Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Политика
  3. Горанов: Политици, решили да правят революция в мирно време, бързо научават как се пада от високо

Политика

Горанов: Политици, решили да правят революция в мирно време, бързо научават как се пада от високо

Горанов: Политици, решили да правят революция в мирно време, бързо научават как се пада от високо - Tribune.bg
Снимка:

 

Политици, решили да правят революция в мирно време, бързо научават как се пада от високо, посочва в интервю за „24 часа“ бившият финансов министър и депутат от ГЕРБ Владислав Горанов. Той напомня, че в последните година и половина сме свидетели на опит от различни субекти да станат част от политическото пространство.

„Лошото на това явление е, че никой от тези нови лидери и политически субекти не можа да изгради и да убеди обществото, че има управленски капацитет и теза. На практика повечето от тях, които претендираха за властта, изграждаха поведението си по-скоро на антитези, не за нещо, а против нещо“, смята Горанов.

За него различното от миналата година е, че всички нови спасители на нацията са показали убедително, че нямат капацитет да бъдат управляващи, а само критични наблюдатели.

„Видя се, че когато хора, които нямат капацитет и ценностна система да управляват държавата, получат доверие, те много бързо се провалят под тежестта на некомпетентност и липса на опит и грешна преценка за себе си. Лошото е, че политиката се изпълни със заклинания и преди да се развалят, ще мине време“, констатира политикът от ГЕРБ.

Според Горанов едно управление пада от власт, когато загуби аргументи за съществуването си.

„Привидно човек остава с усещането, че демокрацията у нас е млада, но това е илюзорно. Всеки, който реши, че може да прави революция в мирно време, научава бързо какво във физиката е „перпендикулярна реакция на опората“, или с други думи - как се пада от високо“ напомня бившият финансов министър.

Той не смята, че  сенчестата икономика може да сваля правителства.

„Ако с недемократични инструменти можеш да държиш властта и ако ГЕРБ бяхме толкова лоши, колкото ни представяха, можеше още да сме на власт“, изтъква политикът. Той споделя, че на фона на популизма и профанизацията, която се е развихри след края на управлението на ГЕРБ, управлението на ГЕРБ е било сравнително адекватно.

„Темата с Плана за възстановяване и устойчивост е болезнена, защото показа колко е трудно да бъдем успешни. Планът беше 90% готов още в края на 2020 г., а беше одобрен повече от година по-късно. За съжаление, последното редовно правителство не успя да напише и предложи нито един закон, свързан с поетите ангажименти по плана. Ако зависи от мен, веднага бих ускорил, независимо че не всички условия са изпълнени от наша страна, договорирането на средствата по плана. Обратното рискува те да бъдат загубени, защото остава малко над година, до края на 2023 г., за пълното договаряне на парите по плана“, категоричен е Горанов.

По думите му бюджетната процедура не е застрашена, защото в последните месеци на годината ще има парламент.

„По-скоро не е ясно какво ще съдържа бюджетът за 2023 г. при липса на политически приоритети, изведени от партиите. Това, което е любопитно и ще наблюдавам с интерес, е тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на финансите за 2023-2026 г. на база на всички небалансирани решения, взети в последните месеци. Неслучайно Асен Василев не посмя да внесе такава при последната актуализация на бюджета. Не очаквам приятно да ме изненадат числата“, отбелязва финансистът от ГЕРБ.

Той е склонен да приеме, че инфлацията у нас ще се забави, но не толкова бързо, колкото ни се иска, а по-скоро след втората половина на следващата година.

„Не мисля, че ще стигнем до рецесия в България, но политическата нестабилност, съчетана с нестабилността, която войната в Украйна добавя, ме кара да мисля, че и последните оценки на анализаторите за българската икономика са оптимистични“, изтъква Горанов. Той отбелязва, че финансовото състояние на държавата е прилично, но на публичните финанси не.

„Авантюристичното поемане на дългосрочни и неотменими ангажименти за разходи - примерно пенсиите, тепърва ще се проявява като проблем с трупането на прекомерни дефицити и дългове. Спомняте ли си в началото на 21-и век, а и по-късно, как основният дебат беше да имаме устойчива и адекватна пенсионна система? Е, вече нямаме“, подчертава бившият финансов министър.

Той призовава служебното правителство да гарантира честни избори, като покаже действителното състояние на държавата и да представи актуализирана тригодишна бюджетна прогноза за периода 2023-2026 г. след последната актуализация, нещо, което вицепремиерът Асен Василев не посмя да направи или скри.

 


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети