Гешев: Искат да ме сменят, за да овладеят прокуратурата, но нямат правни аргументи

Главният прокурор внесе становище във ВСС по предложението на министъра на правосъдието за предсрочно освобождаване от длъжност

Главният прокурор Иван Гешев изпрати становище във Висшия съдебен съвет (ВСС) относно предложението на министъра на правосъдието Надежда Йорданова за предсрочното му освобождаване от длъжност.

В становището се посочва, че предложението е в противоречие с Конституцията на Република България (КРБ), Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а като цяло и с общата теория на правото, функционирането на властите и развитието на съдебната реформа. То не се основава на правни аргументи, а на  политически съждения и субективни  заключения и на практика е лична оценка на професионалните и нравствени качества на главния прокурор от настоящия министър на правосъдието.

Иван Гешев посочва, че предложението не съответства на утвърдените правни стандарти, отбелязва редица пропуски, противоречия и грешки, включително сочени в предложението събития, които не са се състояли.

Обстоятелствата, въз основа на които се прави извод за наличие на основания за предсрочно освобождаване, не са свързани конкретно с действия или бездействия на главния прокурор, а по закон отговорността е лична, се казва в становището.

В него са изложени конкретни доводи и възражения по всеки пункт от предложението на министъра на правосъдието, дори и по тези, които в съответствие с правилата на ВСС следва да бъдат оставени без разглеждане, тъй като не се отнасят до действия на главния прокурор, а до други хора и събития. Всички може да се видят в пълния текст на становището (в приложения файл). С оглед на обществения интерес ще посочим част от тях: 

По пункт 1 – относно публикувано на 11 юли 2020 г. в профил  в „Туитър“ съобщение. Твърдението, че подкрепяйки „законосъобразните“ действия на МВР (по време на протест), главният прокурор е уронил престижа на съдебната власт, е абсолютно несъстоятелно. То би могло да се възприеме като изявление на министъра, което цели обществен отзвук от придаване на смисъл, какъвто нямат думите на главния прокурор. Предложението в тази част съдържа неверни данни и изводи. Правосъдният министър  изказа „съмнение“, което не е оправдано с годни доказателства.

По пункт 2 – относно искане до Европейския парламент за снемане на имунитета на евродепутата Елена Йончева. Това искане не е отправено от Иван Гешев, а от предшественика му на поста главен прокурор. По отношение на упреците, че обвинител №1 не е предприел „необходимите действия по обективно разследване на обстоятелствата … по обвинението срещу Йончева“ в становището се напомня, че с измененията на Конституцията и ЗСВ (съответно през 2015 г и 2016 г.)  главният прокурор не може да се намесва в работата по конкретни преписки и досъдебни производства, той не разследва, а ръководи единствено административните ръководители на прокуратурите в страната. Изключено е да извършва действия по разследването и ако допусне това, ще наруши правомощията си.

В предложението на правосъдния министър се посочва, че Иван Гешев не е оттеглил искането за сваляне на имунитета на Йончева и не е изразил публично позиция по решението на Европейския парламент, но не се посочва кои са законовите разпоредби, които му дават това право или го задължават да го направи. Като институция Прокуратурата на Република България (ПРБ) не може да коментира упражнени правомощия на друга независима институция - Европейският парламент. Не само главният прокурор, но и много други лица на публични длъжности, включително и министърът на правосъдието, не са изказали публично мнение по въпроса.

По пункт 3 -  Не са налице данни за действие или бездействие, с които да е нарушена Конституцията. Не е вярно, че прокуратурата е „структурно и организационно…централизирана“. ПРБ е единна, но не централизирана.  Според европейските стандарти* задължението заподозрените или обвиняемите да не бъдат представяни като виновни „не възпрепятства публичните органи да разпространяват публично информация относно наказателното производство, когато това е строго необходимо по съображения, свързани с наказателното разследване или от обществен интерес.“

Пункт 4 – не са налице данни за нарушение по чл. 129, ал.3, т.5 от КРБ. Невъзможно е предубеденост да се прояви по въпрос, чието разрешаване не е от правомощието на главния прокурор, когато не той, а друг се произнася по същество. Твърди се, че е имало изслушване пред Народното събрание на 14.10.2021 г., но трябва да се има предвид, че такова изслушване не е провеждано, тъй като не е имало действащ парламент.

