Зам.-министър Петър Младенов: Ключово за младежката политика е партньорството

„Ключово за младежката политика е партньорството - когато младият човек и този, който взема решения, работят заедно. Надяваме се то да продължи и в следващите години, независимо кой седи в Министерство на младежта и спорта с ресор „Младеж“. Това заяви в интервю за „24 часа“ заместник-министърът на Младежта и спорта Петър Младенов.

Той е на мнение, че ако не се случи това, ще има голяма пропаст между институцията, която контролира младежката политика, и самите младежки организации. Според него хората трябва да разберат, че този тип политика е хоризонтална. Във всеки един сектор може да открият политики, насочени към младите - в образованието, заетостта, селското стопанство, транспорта, външните работи. Младенов припомня, че това се видяло миналата седмица, когато се проведе  Национален консултативен съвет по младежта и на него присъстваха от всяко едно ведомство в България. Всеки представи какво се прави за младите хора.

Запитан за добрите примери, които младежите са ангажирани точно в частта със свободното време, според Младенов по-често се виждат негативните, въпреки, че добрите са повече.  

„Един от тях е програмата “Български младежки делегат към ООН”. Тя позволява на млади хора да се включат в събития, които се случват в ООН за 18-месечен мандат. Тя съществува от над 15 г. , това е пример как директно млад човек може да бъде включен в процесите по вземане на решения. На местно ниво например Сдружение „Омега“ в Кърджали съумява да направи т.нар. междукултурен диалог с млади от различни етнически групи, за да работят в синхрон. Добър пример е и програмата „Млад омбудсман“ в Стара Загора“, казва още Младенов.

В Шумен ще влезе младежката стратегия, където Фондация „Подобри я“, член на НМФ, която инициира и създаде „Младежката сфера“ - пространство, където младите реализират инициативи в свободното си време. Там има идея да се прави и скейтпарк. В началото на годината това пространство бе изпочупено от двама младежи от ромски произход. От фондацията и образователен медиатор са влезли в ромската махала, момчетата са били намерени и заедно с тях са възстановили сферата. Впоследствие тези момчета стават доброволци за 6-годишнината от „Младежката сфера“ и са взели със себе си още 8 момчета. Това е добрият пример, при който се работи и се вижда промяна.  

Центрове, които привличат младите има в Стара Загора, Перник и Враца, тъй като те са най-добрата превенция.  

Като основно за тези добри примери и обединяващото за тях е доброволчеството, категоричен е Младенов.

„Като доброволец решаваш, че ще отделиш от свободното си време, за да подкрепиш кауза. Когато бях на 14-15 г., станах доброволец и това промени целия ми живот. Има тенденция за все повече млади, връщайки се в България, да търсят възможности у нас, защото са видели какво се случва навън. Именно инвестицията в младежките работници и въобще младежката работа, която за съжаление, не се разбира до някаква степен в България, и припознаването на уменията на доброволците е изключително важна стъпка. Например ако прекарам 5 г. като доброволец, след това, когато отида в организация, то да бъде припознато, за да имам равен старт заедно с другите, които са решили например да карат стаж по нещо. Това са неща, по които се надяваме да продължим да работим - да се съсредоточим върху Закона за доброволчеството и верификация на доброволческите умения, която липсва“, допълва зам.-министърът.  

По отношение на дейността на младежкия работник на доброволец, Младенов е на мнение, че това е професия спрямо класификатора на професиите в България. Идеята е, че това са хора, независимо на каква възраст, които работят за младите - било то за личностно или професионално развитие. Най-често те са наети към младежките центрове в България, към неправителствения сектор или към общините. Това е като професията на социалния работник, смята той. Има идея тази професия да се вкара в Закона за младежта, понеже не фигурира - за да се узакони на всички нива и да може да се популяризира сред младите.

Към момента няма данни колко са младежките работници в страната, но Младенов се надява идната година да бъдат картографирани, за да се знае колко са, какви са техните нужди и развитието на капацитета им.

По Плана за възстановяване трябва да бъдат изградени над 20 младежки центъра и е ключово да се осъществи координацията между ММС и МОН, тъй като просветното министерство отговаря за младежките центрове, а ММС - за държавната политика за младежта. Тук е необходим диалогът между тези две институции, за да може младежките центрове да влязат в закона за младежта.

Работи се също така в посока как да се използват дигиталните умения. „НМФ направи много хубава конференция миналия месец за изкуствения интелект и младите хора. Все повече инструменти чрез ИИ са използвани от младите. Но и тук пак опираме до критичното мислене - не бива всичко да е “копи-пейст”, а да се развиват и използват умения“, казва още зам.-министър Младенов.