Пиронкова на родна земя: Отидох без очаквания, а бе един от най-добрите ми турнири

Цветана Пиронкова се прибра в България след страхотното представяне, което направи при завръщането си на корта на US Open след 3 годишно отсъствие. Пловдивчанката впечатли света и достигна до четвъртфиналите в Ню Йорк, където отстъпи в равностоен двубой пред Серина Уилямс.
Цвети отговори на въпросите на десетките репортери, които я чакаха.

„Този турнир беше много емоционален за мен. Отидох без очаквания, но все пак знаех, че се намирам в добра форма. Месеци преди началото на US Open усещах, че съм във форма, но след толкова дълга пауза никога не знаеш как ще реагираш на състезателна обстановка. Нещата за мен в Ню Йорк се развиха добре. Тази година настилката е нова, доста по-бърза, което е добре за мен. Лека-полека, мач след мач, започнах да се чувствам все по-уверена. Оценявам участието ми в този турнир като едно от най-добрите в кариерата ми до момента.
Почувствах се у дома от първия миг, в който стъпих в Ню Йорк. Хората са същите, няма големи промени. Мерките бяха строги, но предвид ситуацията беше очаквано. Хората се бяха постарали много за организацията.
Липсата на фенове не беше в мой плюс. Аз обичам да играя пред публика, която ме наелектризира, сподели Пиронкова.

„Замразеният ми ранкинг важи за 12 турнира, остават ми още 11. Все още не съм сигурна дали ще участвам на „Ролан Гарос“. Липсата на време за възстановяване е нещото, което ме кара да се колебая. Засега съм в квалификациите, почти невъзможно ще е да се подготвя, защото ще трябва да съм седмица по-рано там. Току що разбрах, че г-н Стефан Цветков прави всичко възможно да получа „уайлд кард“ . Ако това стане ще бъде чудесно. Ако не съм в основна схема вероятно няма да участвам“.

„Получих огромна подкрепа, невероятна, оценявам я дълбоко. Благодаря на всички хора, които се интересуват от мен, подкрепят ме и ми изпращат положителна енергия“.

Това решение не го взех отведнъж, беше трудно решение, трябваше ми доста време. В първите 2 години, след като спрях да играя живеех с мисълта, че може би повече няма да се върна на корта. Не исках обаче да го обявя, защото допусках, че рано или късно тенисът ще започне да ми липсва и ще имам желание отново да играя. И така стана. Лека полека започнах да следя турнирите и календара и в началото на тази година твърдо бях решила, че ще се завърна. Няколко месеца по-късно обявих решението си и буквално на следващия ден отложиха всички турнири заради пандемията. Това беше плюс за мен, защото имах още няколко месеца да се подготвя. Не съм правила нищо кой знае колко различно. Много повече слушах себе си и вярвах на инстинктите си. Заложих много на физическата подготовка, това беше най-голямото предизвикателство за завръщането. Работих и върху различни детайли от играта си.

Имам много мечти. Най-голямата на всеки един тенисист е да спечели титла от Големия шлем, това си остава.
С появата на детето всичко се променя, това е нормално. Промяната е към добро, фокусът е изцяло към детето. Научаваш кои неща са важни. Тенисът със сигурност е едно от тях, но вече не е на първо място. Преместването на фокуса при мен беше здравословно.