Пункт 5 - не са конкретизирани лични действия на главния прокурор. Изявлението, което се разглежда в случая, не е на Иван Гешев, а на ПРБ.  Твърди се, че има нарушение на правилата за етично поведение, без да се сочи на кои точно. Отделно твърденията на г-жа Йорданова не отговарят на установени данни по водената по случая преписка, която е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на данни за престъпление.

Пункт 6 е свързан с изказвания за извършен одит на информационната сигурност на Централизираната система за случайно разпределение на делата (ЦССРД). Цитираните думи кореспондират напълно с твърдения в сигнал, изпратен до главния прокурор Гешев от петима членове на Съдийската колегия на ВСС и един на Прокурорската колегия на ВСС. Главният прокурор е обърнал внимание, че е необходимо констатациите да бъдат потвърдени с експертизи. Няколко месеца по-късно във връзка с проблема са платени близо 40 000 лв. за отстраняване на 23 уязвимости в системата, констатирани с доклада по случая.

Пункт 7 – Главният прокурор приема изложените твърдения „като вероятна политическа оценка на министър Йорданова“ спрямо него. Не е  укоримо да бъдат изпратени две произведения на български класици  („Под игото“ на Иван Вазов и сборник разкази на Йордан Йовков) на неправителствена организация.

Пункт 8 – Указанията за подобряване на организацията на работа на ПРБ по прилагане на разпоредбите на чл.53 от НК и чл.72 от НПК по досъдебни производства за престъпления по транспорта са издадени в съответствие с конституционните правомощия на главния прокурор за законност и методическо ръководство, след анализ на нормативната уредба и съдебната практика и са в съответствие с действащото законодателство.

Откроена е тревожна тенденция за увеличаване на наказателните производства за управление на моторни превозни средства след употреба на алкохол или наркотични вещества. А резултатът е занижени наказания, несъответни на обществената опасност на деянията, което е крайно несправедливо и руши доверието в съдебната система. Затова е направено всичко възможно за подобряване на работата на прокурорите  по този вид престъпления. Указано е на всеки 3 месеца да се изготвят обобщени анализи, за да се прецени ефекта от издаденото указание и необходимостта от мерки.

Пункт 9 – в случая се касае за действия на конкретен наблюдаващ прокурор по конкретно досъдебно производство. То е наблюдавано от Софийска градска прокуратура и е спряно, а не прекратено, както посочва правосъдният министър. Използван е цитат не на Иван Гешев, а на  предишния главен прокурор. Не отговаря на истината, че обществото не е уведомявано през продължителен период за посоченото досъдебно производство (посочени са прессъобщения) и няма изискване през какъв период да се дава информация.

В изложението на министъра на правосъдието са направени сложни взаимовръзки между събития в страната и чужбина, които следвало да обосноват ангажирането на наказателна отговорност спрямо конкретни лица. След като дори главният прокурор няма правомощия по конкретни наказателни производства, то това би следвало да важи в още по-голяма степен за представител на изпълнителната власт. Посочените от г-жа Йорданова заключения и препоръки относно хода на висящи досъдебни производства (без да е запозната с материалите) нарушават основни европейски принципи като върховенство на закона и разделение на властите, се отбелязва в становището.

Посочва се, че внесеното предложение по същество е продължение на институционалния натиск срещу прокуратурата от страна на законодателната и изпълнителната власт, който вероятно цели персонална смяна на главния прокурор, овладяване на прокуратурата и подчиняването ѝ на политически и икономически интереси.

*Виж Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и Съвета на ЕС, с Мнение № 8 (2013) на Консултативния съвет на европейските прокурори