„Исторически успех”, а кога ще бъде публично оповестен документът, който нашите управляващи са подписали?

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg 

След като дни наред слушахме възторжените хвалби на Николай Денков и ПП/ДБ, че са постигнали исторически успех, чакан от години от страната ни – влизане във въздушния и воден Шенген през март 2024г. (което частично „влизане” всъщност не е никакъв успех), постепенно започнаха да излизат все по-тревожни подробности от „историческия успех”.

Нямаше как да не направи впечатление, че явно и голяма част от  активистите и членовете на ПП например, явно не знаят какво точно сме обещали и подписали. Бившият зам.-вътрешен министър Милен Керемедчиев влезе в дебат във Фейсбук, като се опита да убеди опониращите го, че хем австрийският външен министър не лъжел, че сме се съгласили да приемем повече бежанци, конкретно афганистанци и сирийци, хем дори да ни ги върнат, тези хора не искали да останат у нас, нещо повече – думите на Герхард Карнер били насочени към неговите гласоподаватели, съответно били политическо изказване (явно все пак Карнер лъже).

Подобен дебат се разгоря и на стената на Лена Бориславова, като част от усъмнилите се какво точно са подписали нашите управляващи, бяха дори симпатизанти на ПП, които г-жа Бориславова опита да убеди, че т.к. в  Австрия предстоят избори, техните властници внушават, че са намерили начин да се отърват от хиляди афганистанци и сирийци (отговорни за огромна част от тежките престъпления там).

Нещо повече, тяхното „Възраждане” водило с 10%, затова там всички – и медии, и управляващи, лъжели. За пръв път разбирам, че и в Австрия си имат „Възражсдане”, към което явно принадлеждат и до една медиите им, включително и външния им министър, вътрешния министър, и прочее.

Истината е, че никой у нас, освен вероятно Денков и още единици около него, не знае какви условия сме приели. Резонно се поражда въпросът щом всичко е толкова хубаво и прекрасно, поради каква причина вече толкова дни въпросния документ не е публично представен на обществеността и медиите. Какво остава скрито?

Онзи ден румънският евродепутат Алин Митута разпространи документ в социалните мрежи, за който твърди, че е подписан от страната му и от България и съдържа 5 условия.

1. Засилване на граничния контрол с Турция и Сърбия, включително европейски средства за укрепване на границите и техническа подкрепа
2. Засилване на контрола по сухопътните граници между България и Румъния, и между Румъния и Унгария
3. Връщане към територията на България и Румъния на бежанци, влезли в ЕС през двете държави
4. Възможни неочаквани проверки по австрийските летища на пътуващи от България и Румъния
5. Преглед на състоянието на Шенген през настоящата година

Същественото, което най-много ни интересува, е третото условие, което породи и толкова притеснения. Министерския съвет, след ден-два озадачаващо мълчание, обяви, че няма нови условия, свързани с броя на мигрантите от Сирия и Афганистан. Страната ни щяла да продължи, както и досега, да прилага Регламента от Дъблин, подписан преди 10 години.

Истината е, че това не е напълно вярно – да, ние сме длъжни да прилагаме Регламента от Дъблин, но до момента това по-скоро не се случваше, като причините бяха няколко – нито мигрантите искаха да останат или да се върнат на наша територия, нито австрийците успявах да докажат колко точно са стигнали до страната им през нашата например, нито техните твърдения (на австрийски политици, които разпространиха техни медии и в които се посочват конкретни цифри – 6000 от България, 2000 от Румъния), бяха приети от нашите властници, поради което за 2023г. върнатите от тяхна територия са 113 мигранти, което става ясно от отговор от Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет. Входящите трансфери от Република Австрия към Република България са 193, като реално осъществените от са 113.

Добре, ще каже някой, мигрантите – както и преди – няма да искат да остават тук. Да, това е вярно, но разликата е, че с приетите от нас условия, реално ние вече се задължаваме, първо – да не ги пращаме на конвейер към Австрия (в случая), а да ги регистрираме и настаняваме в центрове у нас, второ – ако все пак някаква част от въпросните стигне до Австрия, да ги приемем обратно без да оспорваме бройката, посочена от австрийските власти. Затова и тези 6000 се размятат още от началото на декември от австрийски медии и политици – въпросните са категорични, че толкова са влезлите от нашата страна и тях настояват да ни върнат.

Всъщност това и до момента гласеше Дъблинският регламент – задължението е на страната, на която първа в ЕС стъпят въпросните. Но истината е, че до момента ние се възползвахме както от нежаланието на мигрантите да останат у нас, така и от възможността да оспорим посочените цифри на влезлите от нас, защото са трудно доказуеми.

Остава и въпросът точно колко са приетите нелегални мигранти в отделните европейски държави по Дъблинския регламент, което към момента също е въпрос с неизвестен отговор, защото нашите служби – интересно защо ли – мълчат упорито.

Не е и напълно ясно дали приетите от нас условия касаят само Дъблинското споразумение, това също отникъде не са разбира. Има ли друг документ, или ли т.нар. ситен шрифт, или уговорено, но прикрито, наистина знаят само преговарялите от наша страна и австрийците. Притеснение буди и фактът, че наистина по техните медии информацията е доста по-конкретна, както и категорична, включваща точни цифри – въпросните 6000. Не по-малко притеснителен е и фактът, че освен медиите им, тези данни спускат и съвсем официални лица – министри, други политици и т.н.

За разлика от нашите, които само тръбят – исторически успех, исторически успех, а същественото премълчават.

Да не забравяме и че обещанията за пълен, сухопътен Шенген, които слушаме от нашите управляващи, че са въпрос на време, всъщност са абсолютна химера към този момент. Както става ясно, условията, които към момента се обсъждат, касаят само частичния ни прием, а отново по думите и на австрийски политици, никакви други дати и обещания не са давани, евентуално през 2024г. тепърва ще започнат разговори какво още трябва да изпълним, за да започнат преговорите за сухопътните граници.

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.