„Архивите говорят“: Как през 2017 БСП, ДПС и ОП отхвърлиха мажоритарното гласуване (СТЕНОГРАМА)

ГЕРБ, Воля и един независим гласуваха в подкрепа на предложението от референдума на Трифонов

Ако ГЕРБ са искали да има мажоритарен вот са можели да го направят преди. Зад този странен мотив се скриха от „Има такъв народ“, за да не работят за собствената си основна цел за влизане в политиката – въвеждането на мажоритарно гласуване в два тура.

През 2017 година обаче ГЕРБ внесоха искането от референдума за мажоритарен вот, а след това застанаха зад него и с гласовете си в пленарната зала. Същото стори и партията на Веселин Марешки – „Воля“.

Мнозинството от депутатите обаче отхвърли предложението, което приключи при следните резултати:

Резултатът от гласуването

Архивите на Народното събрание от 15/06/2017 все още пазят и пълната стенограма на дебатите по темата. Публикуваме част от изказванията без редакторска намеса:

НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Уважаеми колеги, днес дебатираме една изключително, може би една от особено важните теми в българското общество. Това е темата, по която ще се избира представителната власт – една тема, която в световен мащаб, ако някой си е правил труда да прави обобщение и разгледа различните избирателни системи, може би е констатирал, че в света съществуват случаи, които могат да бъдат преброени на пръстите на едната ръка, в които може да обозначите избирателна система в еднокамарен парламент с парламентарно представителство, която да е мажоритарна, с абсолютни мнозинства в два тура. Причината е, че голяма част и исторически погледнато мажоритарните системи в света фигурират в един по-далечен период. В периода след Освобождение – вярно е, първите системи, с които са се избирали в България народните представители, са били мажоритарни. След това е въведена пропорционалната система поради една проста причина.

Пропорционалната система дава път на идеята, на идеологията като водеща и дава по-голяма представителност в българския парламент на различни части от българското общество.

Мажоритарната система сама по себе си може да изключи голяма част от българското общество, да остане извън парламента, тя да не бъде представена или да потискана за сметка на всички останали. Има много такива примери. Включително ако разгледате изборите за президент в САЩ, ще забележите, че президентът Доналд Тръмп е избран с по-малко гласове, отколкото неговият опонент, но въпреки това е президент на Съединените американски щати. Това само по себе си доведе до някои обществени мероприятия, да го наречем.

Първото, с което аз не мога да се съглася с колегите от ГЕРБ, които са и вносители на Законопроекта, е, че ние трябва да го приемем задължително, макар съдът да ни казва обратното нещо, тоест да не дебатираме. Видите ли, ние не трябва да имаме широк обществен дебат по темата. Защото, колеги, поне според мен има няколко проблема в това, което ни се предлага.

Ако успеете да си представите една избирателна секция, хайде, пленарната зала е доста голяма, но Вие знаете в какъв мащаб и размер са избирателните секции в страната и в чужбина, представете си една избирателна секция, в която трябва да има 240 кутии, в които трябва да пуснете бюлетина. Представете си една избирателна секция в чужбина, която трябва да изготви 240 изборни протокола – различни за всеки район, и първото нещо, което трябва да направи, когато Вие отидете там, е да установи по лична карта Вие в коя секция трябва да гласувате, в кой списък трябва да се подпишете, коя бюлетина трябва да Ви дадат, и този процес трябва да го проследят и след това да гласувате.

С предложението – евентуално в България, видите ли, да може да се гласува с хартиена бюлетина и с електронна, а пък навън да се гласува само по електронен път, някак си поставяме дисбаланс, който Конституцията ни забранява. Конституцията ни е казала, че българският гражданин, независимо къде се намира, има равни права с този, който се намира на територията на страната и ние не можем да кажем: ти понеже си заминал в чужбина и не си тук, ще имаш различни права; ако се върнеш в България, ще гласуваш с хартиена бюлетина, ако седиш в чужбина – няма да гласуваш с хартиена бюлетина. Няма такъв вариант.

