Галя Георгиева, икономист: Кой има изгода да представя регулацията на хазартния сектор като национализация?

Новата регулация носи повече пари за българите

Законопроект за връщане на монопола на държавата в сферата на хазарта, внесен от Обединени патриоти, разбуни духовете. Реакцията на засегнатите бе мигновена. „Експерти” започнаха да представят законопроекта като опит за национализация.

Това, разбира се, е абсолютно невярно. Кратка ретроспекция назад във времето доказва защо.

Още от 1957 г. Български спортен тотализатор е единственият хазартен оператор у нас. Това продължава дълги години след 1989 г. Причината - държавният монопол в сферата на хазарта не е соцприом, а добре обмислена държавна политика в почти цяла Европа. Това си има и доста логично обяснение - средствата от хазартна дейност се връщат в държавните европейски хазни и оттам стигат до гражданите под формата на инвестиции в спорт, култура, образование и др. Държавният монопол дава възможност за строга регулация, каквато е абсолютно необходима в сектора. Тя не позволяват да се преминават морални и етични норми. Неслучайно всички държавни хазартни оператори през 2006 г. се ангажират да спазват принципите на отговорната игра. Те гарантират, че ще играят съществена роля в превенцията на проблемно залагане, например.

Ето как изглежда регулацията на хазартния пазар в Европа към момента:

Във Великобритания действа само един национален оператор, който има право да организира подобни игри, той е държавен и приходите му отиват за спорт, точно какъвто е случаят и при тотото в България.

В Полша държавният монопол обхваща паричните лотарии, числовите игри, телебингото, игралните машини извън казиното и хазартните игри в интернет (без лотарии за залагания и промоции).

В Хърватия също има пълен монопол, като единствено Hrvatska Lutrija Ltd има изключително право да управлява лотарийни игри.

В Германия е престъпление да се организират публични хазартни игри без лицензиране от съответния орган. Заради федералната структура на страната регулацията е многопластова.

В Норвегия всичко е в ръцете на две държавни компании - Norsk Tipping и Norsk Rikstoto, които имат национален монопол върху голяма част от пазара, включително съответно хазарт и конни надбягвания.

Това са само малка част от примерите в рамките на ЕС. Любопитен е фактът, че в цялата общност няма толкова свободен режим, както е в България например. Свободният режим в последните години обаче е само за частните оператори. Тотото продължава да има сериозни и неотменими ангажименти.

Български спортен тотализатор освен, че следва принципите на отговорната игра, отделя и 33% от постъпленията си в подкрепа на български спорт и на държавни политики в тази сфера. Така е неизменно в продължение на 63 г.

Ето с тези основателни причини всяко следващо правителство в България, независимо от политическите си възгледи, не се осмеляваше да посегне на тотото и на обществения интерес. Нещата се промениха коренно през 2013 г. Тогава правителството на Пламен Орешарски в последния си работен ден „либерализира“ хазартния пазар. Това мигновено нанесе съкрушителен удар върху единствения източник за финансиране на спорта у нас - тотото. Ехото от тази „либерализация” отеква и до днес.

Ако дотогава БСТ бележи устойчив ръст и стабилност, след 2013 г. е регистриран спад от близо 30%. Песимистично настроените икономически експерти дори предричат пълен крах за държавния хазартен оператор.

Ръководството на БСТ с неистови усилия и в неравна битка успя да овладее процесите и едва през 2019 г. стигна нивата отпреди 2013 г. Този „мъртъв” за държавния оператор период носи загуби от стотици милиони левове за хазната.

Преди да сте си помислили, че държавата просто не е добър стопанин, нека да уточним, че тотото има социалноотговорна мисия. С 18 % от постъпленията се финансира българския спорт, 15 % се връщат в държавната хазна, 50 % отиват при участниците в игрите под формата на печалби. Ситуацията е коренно различна за частните хазартни оператори.

Само за сравнение през 2019 г. БСТ е осигурил близо 30 млн. за спорта и още над 25 млн. за държавната хазна. Нито един частен хазартен оператор у нас не може да се похвали с подобни инвестиции за спорт или друга общественополезна дейност.

Ако новият законопроект бъде приет, разчетите са приходите на тотото да се увеличат с около 300 милиона лева. Това се равнява на още 54 милиона за спорта на година.

Всъщност тези средства ще отидат точно в най-уязвимата част от спортната йерархия - клубовете. Спортът в България се финансира от държавния бюджет с около 40 милиона на година, като едва 6 млн. от тях отиват за клубовете.

Точно на клубно ниво е най-големият проблем с недофинансирането. Ако няма достатъчно средства, страната ни не може да разчита на медали и на високи спортни постижение.

И ако се отдадем на спомени, най-големите спортни успехи България постигаше именно по време на държавния монопол в хазартния сектор.

В заключение - нова справедлива регулация на хазартния сектор у нас е крайно необходима. И това не е национализация, а защита на националните интереси.

Галя Георгиева, икономист