Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Политика
  3. Удължиха на първо четене срока на действие на миналогодишния бюджет до 31 март

Политика

Удължиха на първо четене срока на действие на миналогодишния бюджет до 31 март

Снимка:

Не може на 1 януари да нямаш визия каква ще ти бъде приходната част до края на годината, заяви Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС

С едно гласуване народните представители приеха на първо четене удължаване на срока на действие не само на държавния бюджет, но и на бюджетите на НЗОК и на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за миналата година. Така те ще продължат да действат до 31 март 2022 година. Причината е липсата на редовно правителство, което да подготви бюджетите навреме и те да бъдат гласувани в края на миналата година.

Предложението на Министерския съвет беше подкрепено със 122 гласа "за", 10 "против" и  74 "въздържал се".

Любомир Каримански от ИТН предложи срокът за предложения за редакции на законопроекта между двете четения да бъде намален от 7 на 5 дни, което означава всички предложения да са изпратени до понеделник - 17 януари. Петър Петров от "Възраждане" направи контрапредложение и настоя срокът да не се скъсява. Депутатите все пак приеха предложението на Каримански и намалиха срока.

БГНЕСБГНЕС

Заседанието днес се ръководи от зам.-председателят на НС Кристиян Вигенин, чиято карантина отпадна след като стана ясно, че той е прекарал COVID-19 преди по-малко от три месеца. Председателят на парламента Никола Минчев е с коронавирус, за който се разбра след КСНС при президента. Това стана причина голяма част от политическия елит на страната, включително премиерът и президентът да остане под карантина.

Осем от 240 депутати днес работят онлайн: Венцислава Любенова от ПП, Десислава Атанасова и Десислава Танева от ГЕРБ, Мустафа Карадайъ от ДПС, Пламен Абровски от ИТН, Калоян Икономов от ПП, Никола Минчев от ПП и Христо Иванов от ДБ.

БГНЕСБГНЕС

В заседанието засега не се е включил онлайн лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който също трябва да е под карантина като участник в КСНС в понеделник.

Все пак заседанието не се размина с отправянето на критики към правителството на Кирил Петков, каквито вчера се чуха и по време на бюджетната, социалната и правната комисия, които в крайна сметка дадоха зелена светлина на законопроекта.

Дебатът започна с изказване на Тома Биков от ГЕРБ-СДС, който обвини ръководството на НС, което не е уведомило членовете на комисията по култура и медии, към която също е разпределен законопроектът. Той призова законопроектът да не се гледа, тъй като не е имало заседание и респективно - доклад на комисията. Вигенин контрира, че липсата на такъв доклад не представлява проблем, тъй като комисията не е водеща.

„Ласкаем се, че искате да удължите бюджета, който бе изготвен от правителството на ГЕРБ“, заяви от парламентарната трибуна Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС.

Той потвърди тезата на партията си от вчера, че през последните 12 години никога не се е случвало страната да влиза в новата година без приет бюджет.

„Макар и подготвен от нас, в този бюджет има неща, които трябва да бъдат променени. Инфлацията надхвърля значително изискванията на ЕК и на Европейската централна банка. Като човек, който съм работил близо 40 години във финансовото министерство никога не съм си позволявал така да раздробявам бюджетния процес. Не може на 1 януари да нямаш визия каква ще ти бъде приходната част до края на годината“, категоричен бе той.

Петър Чобанов от ДПС подкрепи тезата на ГЕРБ и заяви, че бюджетът е трябвало да бъде гласуван в края на годината, въпреки краткия живот на НС и на правителството. По думите му приемането на законопроекти със задна дата не е „най-чистият вариант“.

Първият спор между народните представители възникна около необходимостта от компенсации за най-засегнатите от COVID кризата граждани и помощите за хората с увреждания.

„Хората с увреждания най-тежко понесоха COVID кризата. Възнаграждението, което получиха тези хора, е мизерно, то дори не им дава възможност да оцелеят“, заяви Елена Гунчева от „Възраждане“. Tя изтъкна, че в момент, в който цените растат и когато тези хора имат най-голяма нужда от помощ, депутатите ще поставят хората с увреждания в такова положение, че да не знаят как да оцелеят.

„Самият закон не е направен с оглед защитата на хората. Държавният бюджет вече трябваше да е приет – ние се забавихме един месец, което не е допустимо. Аз правя предложение параграф 3 да отпадне. Нека подпомогнем на хората, които са най-засегнати от кризата. Това са хората, които се борят за достойно заплащане“, каза още тя.

Бившият социален министър Деница Сачева допълни, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС също ще предложи този параграф да отпадне. „С тази тема има огромна обществена злоупотреба. От 2009 година насам бюджетите, предвидени за хората с увреждания, непрекъснато нарастват. Не бих нарекла това заплащане „мизерно“ по никакъв начин“, подчерта тя.

