Румен Радев и упражненията върху българския спорт

Откакто е президент Румен Радев често демонстрира нечистоплътните си стремежи да се докаже, яхвайки редица спортни мероприятия и инициативи. В спортните среди той е популярен с това, че лично или чрез съветниците си настоява да бъде патрон на всеки спортен празник, международно състезание или спортна годишнина.

Нахалството му взе връх по време на провеждането на трите световни първенства в България през 2018 година (по волейбол, гребане и художествена гимнастика), когато Радев се самопокани и настояваше да държи реч.

Нещо, което му бе отказано от организаторите. И с право. Та какво е направил президентът за българския спорт?

В желанието си да изпъкне с каквато и да е дейност Румен Радев се опитва да наложи инициативата „Спортувай с президента“, която обаче така и не стана популярна сред обществото. Ниският интерес към спортните упражнения на Радев вероятно се дължи на усещането на спортните ни звезди, че ще бъдат използвани за политически цели.

Какво ни каза днес Румен Радев?

„Като материална база хиляди деца нямат физкултурни салони и са лишени от спортни съоръжения и занимания“, каза Румен Радев в своята реч днес. Но този проблем е един от приоритетите в управленската програма на правителството на Борисов, който намери решение. Тази година правителството отпусна 25 милиона лева за изграждане на физкултурни салони в общински и държавни училища.

Президентът и служебния министър на БСП би следвало да замълчат когато става дума за спортна инфраструктура, защото преди 2009 година спортната инфраструктура тънеше в разруха, забравена от държавата. Трите правителства на Борисов са инвестирали над 350 милиона лева в спортна инфраструктура, както става ясно от официално оповестени данни. Именно заради тази инвестиция България има възможност да кандидатства на спортни събития от най-висок ранг.

Именно доброто състояние на спортните ни съоръжения бе изтъкнато и от президента на МОК Томас Бах по време на срещите му с Бойко Борисов, Румен Радев и Красен Кралев през 2018 година.

Напротив – много спортисти са отказали учтиво на президента да присъстват, въпреки настоятелните призиви от него и от екипа му. Вярно е обаче, че лично президентът е провел телефонни разговори с редица „ръководители на международни спортни организации, за да ги запознае с инициативата“.

Според запознати Радев лично е звънял на редица именити български и чуждестранни спортни звезди, за да настоява да го поздравят с видео обръщение. Нещо, което никой освен Томас Бах не направи и то вероятно поради спазване на протоколни отношения. Много от спортистите ни, включително трима министри, не уважиха събитието на президента, защото напълно осъзнават, че Румен Радев използва Деня на детето и българския спорт за поредната порция политически речи и злословене.

Нека да говорим с факти, господин президент.

Първо, не стана ясно от къде са данните, представени на събитието, които бяха цитирани от назначения от Румен Радев служебен спортен министър Даниела Дашева под формата на презентация. Означава ли това, че г-жа Дашева изказва личното си и откровено пристрастно мнение, с което ангажира широката публика под егидата на президента?

Можем да предположим, че някои от цитираните данни са от изследване на „Евростат“ от 2017 година, което е било проведено сред 1000 души чрез телефонни интервюта в работни дни. Колко хора в днешно време имат домашен телефон?

И кой освен възрастните хора вдига домашния си телефон в работен ден? Тези 2% от българското население, за които говори Дашева, от коя възрастова група са.

През цялото време се говореше с лозунги за повече спортуващи млади хора, но повечето от цитираните данни се отнасяха за цялото население. Иначе казано – бяха нахвърляни данни от различни източници за различни периоди и различни възрастови групи, за да се внуши колко е зле българинът, който не спортува.

„68% от българите не са спортували“, се твърди в презентацията на Даниела Дашева – кой е източникът на тези данни така и не стана ясно. На някои от слайдовете се вижда препратка към „journalof school 2015”, което е най-малкото несериозно през 2020 година.

Тъй като фокусът би трябвало да е върху децата и младежите, но вместо това на днешното събитие бе представен един тюрлю гювеч от цифри, ви предоставяме данните от доклада на Световната здравна организация, които са изследвали именно тази възрастова група.

 

Изследването е съвместно с Европейската комисия и е от 2018 година. Отнася се за спортуващите български деца и младежи от 10 до 20 и повече години:

Физическа активност (10-14 години)

Момчета – 42 %

Момичета – 24 %

Физическа активност (15-19 години)

Момчета – 53 %

Момичета – 27%

Физическа активност на 20-годишните младежи в България

Момчета – 32%

Момичета – 21%

Проучване на „ТРЕНД“ от 2018 година сред младите българи от 15-29 години показва следното: „35% от младите хора спортуват като спортуващите младежи в най-голям дял смятат, че има достатъчно добри условия за спорт – малко под две трети. Няма осезаема разлика спрямо населеното място.

Като основна причина да не спортуват младите посочват, че нямат време.

28% посочват, че нямат желание или нужда. Не става дума за липсата на спортна инфраструктура.“