Най-големият проблем в едно законодателство, което е мажоритарно за избирателна система, е свързан с определянето на границите на районите. В английското издание на Уикипедия, ако се разровите, има таблица, която показва различните методи и методологии, по които Вие може да изградите един район. В тази таблица са показани силните и слабите страни на всеки един район.

Все още продължавам да се чудя, макар и вече половин година, след като вече е минал референдумът, след като се е провел, коя ще бъде тази институция в България, която ще може да отсее най-справедливо и да каже: такава ще бъде системата? Много ми е интересно дали пък в президентството случайно не се намира някоя невидима структура, която да се нарича „структура за определяне на избирателните райони в България“ или „структура по определяне на каквито и да е други райони, освен тези, които са административни по Конституция“. Това е най-големият капан и най-голямата клопка, която съществува в една такава система.

Да не говорим, че другият принцип е кой отива на балотаж. Ако имаме двама души на балотажа – българската практика е доказала, че гласуването се провежда „против“, а не „за“, то тогава ние можем ли да твърдим, че даденият кандидат е „добрият“ кандидат или е „лошият“ кандидат? Тогава в пленарната зала какви кандидати ще попадат – „добрите“ или „лошите“ кандидати?

Ако го разгледаме по друг начин – някои казват: вкарваме мажоритарния елемент. Тогава тези, които го казват, защо се бият в гърдите и казват, че преференцията е мажоритарен елемент? Ако сме казали, че в момента сме дали мажоритарност и тази мажоритарност съществува и в момента в българската избирателна система, то ние към какво вървим?

Някой ще каже: каква е мажоритарността? Всеки един от тази зала и всеки един кандидат за народен представител може да се кандидатира като независим. Когато се кандидатира като независим, тогава ще може да покаже неговата фигура като мажоритарност колко би тежала в обществото и колко гласа ще събера. На последните парламентарни избори, които се проведоха, броят на независимите кандидати – имаше във почти всеки избирателен район , и общата тежест на гласовете, които успяха да съберат, е около осем хиляди.

Защо не изваждам преференцията оттук? Преференцията представлява предпочитание, когато ти си избрал вече дадена партия да гласуваш по идеология, примерно, или поради това, че лидерът на дадена партия ти е симпатичен и ти вече предпочиташ за кой евентуално да пуснеш гласа си. Сама по себе си преференцията не е 100% мажоритарност.

Тук ще отворя една скоба към колегите от ДПС. Тяхната мисъл в посока на преференцията и в елиминирането на грешката 15/15 е правилна. Но моето предложение, над което може да се мисли, е заместването на цифровия знак с буквен такъв. Там единственият проблем би се създал при местни избори, като най-дългата листа в София за общински съветници е 61, а при дублажа става 122. Тоест ще трябва три пъти да дублираме, примерно а, б, в и така нататък. (Реплика.)

Може да се измисли. Това е начин за избягване също на тази грешка, защото елиминирането само по себе си, видите ли, ако се падне номерът – дали можеш да го извадиш, да го смениш, или дали можеш да го разместиш, не е удачно. Защото може да накърни някакви права на когото и да било от участващите вътре в листата. Но даването на еднакви основания на всички останали, би било абсолютно нормално. Благодаря Ви.

ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.

Уважаеми народни представители, аз ще се спра предимно на първият Законопроект, защото той на практика преформатира цялата избирателна и политическа система в България.

Уважаеми народни представители! Чистата мажоритарна система на практика убива демокрацията, представителността в парламента, както и плурализма. Пропорционалната избирателна система, като такава, е създадена да компенсира недостатъците на мажоритарната. Тя е приложена за първи път през 1889 г. в Белгия. Част от тези недостатъци на мажоритарната избирателна система ще се опитам да представя пред Вас в своето изказване. Мажоритарната система води до липса на парламентарно представяне на голям процент от гласоподавателите.

