Богдана Карадочева: Участвах в протестите в началото на 90-те - имаше кауза, сега няма

„Уважавам протестите, те са демократично право, но и изборите са много ценно нещо. Когато трябваше преди 30 години, бях първа. Още тогава с Васил Найденов ни каниха от СДС да ставаме депутати. Много разумно тогава казахме, че ние не разбираме от политика. А сега всички разбират. Смешно е! В България от политика и спорт се оказа, че всички разбират”. Това заявява в интервю пред „България днес“.

България никак не е същата като преди 30 години, категорична е тя.

„Аз не вярвам, че България е на 111-о място по свобода на словото. Гледам много чужди телевизии и мога да кажа, че толкова свободно и с обиди никъде не се говори като у нас. Така че ние имаме не свобода на словото, а прекалена свобода на словото. Която стига до слободия и невъзпитание. Колите не са същите. Улиците също. Съзнанието на хората и то. Младите не знаят какво е било едно време и дано никога да не разбират. Не знаят как не можеше да казваш какво мислиш, как не можеше да си купиш каквото искаш, как не можеше да пееш каквото искаш. Днес всичко е различно“, обобщава певицата.

Според Карадочева младите трябва да търсят алтернативата.

„Трябва да я открият младите, сега е тяхното време да се борят и да го постигнат. Желая им го от сърце, но трябва разумно мислене и действия занапред. Защото най-лесно е да седнеш и да викаш, ама после? Какво става? Последиците са важни, но никой не може да ги предвиди като че ли. Вижте, ние сме царе на мрънкането и все да се оплакваме. Моята майка казваше така: „Никога не се оплаквай, защото никой няма да ти помогне“. Всеки човек трябва сам да се бори за себе си. Ако сами си помагаме, ще ни помогне и Бог, а да вярваме в някакви химери е глупаво. Спомням си едно време какви митинги и каква еуфория беше. Беше невъобразимо, наелектрезиращо, съдбовно! И после - недоволни хора. А България не е същата, за много неща се преборихме. Дори за това да можеш да протестираш. А тогава? Можеше ли да си помисли някой да протестира? Директно в милицията“, припомня тя.

„Участвах навсякъде в протестите в началото на 90-те години. Пътувах всеки ден из страната абсолютно безкористно, без да получавам и стотинка. Но имаше кауза тогава. Сега няма. Много бих искала младите хора да имат лидер, който е като тях - интелигентен, неопетнен, ерудиран. Лидер, който да предава послания, защото аз не чувам послания. Само „Долу“ не е послание. Трябва да има и „Горе“. Така мисля“, казва Карадочева.