Велева: Бунтът е в ръцете на „Отровното трио“, което в идейната си безпомощност го проваля

Валерия Велева, Епицентър.бг

Обявеният блокаж на парламента днес не се състоя. „Отровното трио“, организиращо по Фейсбук протестите от първия им ден насам – адвокат Николай Хаджигенов, пиар специалистът Арман Бабикян и любимият скулптор на кръга „Капитал“ Велислав Минеков, претърпя първия си провал.

Шумно рекламираната им акция, че в понеделник ще бъдат организирани специални отряди от протестиращи, които по всякакъв начин ще опитват да пречат на работата на държавните институции и на живота на обикновените хора, се оказа кьорфишек, плод на въпиюща политическа неграмотност.

Вместо блокада пред парламента на жълтите павета от сутринта лежат стотина души, които на края ще усетят гнева на софиянци, заради неудобството на блокирания център. Пред Съдебната палата пък беше още по-пусто - само енергичната кримирепортерка на БТВ Канна Рачева.

Какво се случи?

Спихна ли енергията на бунта на интелигентните млади българи, гневни от действията на „мафиотизираното“ управление, искащи нов ред и нова държава?

Или някой просто я употреби и на 12-тия ден това лъсна?

Всеки протест, който смята да постигне успех, има свои правила - има лидери, оратори, има цел, има начини как да се постигне целта, има начертани пътища, има план, има визия за бъдещето.

Протести 2020-а нямат лидери. Нямат и план. Засега.

Към този момент бунтът е в ръцете на самопровъзгласилото се „Отровно трио“, което в идейната си и безпомощност вече ги проваля. Защото е израз на абсолютна политическа дилетанщина да зовеш за „национална стачка“, след като нямаш зад гърба си синдикатите и след като това понятие не съществува в правовия ред на държавата.

Да тласкаш тези млади и образовани българи, възпитавани на Запад в спазване на закона, към „гражданско неподчинение”, фиктивни „стачки” и незаконосъобразни „граждански арести”, е тотална несъвместимост с техните морални ценности. Тезата на Христо Иванов „сваляме ги, пък после ще видим“ е национално безотговорна.

Сценарият, изговорен от Хаджигенов, да бъде окупирано както Народното събрание, така и всички съдебни палати в страната, няма как да проработи с точно с тези протестиращи, за които разрушителният революционен реваншизъм не е в природата им.

Този протест е за правова държава, за законност, за нов морал, за нови лица, за интелигентна държава, а това, което им предлага „Отровното трио“, е нарушение на правото и закона - някаква площадна чалгарщина, която те няма как да приемат. И това се видя днес пред парламента.

Интелигентната лудост на площада не означава затваряне на пътища, гари, метро или кървави ексцесии.

Този взрив на недоволство няма да приеме провъзгласилия се за нов десен месия Христо Иванов -“приятелят на Борисов“, изведнъж осъзнал се като съвременния Ботев. И той, и „Отровното трио“ трябва да слязат от трибуните, да заглушат собствения си лицемерен крясък, и да дадат думата на протеста. Те са изпортени имена, стари муцуни, които замърсяват пейзажа на протеста.

Те не могат да претендират за моралния облик на държавата, не могат да родят алтернатива, те излъчват реваншизъм, който ражда ответен такъв и това блокира процесите на промяна. Но на гърба на протестите Христо Иванов и сие може да влязат в парламента и да се превърнат в бъдещата управленска патерица на Борисов. Не случайно премиерът извади отново плашилото „комунизъм“, за да направи реверанс към десницата на площада и да я раздели от лявомислещите, които също са там. Но забрави, че и дядото, и майката и цялата рода на Христо Иванов са върли комунисти.

Ако протестът не роди своите автентични водачи, ако не конкретизира исканията си отвъд оставките на Борисов и Гешев, ако тези образовани млади хора не покажат какво ще правят след оставките, и най-важното как ще го постигнат и с кого - бунтът им ще бъде превзет.

Не е достатъчно само да се разруши старият свят. Трябва да се знае какво ще се построи на негово място. Знае ли протестът, например, как ще участва в едни предсрочни избори? Къде е политическото му представителство? Къде е програмата му? Какво предлага?

