Бобоков наел американски лобисти, за да защитават версията му във Вашингтон

„Един от най-богатите бизнесмени в България е наел американска фирма, която да лобира за интересите на семейството му във Вашингтон, докато прокурорите в родината му го разследват по обвинения в лошо управление и корупция. Това съобщава Радио Свободна Европа, отбелязвайки, че съществуват твърдения, че обвиненията са политически мотивирани.

Пламен Бобоков, съосновател на базирана в София енергийна компания, е наел „Alexandria Group International“ в началото на месеца, според документи на Закона за регистрация на чуждестранни агенти (FARA), публикувани от Министерството на правосъдието на САЩ на 17 юли, съобщава медията. Тя твърди, че „Alexandria Group“ има силни връзки с Балканския регион.

„Радио Свободна Европа“ припомня накратко историята на случая със задържанията на Бобокови.

Пламен Бобоков и брат му Атанас Бобоков, основатели и собственици на „Prista Oil Group“, бяха задържани за първи път в края на май по подозрение, че са част от престъпна група, участваща в афера с опасни отпадъци в България. Заместник-министърът на околната среда Красимир Живков също беше задържан. Мъжете отрекоха твърденията.

Българските прокурори арестуваха Бобоков отново на 9 юли заедно с Пламен Узунов и Илия Милушев, съветници на президента Румен Радев, след нахлуване по-рано същия ден в офиса на президентството. Прокурорите публикуваха текстови съобщения между Бобоков и Узунов, които показаха, че са обсъждали външнополитически въпроси, включително назначения в посолства. Бобоков е почетен консул на България в Украйна, информира РСЕ. Въпреки че Бобоков е освободен, брат му остава в затвора.

„Набезите срещу сътрудниците на Радев и арестите на Бобокови се разглеждат на местно ниво като най-новите случаи в дългата история на злоупотреби от страна на управляващия елит на България и политизираните прокурори срещу техните съперници“, твърди публикацията.

Според нея, „Alexandria Group“ трябва да „осъществи контакт с ключови членове на двете камари на Конгреса на САЩ и служители на американската администрация от съответните отдели и агенции във Вашингтон, българското посолство в Америка и други места в чужбина“. Това е с цел да бъдат постигнати целите на Бобоков относно защита на неговите човешки права, граждански свободи и пълноправни законови права в България, е изложено в лобистките документи.

Един от партньорите във фирмата, Маршал Харис, който ръководи дейностите за лобиране, е бивш служител на американското посолство в България и Македония. Партньорът му Джон Мензис е служител на посолството в България през комунистическия период и по-късно посланик в Босна и Херцеговина.

„Alexandria Group“ не е отговорила веднага на искане за коментар от РСЕ.

Харис заяви пред RFE/RL, че „гражданите на България са излезли по улиците, за да свалят правителството си мирно и демократично. Те са преки жертви на абсолютната корупция на премиера Борисов или на главния прокурор Иван Гешев и техните поддръжници“, твърди лобистът, нает да защитава Бобокови.

„Атанас Бобоков е държан в затвора в плачевни, нечовешки условия, които се подиграват със стандартите на ЕС“, добавил той.

Бобоков вече има връзки с правителството на САЩ, продължава РСЕ, изтъквайки, че миналата година неговата „Prista Oil“ е наела Франсис Джон Брей за член на борда само дни след като длъжностното лице е напуснало поста си като генерален консул на САЩ в Нигерия. Брей е служил почти 30 години в дипломатическия корпус на САЩ, включително близо 20 години в Африка на юг от Сахара, според изявление на „Prista Oil“.

Компанията на Бобокови търси възможности за бизнес в Африка на юг от Сахара, твърди в тази връзка медията. „Prista Oil“ произвежда и разпространява моторни масла и промишлени смазочни материали, включително под марката „Texaco“. Има фабрики в България и Узбекистан и продава продукцията си в цяла Източна Европа и бившия Съветски съюз. Братята притежават и контролен дял в Monbat AD, компания за батерии и рециклиране, попаднала в центъра на разследването за управление на отпадъците.

През 2016 г. братята са изкупили 30-процентен дял от „Prista Oil“, собственост на чуждестранни инвеститори, използвайки част от заем от 50 милиона евро, което предполага евентуална оценка на компанията по онова време от близо 200 милиона долара.