И във връзка с предния въпрос – системата се прилага в 58 държави в света, повечето от които се намират в Африка и Азия: Еритрея, Етиопия, Габон, Гамбия, Кения, Нигерия, Танзания. В Азия това са: Индонезия, Индия, Северна Корея, Пакистан, Филипините, Мианмар.

Тази система ще доведе до изкривяване и липса на представителство на половината от гласовете на практика.

Тази система крие най-малко две тежко опасности и два тежки недостатъка. На първо място, тя облагодетелства големите партии за сметка на плурализма и ще доведе до тежък удар срещу демокрацията. На второ място, другата опасност е, че като цяло този вид изборна система в България – мажоритарната, на практика ще раздроби националната политическа система и ще стимулира формирането на локални и регионални партии. Предизборната кампания ще е фрагментирана, регионална, а не национална такава, което от една страна я прави по-скъпа и със сигурност ще стимулира и престъплението „купуване на гласове“. Това го има в България и всички Вие добре го знаете и познавате.

Въздействието върху избирателите ще е тотално и ще включва: агитация, натиск и рекет от така наречените „местни феодали“. При предлагането на практика прекратяване на държавната субсидия за партиите ще се засилят корпоративният натиск, интересите и то от локален характер. Политиките, идеите и убежденията ще отстъпят напълно пред частните икономически интереси.

На трето място, друг сериозен недостатък е, че при мажоритарната избирателна система има голяма загуба на гласове. Тази загуба идва от това, че гласовете, подадени за съответния кандидат, се губят. Допринесли за вота са само гласовете на избрания кандидат. При това загубени са гласовете не само за неспечелилия, загубени са гласовете и за кандидата, който е спечелил, но не са му били нужни за победата. Гласовете, подадени за неизбраните кандидати, на практика нямат абсолютно никаква стойност.

Когато се прилага мажоритарна система с абсолютно мнозинство, е възможно кандидатът да получи 50 плюс един гласа. При това положение останалите 49,9% от гласоподавателите, упражнили правото си на глас, остават без парламентарно представителство.

Мажоритарният избор е в това, че в избирателния район печели този кандидат, който е спечелил най-много гласове, без разлика коя партия го издига и каква политика или идеи същият следва.

В България при мажоритарната избирателна система освен качествени хора с авторитет, в парламента ще влязат доста съмнителни „политици“, добрали се до депутатското място със скъпа кампания или с директно купуване на гласовете. В българските условия в парламента сигурно ще влязат 240 или поне две трети политически неангажирани и безотговорни към националните политики депутати, хора със самочувствие, че са мажоритарно избрани и независимо дали изразяват партийна принадлежност, трудно ще се поддават на партийна дисциплина, последователност и предвидима политика. Ще скачат от група в група и всеки ще тегли чергата към себе си.

Ако въобще има парламентарно мнозинство, то ще е твърде крехко и ще има страхотни, невиждани до този момент пазарлъци на практика за всеки един глас. Няма да може да се формира национална линия, стратегия и политика. Правителствата ще са много нестабилни, няма да вършат никаква работа и най-вероятно ще се сменят почти на всеки шест месеца.

Това становище е изразено на практика от всички експерти в проведените до настоящия момент разисквания и дебати.

Поради тези аргументи и с оглед нашата последователна позиция и националната ни отговорност ние от „БСП за България“ няма да подкрепим този Законопроект, защото той не решава политическите проблеми в България, не лекува недъзите на политическата ни система, заради които гласува част от българския народ на референдума, а ги задълбочава и постига единствено частно партийните интереси на ГЕРБ, поднесени с голяма доза популизъм и демагогия.

Този дебат обаче не трябва да спира до тук, а да се води отговорно, държавнически, с държавнически маниер и мисъл, задълбочено и аналитично.

Уважаеми народни представители, когато Алеко Константинов пише очерка си „Бай Ганьо прави избори с Гочоолу и Дочоолу“, системата е била мажоритарна и той много добре описва всички тези недъзи. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам отношение по така внесения Законопроект.

