Кадровиците на Темида - Парламентът най-сетне стигна до процедура по избор на ВСС след години на блокаж и скандали
pixabay
Народното събрание най-сетне даде старт на същинския избор за нови членове на Съдийската и Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Процедурата се развива по правилата, приети с решение на парламента от тридесет и първи юли 2026 година, а пленарната зала демонстрира рядко единодушие при допускането на номинираните до финалното гласуване. Председателят на комисията по правни въпроси Янка Тянкова от Прогресивна България представи доклада от проведените изслушвания, след което депутатите гласуваха с двеста двадесет и два гласа за, един против и един въздържал се да допуснат всички двадесет и един кандидати до вота в зала. Оттук нататък предстои най-трудното изпитание, защото за да влезе в кадровия орган на съдебната власт, всеки от претендентите трябва да събере квалифицирано мнозинство от минимум сто и шестдесет депутатски гласа.
Зад това протоколно на пръв поглед гласуване обаче стои дълга и грозна предистория, превърнала Висшия съдебен съвет в един от най-тежките символи на институционалния разпад у нас. В продължение на години съветът функционираше с отдавна изтекъл мандат, превърнат в заложник на политически и задкулисни сметки, в които принципът на разделение на властите редовно отстъпваше пред битката за контрол върху магистратурата. Последните години бяха белязани от поредица остри скандали, провалени процедури, конституционни сблъсъци и взаимни обвинения между партиите в опити за овладяване на съдебната власт чрез удобни кадри и скрити договорки. Всяка промяна в правилата и всяка номинация се посрещаха със съмнения за политическо инженерство, а липсата на доверие между управляващи, опозиция и съсловни организации блокираше обновяването на съвета, докато обществото наблюдаваше как правосъдието се задушава в собствените си кризи и зависимости.
Днес парламентът е изправен пред списък от двадесет и една кандидатури, разделени в двете колегии, които ще определят облика на съдебната система в следващите години. В надпреварата за местата в Съдийската колегия от квотата на Народното събрание влизат тринадесет претенденти, сред които са Анета Методиева Антонова, Васил Христов Пандов, Евгений Севдалинов Стайков, Емил Иванов Дечев, Иван Христов Ранчев, Калин Кирилов Баталски, Михаил Александров Малчев, Петьо Димитров Славов, Светлозар Георгиев Георгиев, Силвия Димитрова Цанова, Таня Атанасова Радуловска Мандаджиева, Цвета Валентинова Рангелова и Цветко Аспарухов Лазаров. За Прокурорската колегия депутатите ще избират измежду осем кандидати, а именно Андрей Иванов Янкулов, Веселин Бориславов Вучков, Екатерина Салкова Гетова, Емил Иванов Дечев, Иван Георгиев Калибацев, Красимир Стефанов Комсалов, Милена Асенова Карагьозова и Стефан Емилов Милев.
Високият праг от сто и шестдесет гласа превръща предстоящото гласуване в истински тест за политическата зрялост на Петдесет и второто Народно събрание. Единодушието при допускането на кандидатите в зала е само техническа крачка, която не гарантира нито качеството на избора, нито скъсване с порочните практики от миналото. След години на скандали, компрометирани процедури и изтекли мандати, българските граждани вече не се интересуват от партийната аритметика зад паравана, а от това дали най-сетне в кадровия орган на Темида ще влязат хора с почтеност, гръбнак и професионален авторитет, способни да върнат поне частица от загубеното доверие в справедливостта.
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/zakon-i-red/kadrovitsite-na-temida-parlame/