Само с дюдюкания и викове „Оставка“ власт не може да се свали. Лозунгът „Всички вън“ е деструктивен и дълбоко погрешен. Това обрича площада на политическа самота и блокира постигането на целите. Това е подценяване на младите, които днес имат уникален шанс да поправят грешките на своите родители.

Но ние не чуваме тези млади. Освен битите от полицията студенти, нито едно лице от протеста не доби публичност, не се открои като оратор, като водач, като нова фигура, която може да е алтернатива на статуквото. С площада трябва да се говори, ако протестът иска реално да постигне целите си. Но с кого? С вувузелите...

С действията си „Отровното трио“ запушва протеста и фактически подпомага управляващите - помогна им да се окопитят от първоначалното стъписване, даде им възможност да видят, че срещу себе си имат едни вманячени от омраза и чувство за мъст хора, които случайността е изтикала на преден план, за да лъсне тяхната несъстоятелност. С основание Борисов тупа топката, купува си време, за да осмислят всички колко струват „сектантите“ на Костов и каква е целта им.

За съжаление, вероятно огромната част от протестиращите не разбират игрите на задкулисието, които ще потопят в безсмислие основателните им искания и ще размият енергията на протеста. Без организирана, осмислена опозиция на статуквото промяна не може да дойде.

И все пак - всичко е в ръцете на младите. Ако те успеят сами да постигнат това, за което се бунтуват, имат шанс. Протестът трябва да създаде ново, легитимно, демократично движение и ново поколение политически лидери с демократична представа за България. Колкото по-бързо младите на площада осъзнаят историческата си мисия и тежкия път, по който поемат, толкова по-енергично ще могат да уплътнят бунта си с онези задължителни за успеха му принципи.

Лято 2020 запали дълбокото желание за промяна в България, което вече е извън контрола на сегашните политически водачи. Крайният изход все още не се вижда, но той задължително минава през раждането на ново поколение български лидери за бъдещето.

В противен случай и този протест ще има вдъхновяващата енергия на протестите от 1989-а, 1997-а, 2013-а и след време ще последва съдбата им - уж сменяме едни с други, пък те пак същите.

Валерия Велева, Епицентър.бг

Обявеният блокаж на парламента днес не се състоя. „Отровното трио“, организиращо по Фейсбук протестите от първия им ден насам – адвокат Николай Хаджигенов, пиар специалистът Арман Бабикян и любимият скулптор на кръга „Капитал“ Велислав Минеков, претърпя първия си провал.

Шумно рекламираната им акция, че в понеделник ще бъдат организирани специални отряди от протестиращи, които по всякакъв начин ще опитват да пречат на работата на държавните институции и на живота на обикновените хора, се оказа кьорфишек, плод на въпиюща политическа неграмотност.

Вместо блокада пред парламента на жълтите павета от сутринта лежат стотина души, които на края ще усетят гнева на софиянци, заради неудобството на блокирания център. Пред Съдебната палата пък беше още по-пусто - само енергичната кримирепортерка на БТВ Канна Рачева.

Какво се случи?

Спихна ли енергията на бунта на интелигентните млади българи, гневни от действията на „мафиотизираното“ управление, искащи нов ред и нова държава?

Или някой просто я употреби и на 12-тия ден това лъсна?

Всеки протест, който смята да постигне успех, има свои правила - има лидери, оратори, има цел, има начини как да се постигне целта, има начертани пътища, има план, има визия за бъдещето.

Протести 2020-а нямат лидери. Нямат и план. Засега.

Към този момент бунтът е в ръцете на самопровъзгласилото се „Отровно трио“, което в идейната си и безпомощност вече ги проваля. Защото е израз на абсолютна политическа дилетанщина да зовеш за „национална стачка“, след като нямаш зад гърба си синдикатите и след като това понятие не съществува в правовия ред на държавата.

Да тласкаш тези млади и образовани българи, възпитавани на Запад в спазване на закона, към „гражданско неподчинение”, фиктивни „стачки” и незаконосъобразни „граждански арести”, е тотална несъвместимост с техните морални ценности. Тезата на Христо Иванов „сваляме ги, пък после ще видим“ е национално безотговорна.