Колеги, вчера беше огласено проучване на агенция, в което ясно е изразено самото отношение на българските граждани към мажоритарния вот. Има сериозен спад в поддръжниците на тази система.

Защо се получава това? Защото в продължение на няколко месеца вече българските граждани разбраха до какви опасности може да доведе тази мажоритарна система в два тура.

Ако се върнем назад: беше инициирана, беше създадена група, започнаха да се събират подписки да се инициира референдум във връзка с тази система. Нямаше разяснителна кампания и се говореше как българският парламент ще бъде изграден само от личности, които ще имат пряко отношение към българските граждани.

Това обаче беше заблуда за българския народ. Факт е, както в началото се каза, че голяма част, мнозинството от всички български граждани, които участваха в референдума, гласуваха „за“ тази система. Но аз питам: защо когато имаше предложение референдумът да бъде проведен не заедно с провеждането на изборите за български президент, и ако имаше разяснителна кампания кои са основните заплахи за българската демокрация в така предложената система, не съм сигурен дали мнозинството от български граждани, които участваха в изборите за президент и подкрепиха референдума, щяха да гласуват с положителен знак?

Уважаеми колеги, вместо да подрива партийния вот, както се твърди, намерението на вносителя беше именно такова. Това ще доведе до отстъпление от завоюваното от самите граждани отслабване на партийния вот с въвеждане на преференцията, даваща възможност именно на тези граждани да избират един измежду десетки предложени от съответната партия кандидати. Ако действително мотивът на предлаганата промяна е избор на личности и ограничаване на партийния вот, то такъв ефект има и в момента с тази избирателна система, а именно с преференциите.

За да видим дали предлаганата мажоритарна система действително би довела до очакваното отслабване на влиянието на партийните централи, е достатъчно в момента да вземем картата на България и да преброим мажоритарно избраните кметове в страната на последните проведени местни избори през 2015 г. За всички е ясно, че една трета, дори повече от една трета от мажоритарно избраните кметове със сега действащата избирателна система са от една политическа партия.

Освен този негативен ефект, ще посоча и още един, доколкото шансовете на партиите за успех пряко зависят от това къде са прокарани границите. Когато начертаваме границите, на базата на които се определят 240-те избирателни района, битката за тях би била много ожесточена и вероятността резултатът да е безпристрастен е много малка.

Една от популярните критики срещу тази мажоритарна демокрация е начертаването на границите на едномандатните райони по начин, който дава предимство на една политическа партия. Това е именно практиката на Джери Мандеринг или предварително нагласения избор. Нека обърнем внимание, че определянето на границите на едномандатните райони вероятно ще се извършват от администрация, която се подчинява на управляващите, уважаеми колеги. Очакваме, че подобна избирателна система би увеличила корупционният натиск. Често дори няколко гласа биха се оказали решаващи за избор на народен представител.

В тази връзка, приведените аргументи водят до следните заключения.

Няма основания да очакваме положителни ефекти върху политическата ни система, а точно обратното – ще има негативни, а именно намаляване на политическия плурализъм в демократична България, намаляване на конкуренцията, намаляване на представителството на гражданите, създаване на условия за корумпиране на изборния процес и за оспорване на резултатите, което допълнително би подрило доверието на гражданите у демократичния процес у нас.

Тези аргументи би трябвало да са достатъчни, за да разберем защо предложената избирателна система не се използва за избор на законодателен орган в нито една съвременна демокрация.

Разбира се, можем да експериментираме с нова избирателна система, ако настоящата не ни удовлетворява, но е добре да знаем каква е цената на един такъв експеримент.

