Енергиен експерт: Страната ни не може да получава повече от 1 млрд. кубични метра азерски газ

„Ако от север на юг към Гърция не тече руски газ, тогава е възможно физически към този момент да влиза в страната газ в посока юг-север, дали азербайджански или втечнен от някакъв друг източник няма значение. Но ако ситуацията е обратна, тоест тече руски газ от България към Гърция, физически не е възможно. Има една единствена тръба, по нея няма как едновременно да тече газ в двете посоки. Когато тръгне интерконекторът с Гърция чисто търговски, тогава вече да, физически през интерконектора могат да влизат всякакви други видове газ“, заяви пред „Труд“ енергийният експерт Явор Куюмджиев.  

Той отчита като първи факт, че количествата азербайджански газ, за които имаме договор, са 1 млрд. кубични метра годишно. Вторият факт е, че Азербайджан и към момента има договори за доставка на 21 млрд. кубични метра газ годишно - 11 млрд. с Турция, 8 млрд. с Италия и по един с България и Гърция. А цялото свободно количество газ за износ на Азербайджан е 19 милиарда кубични метра. Тоест повече азербайджански газ от тези 19 милиарда няма.

Куюмджиев е категоричен, че България няма как да вземе повече от договорения 1 милиард, освен ако например Италия, Гърция или някоя друга страна не се откаже, което не виждам защо трябва да го правят в тази ситуация. Второто важно нещо е, че тръбите, по които тече този азербайджански газ, са с капацитет 16 милиарда кубични метра - така нареченият Трансанадолски газопровод, който се включва към Трансадриатическия газопровод, който е с капацитет 10 милиарда кубични метра годишно. Тоест от турско-гръцката граница насам могат да вървят максимално 10 милиарда кубични метра, повече няма как физически.

По думите му страна ни към момента не получава пълния обем газ от Азербайджан, защото договора ни с тях има точка на доставка и тази точка е дефинирана като Комотини. В договора, доколкото до колкото му е извество, е записано, че е възможно да има друга точка на доставка, тоест Неа Месемврия, която всъщност в гръцката мрежа е разклонението към България. Но за да бъде това условие използвано, трябва съгласието на азерската страна. „Защо азерите трябва да се съгласят в тази ситуация, когато ние не си изпълняваме договора докрай, тоест не сме осигурили точка на доставка Комотини, да ни дават по договора по-ниската цена, като спокойно могат да го продават на пазарни цени? Доколкото аз имам информация, тези свръхколичества са на пазарни цени. Да, възможно е да взимаме пълното количество от 1 милиард кубични метра, но въпросът е, че част от тях са на по-ниска цена по онзи договор, а другата част е по пазарни цени“, допълни той.

Запитан дали може ЕС да договоря доставките за страните членки, Куюмджиев заяви, че съюза няма юридически права да подписва за доставка на газ, като това се извършва от фирми.

„Продавачите на газ са фирми и купувачите на газ са фирми. Това първо. Второ, в света в момента има някакъв баланс на производството и потреблението на природен газ. Потреблението на руски газ от Европа за миналата година е 183 милиарда кубични метра, от които 166 милиарда по тръбопроводи и 17 милиарда кубика втечнен природен газ от Русия. Разбира се регион Европа включва и Турция. Ако Европа се откаже от тези 183 милиарда кубични метра, няма с какво да ги замести днес по няколко причини. Първата причина е, че другите големи потребители са Северна Америка и Далечния Изток. Северна Америка се задоволява сама, но Далечният Изток няма някакво производство на газ. Другите големи производители - Близкия Изток, Африка, Австралия, Океания, продават в онзи регион. В нашия регион продава малко Африка, главно Русия и бившите страни от Съветския съюз. Ако се откажем от тези количества, които са до нас, и поискаме някакви други, идват проблемите. Няма достатъчно кораби, за да бъде транспортиран, защото газът няма как по друг начин да дойде до нас от Катар или от Нигерия. Съответно тези количества няма да отидат в Далечния Изток. Значи руският газ трябва да отиде натам, за което също няма тръбопроводи, необходими са кораби и терминали. Всичко това изисква гигантски инвестиции и време - 5-7-8-10 години, никой не може да прецени. Когато тези условия се изпълнят, вероятно е възможно изцяло да бъде заменена Русия, но дотогава не е възможно“, каза още той.

Помолен да прогнозира цената на природния газ през зимата, Куюмджиев заяви: „Фючърсите за газа в момента ако са около 150 евро за мегаватчас на нидерландската борса, която е основният показател за пазара в Европа, а фючърсите с цените на бъдещи доставки през октомври, ноември са около 280 евро. От това може да се направи извод, че повишение на цената в България с 30-40 процента е оптимистичен сценарий. По-скоро около 100 процента ще бъде повишението. Защото ние налудничаво се отказахме от сигурния и сравнително евтин източник на газ и минахме изцяло на пазарен принцип“.

Ако все пак се стигне до недостиг на газ, експертът заяви, че има авариен план за такива ситуации,  в който са дефинирани така наречените потребители, на които при никакви положения не трябва да бъде спиран природния газ. Това са топлофикациите, частните битови клиенти и предприятията с непрекъсваем цикъл на производство, тоест стъкларски заводи и металургични комбинати, защото при тях, ако спре подаването, съоръженията им могат да бъдат изхвърлени на боклука. Необходимият газ за тях трябва да бъде осигурен по някакъв начин независимо от цената. Как да стане това нека мислят тези, които ни докараха до там. Всички останали се изключват от подаването на газ.