Сценарият, изговорен от Хаджигенов, да бъде окупирано както Народното събрание, така и всички съдебни палати в страната, няма как да проработи с точно с тези протестиращи, за които разрушителният революционен реваншизъм не е в природата им.

Този протест е за правова държава, за законност, за нов морал, за нови лица, за интелигентна държава, а това, което им предлага „Отровното трио“, е нарушение на правото и закона - някаква площадна чалгарщина, която те няма как да приемат. И това се видя днес пред парламента.

Интелигентната лудост на площада не означава затваряне на пътища, гари, метро или кървави ексцесии.

Този взрив на недоволство няма да приеме провъзгласилия се за нов десен месия Христо Иванов -“приятелят на Борисов“, изведнъж осъзнал се като съвременния Ботев. И той, и „Отровното трио“ трябва да слязат от трибуните, да заглушат собствения си лицемерен крясък, и да дадат думата на протеста. Те са изпортени имена, стари муцуни, които замърсяват пейзажа на протеста.

Те не могат да претендират за моралния облик на държавата, не могат да родят алтернатива, те излъчват реваншизъм, който ражда ответен такъв и това блокира процесите на промяна. Но на гърба на протестите Христо Иванов и сие може да влязат в парламента и да се превърнат в бъдещата управленска патерица на Борисов. Не случайно премиерът извади отново плашилото „комунизъм“, за да направи реверанс към десницата на площада и да я раздели от лявомислещите, които също са там. Но забрави, че и дядото, и майката и цялата рода на Христо Иванов са върли комунисти.

Ако протестът не роди своите автентични водачи, ако не конкретизира исканията си отвъд оставките на Борисов и Гешев, ако тези образовани млади хора не покажат какво ще правят след оставките, и най-важното как ще го постигнат и с кого - бунтът им ще бъде превзет.

Не е достатъчно само да се разруши старият свят. Трябва да се знае какво ще се построи на негово място. Знае ли протестът, например, как ще участва в едни предсрочни избори? Къде е политическото му представителство? Къде е програмата му? Какво предлага?

Само с дюдюкания и викове „Оставка“ власт не може да се свали. Лозунгът „Всички вън“ е деструктивен и дълбоко погрешен. Това обрича площада на политическа самота и блокира постигането на целите. Това е подценяване на младите, които днес имат уникален шанс да поправят грешките на своите родители.

Но ние не чуваме тези млади. Освен битите от полицията студенти, нито едно лице от протеста не доби публичност, не се открои като оратор, като водач, като нова фигура, която може да е алтернатива на статуквото. С площада трябва да се говори, ако протестът иска реално да постигне целите си. Но с кого? С вувузелите...

С действията си „Отровното трио“ запушва протеста и фактически подпомага управляващите - помогна им да се окопитят от първоначалното стъписване, даде им възможност да видят, че срещу себе си имат едни вманячени от омраза и чувство за мъст хора, които случайността е изтикала на преден план, за да лъсне тяхната несъстоятелност. С основание Борисов тупа топката, купува си време, за да осмислят всички колко струват „сектантите“ на Костов и каква е целта им.

За съжаление, вероятно огромната част от протестиращите не разбират игрите на задкулисието, които ще потопят в безсмислие основателните им искания и ще размият енергията на протеста. Без организирана, осмислена опозиция на статуквото промяна не може да дойде.

И все пак - всичко е в ръцете на младите. Ако те успеят сами да постигнат това, за което се бунтуват, имат шанс. Протестът трябва да създаде ново, легитимно, демократично движение и ново поколение политически лидери с демократична представа за България. Колкото по-бързо младите на площада осъзнаят историческата си мисия и тежкия път, по който поемат, толкова по-енергично ще могат да уплътнят бунта си с онези задължителни за успеха му принципи.

Лято 2020 запали дълбокото желание за промяна в България, което вече е извън контрола на сегашните политически водачи. Крайният изход все още не се вижда, но той задължително минава през раждането на ново поколение български лидери за бъдещето.

В противен случай и този протест ще има вдъхновяващата енергия на протестите от 1989-а, 1997-а, 2013-а и след време ще последва съдбата им - уж сменяме едни с други, пък те пак същите.