Есенната прогноза на МФ залага на 3% ръст през 2026 г. и забавяне до 2,5% през 2027 г.

Есенната прогноза на Министерство на финансите/МФ/ залага на 3% ръст през 2026 г. и забавяне до 2,5% през 2027 г., а Фискалният съвет приема рамката, но предупреждава за оптимизъм при растежа, петрола и лихвите. Българската икономика влиза в период на по-ниска скорост, отчита макроикономическата прогноза на МФ. Това е прогноза за охлаждане на икономиката, но в нея има достатъчно червени лампи за бизнеса – инфлацията остава висока, кредитът започва да губи скорост, заетостта вече показва признаци на пречупване, а външната среда продължава да се върти около петрола, газа и Близкия изток. Според експертите на финансовото ведомство причината за по-ниския растеж е комбинация от по-умерено потребление, по-слаби инвестиции след края на Плана за възстановяване и устойчивост, високи енергийни цени и ограничена външна среда.

МФ ревизира нагоре очакването си за растеж през 2026 г. – от 2,6% в пролетната прогноза до 3% в есенната. Основният двигател е вътрешното търсене през първото полугодие, докато износът остава слаб. До края на годината министерството очаква потреблението на домакинствата и инвестициите да се забавят, а част от това отслабване да бъде компенсирано от износа. Нетният принос на външната търговия обаче остава отрицателен.

За 2027 г. картината става по-сдържана. Растежът пада до 2,5%, потреблението се движи по-бавно заедно с доходите, а инвестициите леко намаляват. МФ очаква по-добрата външна среда да подкрепи частните инвестиции, но признава, че това няма да компенсира напълно спада на публичните инвестиции след изтичането на ПВУ.

Относно най-силното число в прогнозата – 3% растеж през 2026 г., от ФС смятат, че то е в горния край на реалистичния диапазон, който е 2,5–2,8%, което изисква ускорение в икономиката през второто полугодие. Към септември такова ускорение не се потвърждава достатъчно от индустриалното производство, търговията на дребно и заетостта.

Външната среда е централният риск в прогнозата. МФ изрично посочва конфликта в Близкия изток като водещ фактор. След временно успокояване в края на юни и началото на юли напрежението отново се изостря, което води до нов ценови натиск. Министерството очаква нормализиране на цените на петрола и газа през 2027 г., но признава, че високите цени и по-рестриктивната парична политика ще ограничават икономическата активност, основно в Европа. По-скъпият петрол удря инфлацията, разходите на бизнеса и покупателната способност. По-високите лихви охлаждат кредита, инвестициите, имотния пазар и увеличават цената на държавния дълг.

В прогнозата на МФ има и един важен сигнал, който не бива да се подминава: пазарът на труда вече не изглежда толкова еднопосочно силен. През второто тримесечие броят на заетите в икономиката намалява с 0,4%. Това е първи случай от средата на 2023 г., в който ръстът на работните места в строителството и услугите не успява да компенсира спада в промишлеността и аграрния сектор.

За бизнеса това означава две неща едновременно. Първо, натискът за заплати няма да изчезне веднага, защото безработицата остава ниска – около 3,4%. Второ, възможността растежът да се подпира на повече заети хора постепенно се изчерпва. Оттук нататък по-голямата част от растежа трябва да дойде от производителност, не от нови работни места.

Кредитът е другият двигател на вътрешното търсене. В края на юли годишният ръст на кредита за частния сектор достига 16,5%, като основният принос идва от домакинствата. Кредитите за домакинства растат с 20,8% към края на юли, при плавно забавяне на жилищните кредити и леко ускорение на потребителските. МФ очаква общите вземания от частния сектор да нараснат с 15,9% в края на 2026 г. и да се забавят до 12,6% през 2027 г.

Според МФ стабилното вътрешно търсене ще продължи да подкрепя вноса на стоки, а въпреки възстановяването на износа годишният му ръст ще остане по-слаб от този на вноса. Това прави търговския дефицит основен фактор за влошаването на текущата сметка. Фискалният съвет приема прогнозата за текущата сметка като реалистична, но с риск към по-голям дисбаланс. В резюмето си той отбелязва, че дефицитът по текущата сметка остава над 5% в средносрочен план.

Фискалният съвет одобрява прогнозата като основа за подготовката на бюджета за 2027 г. и проектобюджетния план, но с резерви. Според него макроикономическият сценарий за 2027–2029 г. е реалистичен и в допустимия диапазон, но част от допусканията и прогнозата за 2026 г. са оптимистични или недостатъчно обосновани.