Протести в Скопие срещу френското предложение, Османи с призив да се приеме

Външните министри на България и РСМ ще проведат онлайн разговор относно двустранния протокол в понеделник

Протести в Скопие срещу френското предложение. Демонстрантите призоваха да не се подписва. А протестът премина под мотото „Ултиматум - Не, благодаря“. Официален организатор не беше обявен, но протестът беше подкрепен от политически партии и граждански организации, според които предложението на Франция е изключително лошо за македонския народ и македонските национални интереси.

Ораторите - общественици, журналисти, преподаватели и представители на сдружения призоваха правителството да не подписва предложението с посланието „Македония е всичко, което имаме и ние никога и при никакви условия няма да се откажем от нея“.

„Тази вечер казваме "no pasaran". Подадохме ръка - искат ни душата, но душата има ли цена... Съпротива ще има винаги, а победата е гарантирана, защото Македония, македонците, македонският език и история, култура и идентичност са единствените истина“, беше заявено на протеста.

Според участниците отричането на правото на самоопределение и обуславянето на македонската евроинтеграция с приемането на едностранно заличаване на културно-историческите особености и непризнаване на езика не е част от критериите за членство в ЕС, нито правило сред държавите-членки.

Участниците обявиха, че утре отново ще излязат на протест срещу френското предложение.

Протестът беше подкрепен и от най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, чийто председател Христиан Мицкоски заяви: „Не ни трябва Европа, ако трябва да ни асимилират.“

„Не искам да съм в Европа, защото имам право да бъда македонец, който говори македонски език и който се бори за своята Македония, за своята идентичност, за своята култура, за своята история и за своето наследство“, каза Мицкоски.

На този фон македонският министър на външните работи Буяр Османи призова за приемане на предложението. Той го определи като добро.

„Предложението на Франция за отмяна на българското вето за начало на преговорите за членство на РС Македония в ЕС е добро. То отваря пътя на страната и дава възможност Скопие „да хване последния влак“ за ЕС. Отказът да бъде прието носи рискове от липса на перспектива, кризи, затъване в балканската кал. Сега е времето, когато трябва да бъдат взети държавнически решения за бъдещите поколения“, заяви той. „Вече започнаха официално да се коментират въпроси за нови съюзи, за нов политически съюз. Ако не започнем сега, Албания ще започне преговорите, а ние ще останем. България тръгва към избори. При тази ситуация най-вероятно няма да има правителство през следващите една-две години. Този въпрос ще се проточи и в бъдеще. Тук ще избухнем от всички възможни кризи, които ще се появят заради липсата на перспектива. Хората ще решават окончателно да избягат от тук, защото имат семейства, които все още се надяват, че ще се оправят, че ще има европейска перспектива, държат децата си тук, не вземат задгранични паспорти. Ако кажем „не“, ако Албания започне преговорите, ако хората осъзнаят, че няма бъдеще, повярвайте, че хиляди ще започнат да вземат паспорти от съседните държави, хиляди ще вземат решение да заминат и да напуснат страната, защото няма бъдеще“, каза Османи.

В такъв случай в Северна Македония ще възникне междуетническо напрежение, ще започне напрежение между различни категории граждани, тази зима страната ще има най-трудната година по отношение на енергията и храната заради световната криза.

„В условията, когато светът е във война, ние да говорим за фалшиви тълкувания, че някой ще ни побългарява, когато зависи от нас. Никой не може да ни принуди да приемем нещо, под каквато и да е форма, за каквото и да било. Смятам, че ще бъде безотговорно и срамно да се води една и съща политика по такива теми, за да може някой да стане министър или премиер. Вложихме много политически капитал в този въпрос за сметка и на нашите кариери и нашите политически партии. Но това са времена, в които държавниците вземат решения“, подчерта Османи.

Външният министър изтъкна, че разликата между политика и държавника се състои в това, че политиците мислят само за предстоящите избори, а държавниците – за поколения напред.

„Сега е времето да се вземат държавнически решения за идните поколения“, подчерта Османи.

Отказът да се приеме френското предложение значи отказ от възможността въпросът за македонския език да се затвори веднъж завинаги. Отказът означава затъване в балканското благо с всички възможни последици от това и загуба на всякаква перспектива за ЕС.

Османи заяви, че всички експерти от външно министерство, които са били чяст от решаването на този въпрос, са на мнение, че френското предложение трябва да се приеме. Защото ако бъде отклонено, тогава Македония зачерква завинаги своята европейска перспектива.

„Логиката на страха, че заради блокиране можем да останем блокирани десетки години, е патологична“, подчерта Османи.

За понеделник е насрочена онлайн среща с българския външен министър Теодора Генчовска относно двустранния протокол, но той не е свързан с рамката и ще бъде подписан, когато правителството на РСМ одобри целия пакет.

„Протоколът съдържа условието за конституционни промени, но искахме гаранции, че това ще стане след началото на преговорите“, уточни Османи.

„Хипотетично, ако правителството ми даде зелена светлина в понеделник, във вторник мога да се разбера с българите и ЕС да подпишем протокол - или в Скопие, или в София, а след това веднага в Брюксел да приемат рамката. После можем да организираме междуправителствена конференция и да започваме преговори, каза македонският външен министър Буяр Османи.

По-рано македонското правителство обяви, че е получило официално променен вариант на френското предложение за отмяна на българското вето срещу началото на преговорите за членство в ЕС на РС Македония. По време на официалните изявления от страна на премиера, вицепремиера и министъра на външните работи на страната беше подчертано, че предложението отчита всички интереси на македонската страна. Президентът Стево Пендаровски обяви свиква Съвета за национална сигурност, който обсъди френското предложение.

БГНЕС