Легендата Любо Пенев става на 60 години

Днес в 19:00 часа Локомотив Сф гостува в Русе на Дунав, в мач от поредния кръг на българското футболно първенство. Наглед рутинна информация и вероятно не най-добрият начин да започнеш текст, който има далеч по-различен ракурс и цел.

Но е показателно, че навръх 60-ия си юбилей Любо Пенев пак ще е край тъчлинията на работа - във футбола, където е през целия си живот. На 31 август празнува Ел Голеадор - деветката на България от 90-те, знаковият капитан на ЦСКА и Валенсия, шампионът с Атлетико Мадрид... Боецът, който никога не се предаде пред никого и нищо, дори с цената на това да не се харесва на всеки за всичко.

Любослав Младенов Пенев дебютира като професионален футболист в ЦСКА, когато нямаше навършени 19 години - през декември 1984-а, в мач за купата във Велико Търново.

Като играч направи страхотна кариера в Испания, игра на световно и европейско с националния екип, и бе част от най-успешното българско поколение

Като играч направи страхотна кариера в Испания, игра на световно и европейско с националния екип, и бе част от най-успешното българско поколение.

Година по-късно, през декември 1985-а, начело на ЦСКА застава Димитър Пенев, заменяйки Серги Йоцов. И започва да дава шанс на младата деветка - негов племенник. Още във втория мач Любо бележи първия си гол и, а това не е никаква изненада, той идва във вечното дерби. Бележи на "Герена" при победата с 3:1 над Левски. Подходящо начало на една кариера, която оставя огромна диря в българския футбол.

Три пъти шампион с ЦСКА, избран за футболист на годината през 1989-а, когато достига и до полуфиналите за Купата на купите с отбора. Съдбата решава да пропусне и двата сблъсъка с Барселона заради наказание и контузия, но интересът от европейските клубове вече е факт. След 145 мача и 103 преминава във Валенсия, където бързо става любимец на местните фенове.

В следващите 10 сезона е част от Ла Лига с екипите на този тим, Атлетико Мадрид, Компостела и Селта. Вкарва 159 гола - при положение, че пропуска почти цяла година заради първата му диагноза с онкозаболяване през 1994-а, това са по 20-ина гола средно на сезон. Стана шампион и носител на купата с Атлетико, а и до днес не са много играчите, вкарали 10 пъти на Реал Мадрид в първенството на Испания.

Споменатото заболяване е първата голяма и спечелена битка извън футбола. Заради нея обаче губи една такава в играта - не е част от отбора на САЩ 1994. А именно неговият брилянтен пас към Емо Костадинов и голът на седмицата в последните секунди на "Парк де Пренс" ни класират там. Голямо разочарование, но със сигурност победата е по-важна на фронта извън терена.

В незабравимата вечер на "Парк де Пренс" на 17 ноември 1993-а той даде паса към Емо Костадинов за фамозния гол в последната секунда. Без него нямаше да има САЩ 1994

В незабравимата вечер на "Парк де Пренс" на 17 ноември 1993-а той даде паса към Емо Костадинов за фамозния гол в последната секунда. Без него нямаше да има САЩ 1994 Снимка: Иван Григоров

След Евро 1996 идва нова битка, този път на местна почва - в родината му. Лавината от критики е насочена към него и Димитър Пенев, след като отпадаме в групата, макар да сме взели впечатляващите 4 точки. Вкарва си автогол срещу Франция в опит да спре центриране към Лоран Блан, а у нас го съсипват от критики медиите. Отговаря с фразата: "Който не ме уважава - да духа супата." Изваден от националния отбор заради нея, а чичо му бе уволнен. Събития, които и до днес не оставят най-добрия привкус, а специално смяната на треньор №1 на 20-и век е прибързана и напълно ненужна. Провал на това европейско няма.

Но Любо не е новобранец в света на това да не бъде приеман и от свои, и от чужди. Още в първите му сезони в ЦСКА у нас се чува едно ехидно "Чичовото" - намек, че играе заради присъствието на Димитър Пенев на скамейката. А той чупи рекорди и наказва наред всички с голове.

Завърна се в ЦСКА съвсем млад, като играещ президент - и до днес няма такъв случай в историята на играта у нас. После започна треньорска кариера, в която пак си беше той. Никога с общото мнение, никога със статуквото, никога дипломатичен и услужливо усмихнат. Когато искаше да каже нещо - изричаше го директно. И днес си е такъв.

Като национален треньор го смениха след един мач с Малта, а той се появи в студиото на предаването "120 минути" по btv и не спести нищо никому по върховете на футбола ни. Разтърси го здраво - на мнозина това не се хареса. Но кога пък Любо Пенев се е интересувал от това на кого се харесва? Той не е конформист и никога няма да бъде такъв.

Води и националния тим, като опита да "отлепи ютията". Тръгна си с изява в студиото на btv, която разтърси сериозно статуквото във футбола ни и някои от неговите основни фигури

Води и националния тим, като опита да "отлепи ютията". Тръгна си с изява в студиото на btv, която разтърси сериозно статуквото във футбола ни и някои от неговите основни фигури Снимка: Getty Images

Съдбата му нанесе нов голям удар през 2025-а, когато бе диагностициран с остра форма на раково заболяване в напреднала фаза. Месеци на неизвестност, на най-лоши прогнози и очакване. Но битката отново бе неравна - болестта срещу този характер, който просто отказва да се предаде.

Завърна се като треньор - невероятно, на Локомотив София. А с това сякаш затваря и цикъла на футболните си търсения. Няколко пъти води родния ЦСКА, бе в националния, а сега е начело на клуба, дал път във футбола на чичо му - покойния великан Димитър Пенев. И пак не се предава, въпреки че отборът му още няма победа на старта на сезона.

Подкрепата за него по стадионите, където играе Локо, е огромна. И от феновете на съперника. Показателно колко ярка е следата му и влиянието му.

Принципите на игра са същите, медийните изяви - също. Точно, ясно и в целта.

Харесва ли се това на всички? Не. Ще се променили ли заради този факт Любо? Не.

На 60 години една голяма фигура във футбола ни си остава все същият. Остава си той.