си, а зад него остават всички трудните дни.

С първата събота от поста завършва един изключително труден седмичен цикъл от понеделник до петък, когато е бил и най-големият жизнен спад. През цялата черна Тодорова седмица хората са се вглъбявали в себе си, всеки опитвайки се сам да преодолее и осмисли забраните, да излезе подготвен за дните, които предстоят. Затова символично Тодоровден се свързва с успешното преминаване на първото изпитание, а заедно с това и с победата на лятото над зимата. Човекът от народа вече е придобил по-голяма сила, може да погледне към неделята, към новия сезон, към новия живот и да празнува. Да се обърне към другите и да се включи в общото веселие.

На символно ниво самият празник е своеобразно оплождане на земята от светеца – той забива копието си в нея и оттам избликва топлина. Затова се смята, че в този ден – по времето магическия оплодителен акт жените не трябва да работят нищо, за да могат да забременеят и да родят по-лесно. По този повод съществуват и множество магии и ритуали за плодородие и раждане на хубави и здрави деца. Оглежда се в огледало първо по-хубавият от двамата съпрузи, а после и двамата, за да може детето им да прилича на тях. Вярва се също, че децата ще бъдат здрави и румени, ако половинките си разделят и изядат по равно една червена ябълка.

Задължително за Тодоровден е момите и невестите да си мият косите. Смята се, че така косите им ще растат дълги и гъсти като конските опашки и че те ще бъдат предпазени от главоболие, световъртеж, дори полудяване. Приема се и, че на този ден е добре е да се подстрижат за първи път и косите на момченцата. Ритуалът е свързан не само с растежа на косата, но и със своеобразното преобразуване, порастването на младежите на този ден.

Пече се обреден хляб. Част от него се разчупва и слага в зобта на животните, друга се раздава за здравето на животните. За здраве върху обредните хлябове често се изобразяват и цветя, и подкови. На трапезата се слагат пита с мая, „тудоровска леща“ и чорба от гъби.

Обикновено по време на великите пости храните са фасулена чорба, зелен фасул, червени чушки, пълнени със зрял боб, постно кисело зеле с ориз и праз лук, салата от коприва и праз лук, лютика, лютеница.

Свети Тодор е покровител на конете и затова празникът се отбелязва и с тържествено почитане на коня и любимите на всички надбягвания с коне – кушии. Оттук и названието Конски Великден.

Още при изгрев слънце мъжете започват да сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Победителят в конното състезание бива награден – обикновено конят получава юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника, както някога според преданието е обикалял по къщите и самият свети Теодор. Навсякъде го посрещат голяма радост и поят коня му с вода, а после следва yгoщeниe зa здpaвe в дoмa му. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана, a в цeнтъpa мy ca всички ездачи, които са участвали в ĸyшиите.

Πpaзнyвaт вcичĸи c имeтo нa Cв. Toдop (със значение Бoжи дap) – Toдop, Toдopa, Toдopĸa, Teoдop, Teoдopa, Toшĸo, Toшo, Бoжидapa, Бoжидap, Бжaнa, Бoжo, Бoжaн, Дapинa, Дapĸo, Дapa, Дapĸo, Дopoтeя, Дopa.

Честит имен ден на всички празнуващи!