Ако Движение за права и свободи се ръководеше от чисто партийния си интерес, би трябвало да подкрепи тази система, но тъй като сме национално отговорна партия и винаги се ръководим от националния интерес, ние няма да подкрепим така предложените изменения, а именно тази мажоритарна система за провеждане на избори в два тура. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има нещо много символично в това, че именно нашият парламент ще дебатира толкова важен въпрос – дали да минем от чисто пропорционална избирателна система, която господства в България над четвърт век, към мажоритарна. Казвам, че е символично, защото нашият парламент е юбилеен – той е десетият парламент от демократичните промени в България през 1989 г. И ако сме живи и здрави всички тук, именно този парламент би трябвало 2019 г. да посрещне 30 годишнината от онези паметни месеци ноември-декември на 1989 г., тоест 30 години, които са достатъчно време да се направи осмисляне на извървения път в България, що се касае до избирателното право. Българските граждани имаха достатъчно време да ползват тази пропорционална система и най-накрая да кажат с гласа си свободно и демократично дали я харесват. И те казаха, че не я харесват.

И понеже гледам тук много млади колеги, много млади народни представители, което според мен е силата на този парламент, това са бъдещи добри политици, аз ще се върна малко назад, защото някои от тях са родени след 10 ноември 1989 г.

В България имаше много голям дебат каква да бъде избирателната система в зората на самата демокрация. И този дебат стана пред очите на милиони българи. Не знам как е било в провинцията, но София приличаше на светулка. Градът светеше нощем до 3,00 ч., за да слуша Кръглата маса, все едно има олимпиада или световно по футбол, как да изберем Великото народно събрание, как да изберем тези 400 души народни представители.

Две крайно противоположни тези на двете големи формации на Кръглата маса. Българската социалистическа партия тогава настояваше за абсолютно мажоритарна система на всичките 400 народни представители. И тя беше права за себе си, защото към този момент, съвсем естествено, тя разполагаше с много по-популярни, много по-известни държавни и партийни функционери. СДС в лицето на покойния доктор Желев, беше за изцяло пропорционална система. Доктор Желев, покойният ми приятел, казваше, че в крайна сметка ще се гласува на тези избори за идеи, за смяна на системата, или с две думи: за комунизъм или за демокрация.

Този голям спор свърши с един исторически компромис, който за мен беше добър – прие се смесена избирателна система: 200 народни представители да се изберат пропорционално и 200 мажоритарно в едномандатни райони на два тура с абсолютно мнозинство.

Аз имах честта да бъда един от тези избрани народни представители. Тук има още един колега – уважаемият господин Бояджиев от Разград, и той мажоритарно избран. Двама сме от Великото народно събрание. Даже бях един от тези 32-ма от СДС избран на първи тур – 54 на 46 с много силен кандидат от БСП, един много уважаван шеф на Окръжна болница.

Много жалко беше, че в следващата година – 1991 г., когато трябваше да се избира обикновено Народно събрание, за съжаление, Българската социалистическа партия на 360 градуса смени своето виждане за избирателната система и от желание в 1990 г. за чисто мажоритарно, с абсолютното си мнозинство във Великото народно събрание наложи пропорционална система. Бяха прави за себе си социалистите тогава, защото СДС чрез микрофона на Великото народно събрание имаше вече много популярни депутати. От друга страна, започна да се разцепва – СДС с тирета, център, либерали, петковисти. Взеха тогава 10% и на 13 октомври ние победихме само с 1%, а не с 10, примерно. Говоря за СДС.

Истината е, че с тази смесена система тогава, в 1990 г. гласуваха над 92% български избиратели. И понеже много се говори за немска смесена система, има и унгарска, ние си направихме 1990 г. българска смесена избирателна система. И тогава имаше немска усложнена, имаше и унгарска с остатъчни листи, но ние си направихме българска смесена система, която, за съжаление, отпадна в 1991 г. и оттогава насам сме заробени с тази пропорционална система с малкото омекотяване, което се направи 2009 г., когато бяха избрани мажоритарно 31 народни представители.

