Забранено за бели хора

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Всяка седмица оптимистите за състоянието на съвременната медийна и институционална култура в развитите страни получават поредния зрелищен и звучен плесник с опакото на ръката.

Противно на доминиращата пропаганда, колапсът на западните традиции на свобода и плурализъм е страхотна новина за недемократичните режими и интереси, и кошмар за хората, които не искат да избират между „олд скуул“ тирания и тренди тирания с цветни знаменца.

Затова всяко ново мазохистично покушение срещу нещата, които направиха Запада велик, следва да е предупреждение и урок за траекторията на една, поне засега, неудържима идеология.

Доста грозна и доста актуална история за расизъм, дискриминация и медии от Великобритания успява да включи почти всички елементи на модерната западна болест и да предложи парче горчива реалност на всеки, който не е зомбиран или заблуден отвъд всяка разумна пропорция.

За какво става въпрос? Една от най-авторитетните медийни институции на планетата, която все още упражнява солиден натиск върху големия разговор за това как работи светът и как трябва да се държим ние в него, твори катастрофални глупости в пълен разрез с всяка концепция за достойнство и разум

Говорим си за BBC, които решиха открито да дискриминират срещу 85% от населението на собствената си държава Великобритания и да изпратят поредния екстремистки сигнал до останалите културни революционери, облечени в институционално влияние. Екипът на BBC демонстративно се изгаври с огромното мнозинство от хора, които издържат тях и цялата медия от данъците си. Чудовищният медиен конгломерат пусна реклама за едногодишна стажнатска програма с 18 хиляди лири заплащане, която е отворена „само за чернокожи, азиатци и етнически разнообразни кандидати“.

Дааа, каква чудесна и директна дискриминация срещу бялото мнозинство на Великобритания. От медия, която се финансира публично и по условие трябва да отразява възможно най-широките обществени интереси.

Не го правят за пръв път, но сега вече реакциите са особено остри. Докато английският национален отбор пада на колене пред собствената си публика и целия свят в името на рецидивист и откровено екстремистко движение, BBC слага черешката в коктейла на себеомразата с обява за работа, забранена за бели хора.

Цялата претенция за равенство и включване отива по дяволите. Квотите за етнически малцинства за сметка на всички останали – без оглед на талант, качества и квалификация – са новата реалност на страните, които трябваше да са ни пример по пътя на благоденствието и развитието.

И тук много се говори за пропастта между медиите, институциите и нормалните хора. Дават се всякакви примери – легитимни, преувеличени и абсурдни. Но представете си, че обществена медия в България обяви конкурс само за избрани етнически групи и официално изключи други. Представете си националната телевизия или радио с реклама за програма, в която е забранено на „бели българи“ да се включат.

Колко нелепо, вредно и враждебно звучи подобно нещо. Трудно е да си го представим. Всъщност от една страна е хубаво, че е трудно да си го представим.

Но от друга е добре да си дадем сметка, че точно това се случва в общества, чиито модели по условие се приема, че следваме и даваме за пример.

Вероятно преди 10-20 години и на средностатистическите британци би им се сторило абсурдно да бъдат дискриминирани по раса в собствената си държава. Как ли щяха да реагират тогава, ако им кажеш, че през 2020-а, след смъртта на престъпник по време на арест в Минеаполис, пакистанският кмет на Лондон ще започне кампания за премахване на исторически паметници, а шепа младежи ще да бъдат окаляни в медиите, след като са се опитали да защитят статуята на Чърчил от поредно вандализиране? Същите медии, които рекламират програми само за „чернокожи и етнически разнообразни кандидати“.

Едва ли мнозинството британци подкрепят унизителното коленичене на националния отбор. Но ето, че те коленичат и изобщо не се интересуват от мнението на публиката. Тя - публиката - е лошата в този случай. Това е посланието. Другото послание е, че тези неща ескалират бързо и неусетно. И никога не знаеш кога става твърде късно за реакция.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР.