Слабаков в Белене: Да се говори първо за ЕС, а после за България – звучи като национално предателство

Кандидатите за евродепутати от листата на ПП ВМРО - Българско национално движение – генерал Димитър Шивиков и Андрей Слабаков посетиха Белене за среща с избирателите. На нея присъстваха представители на градската, женската и младежката структури на ВМРО - Плевен, а на жителите на Белене бяха раздадени предизборни материали, за да се запознаят с приоритетите на ПП ВМРО – БНД и политиката, която ще водят в Европейския парламент.

Ето какво сподели Андрей Слабаков пред сайта „Плевен за Плевен“ при визитата си в дунавския град.

– Г-н Слабаков, какви са очакванията Ви за представянето на ВМРО в Плевенско на евроизборите?

– Харесвам много този район, бил съм тук много пъти и имам доста приятели. Около Плевен са се случили героични събития по време на Руско-турската освободителна война и смятам, че в този край живеят хора патриоти, които мислят сами, а не се оставят да ги облъчват разни партийци. Знаете, че аз съм от гражданската квота и се съгласих да участвам като кандидат на евроизборите, защото с ВМРО мислим в една посока. Не съм поставял никакви условия, говорих с Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки за това, което те искат от мен, а отговорът им бе да говоря това, което мисля. Затова се съгласих.

– Каква е вашата лична кампания за евроизборите?

– Моята кампания е изключително позитивна, като смятам, че трябва да се работи само и единствено в интерес на България. Всички неща са след това. Да ми се говори първо за Европейския съюз, а после за България ми изглежда, като национално предателство. Ако нещата, които се приемат в този европарламент не са в интерес на България, значи са антиевропейски, щом държава от Европейския съюз е засегната.

Смятам, че всички български представители в Европейския парламент трябва да забравят за своите т.нар. политически семейства, защото те са първо български, а после евродепутати. Не ме интересуват политическите семейства, а да работим само и единствено в интерес на България. Това е нашето семейство.

Аз съм на мнение, че в Европарламента трябва да влизат повече хора от гражданската квота, които не са политици и не се съобразяват с политическите семейства. Лично аз не смятам да го правя, а и като гледам семейството на ВМРО не вярвам, че то внезапно ще поиска да има еднополови бракове, срещу които категорично съм против. Това автоматично означава осиновяване на деца, което ми изглежда доста странно. Колкото до т. нар. джендъри аз съм изключително изумен, че въобще някой им обръща внимание.

За мен те са една малка група, която врещи адски много и е твърде агресивна. Не разбирам как така трябва да има родител 1 и 2 и да махнем думите „мама“ и „татко“ от учебниците. Това е тотален абсурд! Ами хайде тогава да пренапишем всички романи за мама и татко! Смятам, че това са свещени думи, а това как някакъв джендър се възприема, според мен е предмет на психиатрията. Защо в психиатрията трябва да лежи някой, който се възприема като Наполеон, а този, който се възприема от трети, четвърти или дванадесети пол, не трябва да лежи там?

– Как бихте коментирал европейските политики в областта, в която вие работите, а именно културата?

– В областта на културата не се прави абсолютно нищо в Европейския съюз. Обявяването на културни столици е само хубаво пожелание. Ние твърдим, че живеем заедно в ЕС и би трябвало да се познаваме, но всъщност нормалният човек има изключително малко информация за повече от половината държави. Би трябвало да има някаква регулация, като всяка седмица във всяка от държавите в ЕС да се представят български филми, музика, изложби, както и обратното – в България да има седмици на литовската, полската, хърватската, естонската култура.

Лошото е, че както винаги, културата е поставена на последно място, защото политиците харесват прости и необразовани хора. Това е мечтата на политика! Колкото и невероятно да изглежда, в Европа неграмотни хора има с милиони, което е изключителен проблем, но никой не се интересува от това нещо. И не говоря само за емигрантите, а за тези, които от поколения живеят в Европа.

– Какво натежа точно в този момент да направите избора да влезете в политиката и то като кандидат за евродепутат?

– Според мен, е време в Европарламента да влязат граждани, които не са политически обвързани. Сигурно много хора са били изненадани при обявяването на кандидатурата ми, но всъщност аз никога не съм имал за цел да бъда в политиката – може би заради баща ми, който се занимаваше с политика и се събра с лоши другарчета, а аз бях човекът, който го отказа от политиката. Но явно идва някакъв момент, в който на човек му писва, решава да вземе нещата в свои ръце и да се опита да направи нещо, което да работи за България.

Честно казано не разбирам как 17 човека, чиито имена повечето от българите дори не знаят, са стояли в Европейския парламент пет години. Дори не искам да коментирам хора, които били „на особено мнение“ по въпроса за плана „Макрон“, или тези, които не знаели в колко часа им пристига самолетът. Това меко казано е абсурдно.

– А смятате ли, че българският гласоподавател е узрял за това да предпочете граждански кандидатури, като Вашата, вместо чисто партийни такива?

– Мисля, че българинът не е глупав и е наясно. Да се гласува само и единствено партийно ми изглежда невероятно антидемократично. Това са най-демократичните избори, в които има преференция и няма значение кой води листата или е последен в нея. Който има повече преференции, отива в Европейския парламент да представя България, което е огромна отговорност.

За мое съжаление, интересът към евроизборите като цяло не е толкова голям, защото хората не са наясно, че от т.нар. директиви или регулации зависят много неща. Общо взето не само в българския парламент, но и в повечето европейски държави, се подписва това, което е решено в Европейския парламент. Не всички неща, слава Богу, както се случи с Истанбулската конвенция.

– Как се виждате лично Вие в ролята на евродепутат и кои ще бъдат приоритетите в работата ви?

– Ще бъда висок и красив (смее се). Категорично няма да се държа като зеленчук, нито пък да се възприемам по този начин. Няма да стоя и да мълча, ще наричам нещата с истинските им имена. Някои смятат, че съм краен, но съм убеден, че в Европарламента има огромно количество такива хора. Колкото до приоритетите ми - на първо място, разбира се, поставям културата и начините за представянето ѝ в различните европейски държави.

Голямото ми желание също е да се боря с неграмотността, която е изключителен проблем. Надявам се това да не се превърне в борба с вятърни мелници, като на първо място трябва да се измислят строги наказания за родителите, които не пращат децата си на училище и реално произвеждат едни престъпници.