Удължиха на първо четене срока на действие на миналогодишния бюджет до 31 март

Не може на 1 януари да нямаш визия каква ще ти бъде приходната част до края на годината, заяви Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС

С едно гласуване народните представители приеха на първо четене удължаване на срока на действие не само на държавния бюджет, но и на бюджетите на НЗОК и на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за миналата година. Така те ще продължат да действат до 31 март 2022 година. Причината е липсата на редовно правителство, което да подготви бюджетите навреме и те да бъдат гласувани в края на миналата година.

Предложението на Министерския съвет беше подкрепено със 122 гласа "за", 10 "против" и  74 "въздържал се".

Любомир Каримански от ИТН предложи срокът за предложения за редакции на законопроекта между двете четения да бъде намален от 7 на 5 дни, което означава всички предложения да са изпратени до понеделник - 17 януари. Петър Петров от "Възраждане" направи контрапредложение и настоя срокът да не се скъсява. Депутатите все пак приеха предложението на Каримански и намалиха срока.

БГНЕС

Заседанието днес се ръководи от зам.-председателят на НС Кристиян Вигенин, чиято карантина отпадна след като стана ясно, че той е прекарал COVID-19 преди по-малко от три месеца. Председателят на парламента Никола Минчев е с коронавирус, за който се разбра след КСНС при президента. Това стана причина голяма част от политическия елит на страната, включително премиерът и президентът да остане под карантина.

Осем от 240 депутати днес работят онлайн: Венцислава Любенова от ПП, Десислава Атанасова и Десислава Танева от ГЕРБ, Мустафа Карадайъ от ДПС, Пламен Абровски от ИТН, Калоян Икономов от ПП, Никола Минчев от ПП и Христо Иванов от ДБ.

БГНЕС

В заседанието засега не се е включил онлайн лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който също трябва да е под карантина като участник в КСНС в понеделник.

Все пак заседанието не се размина с отправянето на критики към правителството на Кирил Петков, каквито вчера се чуха и по време на бюджетната, социалната и правната комисия, които в крайна сметка дадоха зелена светлина на законопроекта.

Дебатът започна с изказване на Тома Биков от ГЕРБ-СДС, който обвини ръководството на НС, което не е уведомило членовете на комисията по култура и медии, към която също е разпределен законопроектът. Той призова законопроектът да не се гледа, тъй като не е имало заседание и респективно - доклад на комисията. Вигенин контрира, че липсата на такъв доклад не представлява проблем, тъй като комисията не е водеща.

„Ласкаем се, че искате да удължите бюджета, който бе изготвен от правителството на ГЕРБ“, заяви от парламентарната трибуна Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС.

Той потвърди тезата на партията си от вчера, че през последните 12 години никога не се е случвало страната да влиза в новата година без приет бюджет.

„Макар и подготвен от нас, в този бюджет има неща, които трябва да бъдат променени. Инфлацията надхвърля значително изискванията на ЕК и на Европейската централна банка. Като човек, който съм работил близо 40 години във финансовото министерство никога не съм си позволявал така да раздробявам бюджетния процес. Не може на 1 януари да нямаш визия каква ще ти бъде приходната част до края на годината“, категоричен бе той.

Петър Чобанов от ДПС подкрепи тезата на ГЕРБ и заяви, че бюджетът е трябвало да бъде гласуван в края на годината, въпреки краткия живот на НС и на правителството. По думите му приемането на законопроекти със задна дата не е „най-чистият вариант“.

Първият спор между народните представители възникна около необходимостта от компенсации за най-засегнатите от COVID кризата граждани и помощите за хората с увреждания.

„Хората с увреждания най-тежко понесоха COVID кризата. Възнаграждението, което получиха тези хора, е мизерно, то дори не им дава възможност да оцелеят“, заяви Елена Гунчева от „Възраждане“. Tя изтъкна, че в момент, в който цените растат и когато тези хора имат най-голяма нужда от помощ, депутатите ще поставят хората с увреждания в такова положение, че да не знаят как да оцелеят.

„Самият закон не е направен с оглед защитата на хората. Държавният бюджет вече трябваше да е приет – ние се забавихме един месец, което не е допустимо. Аз правя предложение параграф 3 да отпадне. Нека подпомогнем на хората, които са най-засегнати от кризата. Това са хората, които се борят за достойно заплащане“, каза още тя.

Бившият социален министър Деница Сачева допълни, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС също ще предложи този параграф да отпадне. „С тази тема има огромна обществена злоупотреба. От 2009 година насам бюджетите, предвидени за хората с увреждания, непрекъснато нарастват. Не бих нарекла това заплащане „мизерно“ по никакъв начин“, подчерта тя.