Любомир Каримански от ИТН и председател на бюджетната комисия уточни, че между първо и второ четене много ясно е била изразена позицията от името на управляващата коалиция параграф 3 да отпадне.

„Правителството не само си дава комфорт, но и пести пари защото бюджета им ще е само за 9 месеца, което означава, че се правят сметки за социалните плащания“, посочи Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС. 

„Политиката им по доходите ще започне да действа от първи април, това е много удобно за правителството. Разбираме, че законопроектът трябва да се приеме, но не разбираме защо при тези растящи цени постъпват по този начин? Как ще посрещнат организациите тока за януари и февруари? Бюджетните организации нямат буфери, с които да поемат такива разходи“, категоричен бе Вълчев.

„Училищата ще страдат и ще трябва да решават от къде да вземат пари, за да платят ток с 30% по-скъп - ще трябва да решат дали да режат заплати или да не правят, така ли? Това ли е държавническо мислене? Да се каже каквито разходи имате оправяйте се, ние ще ви дадем повече пари от април. Как ще си платят сметките при поскъпнал ток и всичко друго, което непрестанно поскъпва. Тоест спасението на давещия е в собствените му ръце“, разкритикува правителството Цончо Ганев от "Възраждане".

„По бюджета се работи, той ще бъде внесен в срок както е обещал министър Асен Василев. Трябва да ни хвалите, че сме бързи, а не да ни критикувате“, отговори им Искрен Митев от „Продължаваме промяната“.

„Удължаването на срока за действие на бюджета е техническа необходимост. Държавата трябва да продължи да оперира и да посрещне разходите. Няма гласуваме бюджет за 2022 заради политичесата обстановка в страната - правителството беше гласувано преди месец, а комисията по бюджет беше сформирана в дните преди коледната ваканция. Необходимо е време за изготвянето на нов бюджет, който да отрази новата политическа реалност, заложеното в коалиционното споразумение и всички социални дейности, които сме предвидили. Той ще бъде готов до края на януари и ще бъде внесен за разглеждане тук. Стига със спекулациите за забавяне, бюджетът ще отрази новата политическа реалност и нова визия за България в година, изпълнена с много предизвикателства“, обеща Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“.

„Ние ще гласуваме „Въздържали се“. Бюджетът, който се предлага в частта здравеопазване касае две големи институции, които в момента са особено възлови на фона на сериозната здравна криза, която предстои, а именно бюджета на НЗОК и бюджета на Министерството на здравеопазването. Кои проблеми няма да реши този бюджет, който ние в момента ще гласуваме продължаването на действието на бюджета от 2021 година?В момента лечебните заведения в България получиха прогнозните си бюджети, така наречените лимити за 2021 година за месец декември. Всички те са намалени и в крайна сметка този бюджет не решава изискването за предоставяне на 100% по така наречените неблагоприятни условия на труд. Тук трябва да се мисли сериозно и за стопанските разходи на лечебните заведения, които са изключително завишени заради сметките за ток, вода, парно и газ. Липсата на допълнителен финансов ресурс в тези месеци януари, февруари и март, когато сметките за парно и за ток са най-големи, ще изправи някои лечебни заведения до стената, а може да доведе и до фалит на лечебни заведения. Този бюджет не решава и предоставянето на допълнителни финансови средства за работещите в лечебните заведения фармацевти и помощник-фармацевти по механизма 600, 360 и 120 лева. Бюджетът на НЗОК трябва да гарантира и осигуряването на медицински изделия за пациенти, които са оперирани с онкологични заболявания, а това досега не се случва“, подчерта проф. Костадин Ангелов.

Той посочи, че бюджетът на здравното министерство, освен трансферите на НЗОК, финансиране на националните програми и осигуряването на ваксини за българското население, включва и финансиране бюджетите на общинските лечебни заведения. Според проф. Костадинов липсата на допълнителен финансов ресурс, който да бъде насочен за компенсиране на общинските лечебни заведения във връзка с повишените сметки за ток, парно и газ и допълнителните разходи за кислород ще доведе до фалити на общински болници.

Със законопроекта се цели удължаване на действието на следните плащания, размери и квоти, които се запазват на нивата от 2021 г. до 31 март 2022 г., като например:

- минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител;

- базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата в сектор сигурност и отбрана;

- максималният размер на държавните парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията;

- максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс;

- средномесечният доход и размерите на месечните и еднократните помощи по Закона за семейни помощи за деца;

- размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

- размерът на задължителната здравноосигурителна вноска;

- размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване;

- размерите на месечния осигурителен доход;

- размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст;

- дневният минимален и максимален размер на обезщетението за безработица;

- размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;

- размерът на общата годишна квота за ваучери за храна;

- общият размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола;

- други размери на социални плащания.  


Топ новини

виж още

Актуална тема