Парламентът прие промени в Закона за електронното управление

Законопроектът цели да осигури ефективност и сигурност при предоставянето на електронни административни услуги

Със 105 „за“, 3 „против“ и 40 „въздържали се“ парламентът прие на първо четене промени в Закона за електронното управление. Измененията са внесени от Министерски съвет.

Законопроектът цели да осигури ефективност и сигурност при предоставянето на електронни административни услуги на гражданите и организациите предвид приетите изменения и допълнения в Административно-процесуалния кодекс.

Този закон не се прилага за Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Държавна агенция „Технически операции“, Служба „Военна информация“ и Националната служба за охрана, освен в случаите на предоставяне на административни услуги по електронен път и обмен на електронни документи между административните органи.

С първата група изменения се гарантира, че гражданите и организациите – потребители на електронни административни услуги, ще разполагат със сигурен, надежден и проследим канал за подаване на електронни документи и заявяване на електронни административни услуги.

Втората група изменения и допълнения засяга правомощията на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“. Промените  целят да се гарантира изпълнението на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България, прилагането на архитектури по области на политики и бюджетен контрол върху разходите за е-управление и ИКТ.

„Ние ще подкрепим този законопроект на първо четене. Разбира се, с тази условност, че той наистина трябва да се преработи. В него обаче има съществени неща, които ние трябва да проверим, да прегледаме съвсем отговорно и някои неща да се уточнят“, заяви по време на дебатите Халил Летифов от ДПС.

 „Да, прехвърлят се правомощия от едно държавно предприятие към друг субект, който към момента е търговско дружество. Отделно  този законопроект засяга европейска директива от 2016 г., по която сме в наказателна процедура. Разбира се, най-леката наказателна процедура, но вече сме в такава, която е за достъпност на уебсайтовете, регламентирана в тази директива. Ние трябва да приемем и да синхронизираме нашето законодателство с директива 21-02 и да вървим към интегрирането на тази директива и тази достъпност особено по отношение на хората с увреждания", допълни още Летифов.

„Няма как да отминем тихичко и лекичко промяната в Закона за електронното управление. Тук ставаме свидетели за пореден път на провала на правителството в провеждането на политиката за електронното управление. Този закон започва да ми прилича на Закона за движение по пътищата, където през два-три месеца ни се предлагат промени“, посочи Георги  Свиленски от БСП.

„2 млрд. лв. изхарчи българската държава за въвеждане на електронно управление“, допълни Свиленски.

„Уважаеми колега Свиленски, Вие казахте кога най-сетне българското общество ще бъде дигитализирано и че не е направено това нещо. Аз не съм съгласен с Вас. Мисля, че след аферата с НАП цяла България вече е онлайн. Искаме дигитализиране, искаме едно голямо щастливо онлайн семейство с личните си данни в интернет пространството“, заяви от своя страна Филип Попов.