Искам да Ви кажа, че съм голям привърженик, това е мое становище над две десетилетия, голям привърженик на мажоритарната система, то не е конюнктурно. Затова в далечната 1993 г., беше 20 май, внесох предложение за референдум за мажоритарни избори. Вчера отидох в Библиотеката, беше много любезна госпожата да ми направи извадка от протоколите, и видях, че едва една година по-късно – 1994 г. въпросът, първо, Сашо Йорданов, като председател на парламента, второ, уважаемият Кадир Кадир се опита да го вкара в дневния ред, но не можа да мине за няколко гласа. СДС и ДПС гласуваха шарено, БСП беше против. Янаки Стоилов, който ми е приятел, добър юрист, тогава от името на БСП каза: „Не му е дошло още времето за референдум“. Може би 1993 г. не му е било дошло, но вече му дойде и той се състоя.

Защо съм такъв почитател на мажоритарната система? Защото като бях избран мажоритарно, след това бях избран в Тридесет и шестото и по листи, бях даже в основата на успеха на СДС, хората ми реагираха много добре, аз живея в центъра на София, ходя си пеша, никога не съм имал кола, защото няма къде да ходя с нея, ме спираха и ми викаха: „Ние сме люлинци!“. Те знаеха кого са избрали, говорихме си, ходихме си на срещи – тогава нямаше такива зали и не беше толкова модерно парламентарното житие – в един трафопост. Тоест дълги години след това те знаеха кого са избрали, радваха се, че ме виждат и аз можех да им кажа какво съм направил, например, че бях депутатът във Великото народно събрание, макар и от опозицията, с най-много приети законопроекти.

На второ място, личностният принцип е безспорен при мажоритарната система. Това е много важно. Хората искат да избират в едномандатен район лице срещу лице кандидати. Тези депутати не са анонимни. Връзката между избрания народен представител и избирателите очевидно е много по-голяма. Казах на практика, но така е и на теория.

Второ, самият мажоритарен вот прави изборите много интересни, той е непредсказуем. Ще дам пример. Кой е мислил 1990 г., че е възможно армейският генерал Добри Джуров, та той беше легенда за милиони българи предимно от лявата страна на залата, дългогодишен министър, той загуби мажоритарно не в синя София, той загуби в Троян от никому неизвестния, освен в малки литературни среди, Йордан Василев. Обратен пример в София, синя София: с 22 на 2 СДС побеждава БСП, но решава СДС в един избирателен район в столицата, наситен с много ромско население, да издигне рома интелектуалец – Мануш Романов, почтен човек, но хората предпочетоха Вашия колега Янаки Стоилов, защото Янаки е юрист, по-добре говори и си спечели мажоритарно един мандат.

Имаше и много голям сблъсък на личности, защото партиите тогава при мажоритарния вот се стремяха да издигат силни кандидатури. Един пример: поетесата Блага Димитрова, кандидат на СДС. Срещу нея не кой да е, а големият български артист Васил Михайлов от БСП. И Петко войвода спечели тогава мажоритарния вот между двамата.

И трето, което е много важно и е предимство на мажоритарната система, е правенето на по-големи и по-силни парламентарни мнозинства. Това е и в теорията, така е и на практика. Сега големият въпрос е: лошо ли е това? Аз мисля, че това не е лошо. Прави сте във Вашите изказвания, че пропорционалната система има по-голяма представителност, това е нейната сила, влизат и малки партии, все пак представителен орган сме. Но ако погледнем от гледна точка на Конституцията, а всички българи искат да е силно управлението, за да има силно управление трябва да е не само можещ премиерът и можещи министри, трябва да има силно парламентарно мнозинство, защото правителството е еманация на парламента. А ние в новото хилядолетие, колеги, не сме били свидетели на нито една партия да може да постигне самостоятелно мнозинство и да може да управлява, носейки си съответно и отговорността.

