БНБ: Инфлацията ще е по-висока, цените ще растат

Забавяне на растежа и ръст на инфлацията очаква БНБ. Като фактори за забавянето на растежа на частното потребление през 2022 г. финансовата институция посочва високата база от 2021 г., очакваните негативни ефекти от прогнозираното ускоряване на инфлацията върху реалния разполагаем доход на домакинствата и потребителските нагласи.

Ръстът ще се забави до 3,6%. Инфлацията в следващите месеци ще се ускори и ще надхвърли 10%, във втората половина на годината ще се поуспокои, но все пак в края на 2022 г. ще е на нива около или дори над сегашните – 7,5%.  Това предвижда Българската народна банка в обновената си макроикономическа прогноза, публикувана в най-новото издание на „Икономически преглед“.

Очакванията на макроикономистите в централната банка се влошават спрямо предишната прогноза от септември, както и спрямо параметрите, заложени от финансовото министерство в макрорамката на проектобюджета.

В него разчетите са за 4,8% ръст на БВП за 2022 г. и 5,6% средногодишна инфлация. Според базисния сценарий на прогнозата на БНБ реалният БВП на България през миналата година ще се ограничи до 3,7% растеж, движен почти изцяло от нарастване със 7,5% на частното потребление.

Очакванията са, че всички останали компоненти на БВП, с изключение на правителственото потребление, имат отрицателен принос за изменението на икономическата активност през миналата година. БНБ следи по-внимателно и инфлацията и очаква по-висока от тази, която планират от финансовото министерство.

БНБ очаква годишната инфлация по индекс на потребителските цени, да продължи да се ускорява през първото полугодие, а през второто ще се забави до 7,5% в края на годината.

По-рано финансовият министър Асен Василев зави, че очаква пикът на инфлацията да е през април, след което тя ще се успокои до 5% за 2022 г. Прогнозата на БНБ обаче е, че едва към края на 2023 г. ръстът на цените ще се стабилизира около 3,4%.  Финансовата институция е по-консервативна в очакванията за ръст на икономиката за тази година и по-внимателна към инфлацията в сравнение с прогнозите на ведомството на Василев.  Ако прогнозата на БНБ се окаже по-реалистична от тази на МФ, това ще означава, че ръстът ще е с 1,2% по-нисък от този, който е записан в разчетите на правителството.

Разминаване има и в прогнозата за БВП. Средносрочната бюджетна прогноза, на базата на която е конструиран и бюджетът за 2022 г., планира ръст на БВП от 4,8%. БНБ пък очакват забавяне на ръста до 3,6%. Аргументите им са по-слаб растеж на частното потребление, понижение на правителственото и по-бавно възстановяване на нетния износ и инвестициите, които дърпат икономиката нагоре. Като фактори за забавянето на растежа на частното потребление през 2022 г. БНБ посочва високата база от 2021 г., очакваните негативни ефекти от прогнозираното ускоряване на инфлацията върху реалния разполагаем доход на домакинствата.

От БНБ посочват, че ръстът на доходите ще компенсира нарастването на инфлацията, но въпреки това у хората ще остане усещането, че разполагат с по-малко пари за потребление. Съществува и риск през 2022 и 2023 г. да се постигне по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий. Основните причини са евентуално отлагане на инвестиционни проекти, финансирани с национални средства, по-бавен темп на усвояване на средствата по европейски програми, както и забавено изпълнение на инвестиционните проекти от плана за възстановяване.