Експерт: Случаят от Пловдив ни показа, че България не е остров на спокойствието, както се смяташе

Това не е първият случай за вербовка на българин от страна на „Ислямска държава“, посочи Любомир Тулев

„Радвам се, че не се стигна до фаталния край, който беше планиран, и тази история даде възможност да отрезвеем и да си дадем сметка, че България не е една бяла точка на картата. България е част от Европейския съюз и от НАТО, търпим всички позитиви и негативи от това. България не е остров на спокойствието, както досега твърдяха повечето експерти”. Това коментира експертът по киберсигурност Любомир Тулев за случая с 16-годишното момче, което било вербувано от „Ислямска държава“. Експертът коментира случая пред NOVA телевизия.

Младежът влязъл във връзка с ИДИЛ чрез социалните мрежи. Спецслужбите и прокуратурата съобщиха за разкритието си в събота.

„Това е много хубаво, защото ще повлияе на институциите да задействат механизмите за изграждането на център за контрол и борба срещу тероризма, например, отделно в училищата да се работи по-задълбочено с децата. Училището и родителската връзка са двата основни колоса, които държат възпитанието на децата и ги държат да не отидат в другата крайност“, посочи той.

По думите му това не е първият случай за вербовка на български гражданин от страна на „Ислямска държава“.

Според Тулев в този конкретен случай е ясно, че детето е боравило и търсило информация най-вероятно в социалните мрежи Facebook и Twitter.

„Търсейки информация за исляма или за ИДИЛ в тези социални мрежи, особено в Twitter, има „спящи клетки”. Това са хора, които наблюдават и търсят точно това, което ти си търсил и се опитват да установят контакт с теб”, обясни още той.

Според клиничния психолог и педагог Михаил Михайлов родителят е този, който трябва да разчете промените в поведението на детето и да реагира.

„Бащата е обърнал внимание на промяна в поведението на своя син и това го е накарало да контактува с него и да потърси помощ, да види за какво става въпрос и да разговаря с него. Тези промени в поведението на детето, особено когато са резки и драстични, индикират на родителите, че се случва нещо”, смята Михаил Михайлов.

„Факт е, че децата в днешно време са много напред с технологиите и се социализират чрез интернет. Забраненият плод е най-желан. Със сигурност забраната за използване на различните устройства не е решение. Решението е в говорене и опознаване на опасностите, даването на конкретни насоки на детето”, коментира Любомир Тулев.

По думите му процесът на вербовка трае с месеци. „Поне седем-осем месеца е траела тази вербовка. Сценарият е много близък до начина, по който едно дете бива обработено с цел сексуална експлоатация – уязвимо дете в социалните мрежи. Набелязва се детето и започва комуникация с него – „никой друг не може да те разбере, само аз“, показват се положителните страни на това дете, следва втората стъпка – отричането от заобикалящата го среда. На трета стъпка е експлоатирането на детето, то се принуждава по един или друг начин да извърши терористичен акт“, обясни той.

„Това, което трябва да направят родителите, е да има контрол, но не същински контрол, а мониторинг – да наблюдават детето с какви хора комуникира в интернет. Когато родителят влезе в стаята и то бързо хвърли или заключи телефона си, това трябва да е индикация за родителите, че нещо се случва”, посочи още Любомир Толев.

Според него трябва да има контрол от страна на родителите по отношение на сайтовете, които посещава тяхното дете.

„Родителите трябва да разберат, че както учат децата какво е добро и лошо, какви са опасностите от наркотиците и трафика, така не бива да пренебрегват, че в този свят вече има терористи и тероризъм, и затова трябва да се говори с детето какво е тероризмът и какви са опасностите, свързани с него”, каза Михаил Михайлов.