Любомир Каримански от ИТН и председател на бюджетната комисия уточни, че между първо и второ четене много ясно е била изразена позицията от името на управляващата коалиция параграф 3 да отпадне.

„Правителството не само си дава комфорт, но и пести пари защото бюджета им ще е само за 9 месеца, което означава, че се правят сметки за социалните плащания“, посочи Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС. 

„Политиката им по доходите ще започне да действа от първи април, това е много удобно за правителството. Разбираме, че законопроектът трябва да се приеме, но не разбираме защо при тези растящи цени постъпват по този начин? Как ще посрещнат организациите тока за януари и февруари? Бюджетните организации нямат буфери, с които да поемат такива разходи“, категоричен бе Вълчев.

„Училищата ще страдат и ще трябва да решават от къде да вземат пари, за да платят ток с 30% по-скъп - ще трябва да решат дали да режат заплати или да не правят, така ли? Това ли е държавническо мислене? Да се каже каквито разходи имате оправяйте се, ние ще ви дадем повече пари от април. Как ще си платят сметките при поскъпнал ток и всичко друго, което непрестанно поскъпва. Тоест спасението на давещия е в собствените му ръце“, разкритикува правителството Цончо Ганев от "Възраждане".

„По бюджета се работи, той ще бъде внесен в срок както е обещал министър Асен Василев. Трябва да ни хвалите, че сме бързи, а не да ни критикувате“, отговори им Искрен Митев от „Продължаваме промяната“.

„Удължаването на срока за действие на бюджета е техническа необходимост. Държавата трябва да продължи да оперира и да посрещне разходите. Няма гласуваме бюджет за 2022 заради политичесата обстановка в страната - правителството беше гласувано преди месец, а комисията по бюджет беше сформирана в дните преди коледната ваканция. Необходимо е време за изготвянето на нов бюджет, който да отрази новата политическа реалност, заложеното в коалиционното споразумение и всички социални дейности, които сме предвидили. Той ще бъде готов до края на януари и ще бъде внесен за разглеждане тук. Стига със спекулациите за забавяне, бюджетът ще отрази новата политическа реалност и нова визия за България в година, изпълнена с много предизвикателства“, обеща Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“.

„Ние ще гласуваме „Въздържали се“. Бюджетът, който се предлага в частта здравеопазване касае две големи институции, които в момента са особено възлови на фона на сериозната здравна криза, която предстои, а именно бюджета на НЗОК и бюджета на Министерството на здравеопазването. Кои проблеми няма да реши този бюджет, който ние в момента ще гласуваме продължаването на действието на бюджета от 2021 година?В момента лечебните заведения в България получиха прогнозните си бюджети, така наречените лимити за 2021 година за месец декември. Всички те са намалени и в крайна сметка този бюджет не решава изискването за предоставяне на 100% по така наречените неблагоприятни условия на труд. Тук трябва да се мисли сериозно и за стопанските разходи на лечебните заведения, които са изключително завишени заради сметките за ток, вода, парно и газ. Липсата на допълнителен финансов ресурс в тези месеци януари, февруари и март, когато сметките за парно и за ток са най-големи, ще изправи някои лечебни заведения до стената, а може да доведе и до фалит на лечебни заведения. Този бюджет не решава и предоставянето на допълнителни финансови средства за работещите в лечебните заведения фармацевти и помощник-фармацевти по механизма 600, 360 и 120 лева. Бюджетът на НЗОК трябва да гарантира и осигуряването на медицински изделия за пациенти, които са оперирани с онкологични заболявания, а това досега не се случва“, подчерта проф. Костадин Ангелов.

Той посочи, че бюджетът на здравното министерство, освен трансферите на НЗОК, финансиране на националните програми и осигуряването на ваксини за българското население, включва и финансиране бюджетите на общинските лечебни заведения. Според проф. Костадинов липсата на допълнителен финансов ресурс, който да бъде насочен за компенсиране на общинските лечебни заведения във връзка с повишените сметки за ток, парно и газ и допълнителните разходи за кислород ще доведе до фалити на общински болници.

Със законопроекта се цели удължаване на действието на следните плащания, размери и квоти, които се запазват на нивата от 2021 г. до 31 март 2022 г., като например:

- минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител;

- базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата в сектор сигурност и отбрана;

- максималният размер на държавните парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията;

- максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс;

- средномесечният доход и размерите на месечните и еднократните помощи по Закона за семейни помощи за деца;

- размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

- размерът на задължителната здравноосигурителна вноска;

- размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване;

- размерите на месечния осигурителен доход;

- размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст;

- дневният минимален и максимален размер на обезщетението за безработица;

- размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;

- размерът на общата годишна квота за ваучери за храна;

- общият размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола;

- други размери на социални плащания.