Стигна се дори до парадокса: в 2014 г. ГЕРБ побеждава втората и третата партия взети заедно, това е един много голям резултат. И ако дойде някой чужденец, ще каже: „Сигурно са взели 120-130 депутата“. Не. Взеха 84, защото след тях се бяха накачулили партии и коалиции. Тоест нашата пропорционална система със сравнително ниска бариера от 4%, в повечето страни е 5, и без бонус, какъвто хитрите гърци направиха – който победи, днес е Ципрас, утре ще е Нова демокрация, ето му 50 депутата отгоре, създаде нагон за правене на коалиции. И най-простият пример беше Реформаторският блок. Получили на последните избори 1, 2 и 3 процента, събрали се и направили 7%. И каква беше тази тяхна представителност? Съжалявам, че ги няма, но не ги избраха хората. Всичките бяха в коалиция с ГЕРБ, но едните подкрепяха управлението, другите бяха люта опозиция, но и като люта опозиция имаха министри. Това е псевдопарламентаризъм и псевдодемокрация.

Да не говорим за една друга партия, на един уважаван български журналист – господин Бареков. Какво беше нейното представителство? Тя влезе в парламента да си представлява избирателите и преди клетвата се разпадна! Тоест струва ми се, че 40 партии за малка България са прекалено много.

Ако нашата идея е да вкарваме всички малки партии, те са стотици, дайте да махнем четирите процента – да влизат всички. Пък кой ще иска да стане министър-председател с 80-партиен парламент?! Това е голям проблем и голямо преимущество на мажоритарните…

Тук си говоря с колеги, от БСП имам приятели – с Иво Христов, с Тома Томов, от Патриотите. Те симпатизират на Виктор Орбан!

Като идвам пеша към парламента, хора ме питат: как ги прави тези работи? Не само с мигрантите. Как ги прави с монополите? Как ги прави с банките? Как направи така да дава 33 хил. евро за трето дете – подарък от държавата? Прави ги с две трети. Защото там голямата част от народните представители – той намали техния брой на 199, но 106 избират мажоритарно. Там спечели с 96:10! Иначе по листи – 52% само.

И да си дойдем на думата. Този дебат може да е безкраен, защото е вековен – коя система е по-добра, той е вековен в различни общества, в различни демокрации. Имало е и пропорционална, и мажоритарна. Сега в Германия, в Унгария е смесена, която, както казах, е най-справедлива. Но българските граждани се произнесоха по този въпрос.

И сега нека видим вота – 2,5 млн. български граждани! Нека да видим в новото хилядолетие: кой получи такъв вот, коя политическа фигура, кой кандидат за президент и коя партия?

Уважаемият господин Радев спечели много убедително на втори тур, силно групиране на гласове – с половин милион под този резултат.

Царят дойде – вълна, ще ни оправя за 800 дни! Хората: „Ура!“, спечели във всички избирателни райони. Само че и той – половин милион по-малко.

На първи тур на тези президентски избори: господин Радев – шеф на Военновъздушните сили, госпожа Цачева – два пъти председател на парламента, господин Орешарски – министър-председател, ами те тримата не взеха 2,5 млн. гласа.

Ако се върнем в края на 90-те години, Петър Стоянов – 2,5 млн. гласа с голямо групиране на гласове, включително и с помощта на ДПС, пак е със 7 хил. гласа по-малко.

И като сложим чертата, какво излиза? Излиза, че след януари 1992 г., когато д-р Желев получи 2 млн. 738 хил. гласа, такъв вот няма.

Сега някои казват: „Да, 2,5 млн. само гласуваха, но останалите милиони са против мажоритарната система“.

Колеги, дайте да обърнем обратно нещата. Дайте да видим колко гласуваха за пропорционалната – 500 хиляди от милионите български избиратели. Просто червен картон на тази пропорционална система.

Българската избирателна система има нужда от освежаване. Виждате, партии се явяват – Нова република искат. Това е някаква неолиберална фантазия. Каква нова република може да има в България?

С тази република ще си караме, госпожи и господа, защото за да имаме нова република, трябва Велико народно събрание – да стане президентска. Това Велико народно събрание трябва да има на три четения по две трети! Така че това са неолиберални някакви неща, ходят си хората, протестират си.

Нова република искаха и през 2012 г. в Унгария, защото Орбан ги би две трети. Те не знаят какво да искат – викат: „Нова република искаме, нови хора!“.

Така че има нужда от освежаване и това освежаване може да дойде при смяна на мажоритарната система, която в България е приета през 1880 година.

Има някои проблеми. Единият от тях е с районирането. Тук съм съгласен – не е работа на държавния глава да се занимава с районирането. Ако ние видим Закона за Великото народно събрание, който, за съжаление, беше отменен преди три години – наистина държавният глава определи 200-те мажоритарни района, само че при действието на старата Конституция тогава държавният глава имаше изключителни правомощия! Доктор Желев имаше законодателна инициатива – макар избран от парламента, внесе Закона за деполитизация на армията, отмени Наредбата за жителството, Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители.

Сегашният президент обаче, макар и мажоритарно избран, за съжаление, има доста по-ограничени правомощия – те са конституционно посочени. Не може ние със закон – това не мога да го приема като човек, който е бил 9 години конституционен съдия –да му възлагаме задачи, които не са негова работа.

Съгласен съм с колегата, който каза за задължителното гласуване. Тази норма не е само мъртва. Видях Мая Манолова публично, тук при охраната, и я поздравих за куража да сезира Конституционния съд. Страхотен резултат – 11:0 гласа, не може да има задължително гласуване в България, без промяна на Конституцията. Това е елементарно.

Ако бяхме казали на Орлов мост на 7 юни, че ще караме хората да гласуват задължително, щяха да ни обесят на орлите! Че всичко дойде в името на свободата на мисълта, съвестта – чл. 39, правото на свободен избор. И чл. 57 забранява някой да пипа тези основни права. Текстът е: те са „неотменими“.

Така че дали ще се отмени, или не този член 3, има пряко действие на Конституцията. Българските граждани трябва да знаят, че могат да се позовават на това пряко действие и че това тяхно право на свободен глас е неотменимо. Тоест наистина е мъртва нормата, по-добре беше да я отменим.

Искам да завърша с това. Казва се: „Няма я никъде тази мажоритарна система в момента в Европа“ – има я в друг вариант във Франция и Англия, в различни времена я има по различен начин.

Ние сме суверенна държава. Член 1 от българската Конституция казва, че цялата власт принадлежи не на Брюксел, не на Франция, не на Русия, не на Америка, а на българския народ; че тя се упражнява от него не само чрез нас – органите, които е избрал, но и не-по-сред-ствено! Никой не може да си присвои народния суверенитет.

Над 2,5 млн. български граждани упражниха своето суверенно право на непосредствено упражняване на държавната власт. Надявам се да се съобразим с него, да чуем гласа на народа ни Божий и да не погребваме пряката демокрация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цветанов, внимавайте какво си пожелавате, защото най-вероятно така внесения закон, независимо че ние ще го подкрепим, тъй като ние ще подкрепяме всеки закон, който повишава мажоритарността в Избирателния кодекс, той няма да мине. Но след седмица или две, ще бъде внесен друг закон, който също е за изцяло мажоритарни избори. Той обаче няма недъзите на този, който е внесен. А съм сигурен, че ще трябва да обяснявате точно обратното. Няма да минат и две седмици, когато ще разглеждаме другия мажоритарен въпрос и тогава наистина се надявам, че ще си спомните днешните думи и ще кажете, че ще продължавате да твърдите, че трябва да се вслушваме във волята на тези 2,5 млн. български избиратели, които наистина се надяват, че в края на краищата ще влизат личности и хора със защитено име в своите градове, в своите общини и наистина да изберем и направим един мажоритарен закон, за да може, както каза и господин Марков – когато се срещаме, когато се разхождаме пеша сред своите съграждани, първо да го правим гордо, и, второ, всички да ни познават, и съответно да ни поздравяват за хубавите неща, които сме направили или да отнесем мажоритарно ругатните, ако не сме си свършили работата. Благодаря.

Гласували 220 народни представители: за 98, против 121, въздържал се 1.“