1984 в съвременен прочит или как ПП/ДБ ще борят дезинформацията, цензурирайки

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg 

Промени в Закона за електронните съобщения, подготвени от депутати от ПП-ДБ, предвиждат, че  държавни органи да могат да налагат ограничаване на достъпа до интернет страници или интернет адреси. Обявената цел е борба с дезинформацията в онлайн пространството, а заложената дата, на която трябва да влязат в сила измененията 01.05.2024 г. Прави впечатление, че замисълът на вносителите е това да се случи точно преди евроизборите.

С измененията всъщност се въвеждат компетенции на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и на министъра на електронното управление по определяне и привеждане в действие на политиката за ограничаване на системни рискове.

В чл. 17, ал. 1 се създават т. 4 и 5: „4. определя държавната политика по ограничаване на системните рискове от незаконното съдържание и онлайн дезинформацията, в т.ч. разпространявана чрез доставчици на посреднически услуги по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/2065. 5. публикува ежегодно доклад за системните рискове от онлайн дезинформацията и мерките за нейното ограничаване.”

§ 4. В чл. 21 се създава ал. 6 със следния текст: “(6) Комисията осъществява надзор върху дейността на доставчиците на посреднически услуги във връзка с изискванията по чл. 177а от Изборния кодекс, а в  § 7. се създава чл. 318а със следния текст: (1) В случаи, определени със закон, държавни органи могат да налагат ограничаване на достъпа до дадена интернет страница или интернет адрес по реда на ал. 2-5.”

Поставени са и конкретни срокове, в които лицето трябва да преустанови нарушениято, ако не „наказващият орган подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници или интернет адреси”, като съдът трябва да се произнесе до 72 часа от постъпването на иска.

В мотивите към законопроекта е записано, че с предложените изменения се решават проблемите с т.нар. тролски ферми, които координират неавтентично поведение в социалните мрежи, а самият документ вече е публикуван за предварително обществено обсъждане със заинтересованите страни.

Както и до момента, липса конкретна формулировка какво означава дезинформация. Всъщност основните опасения, които вече се появиха, са, че подготвяният закон просто ще осигури комфорт за вносителите, така важен преди евроизборите, както и занапред, а що е то дезинформация, ще определят именно те, по субективни причини. Или по-просто казано – всичко, което не им импонира, ще влезе в тази рамка и ще подлежи на санкции. Прост пример – скорошните разкрития на Бърд, касаещи скандал с имотни сделки, намесващ имената на Даниел Лорер и Асен Василев, автоматично ще мине в графата дезинформация.

Тази идея не е нова. Още преди две години, когато един от авторите на законопроекта Божидар Божанов, който тогава беше начело на Министерство на електронното управление, планираше да създаде звено за мониторинг и анализ на това какво се случва в социалните мрежи. Неговата идея включваше подчиненото му ведомство да „следи тенденции, да следи разпространение на определени наративи - как те текат във времето, кога се засилват, кога отслабват, да ги свързва със събития в реалния свят и да предоставя на министерствата доклади за теми, които са свързани с тяхното поле на компетентност”.

Сред другите му хрумвания бяха създаването на аналитично звено, което да следи за дезинформационни наративи и кампании и да информира своевременно заинтересованите страни (органи на власт, частни организации, медии), а с Института за публична администрация, който отговаря  за обученията на държавните служители, да ограмоти медийно държавните служители.

Казано с две думи – група хора – звено – да следи и донася кой и какво публикува, като предоставя информацията на заинтересовани частни компании и медии (?). Кой и как щеше да определя кои са те не беше посочено, но се подразбираше отлично – лошите щяха да са журналистите и фирмите, които са опозиция на ДБ и ПП, добрите – свързаните с тях. Простичко, но ефикасно...

Идеята Институтът за публична администрация да насочва държавните служители  какво да четат, скрита зад „медийно ограмотяване”, също беше умопомрачителна и директно препращаше към „1984” на Оруел и телеекранът, същински Big Brother, чрез който Полицията на мисълта наблюдаваше всяко действие и мисъл на своите поданици.

Божанов тогава се аргументира, че обмислят регулирането на това как Фейсбук и други големи онлайн платформи трябва да контролират процесите, но ни успокои, че нямало да преценяват кое е вярно и кое не, а само да не ни рекламират съдържание, което е споделяно от съмнителни източници и мрежи. Пак да подчертаем – съмнително според една група хора. Усещате ли натрапчивата воня на цензурата?

В момента се случва същото, но на този етап Божанов не ни е поднесъл разясненията си, явно защото предишния път те вместо да успокоят всички, предизвикаха плашещи аналогии именно с антиутопията на британския писател.

Странно съвпадение е и продължаващата точно в този период визита на Асен Василев в САЩ, по време на която, на среща с ръководни кадри на МЕТА, собственик на социалната мрежа Фейсбук, е поискал да спрат руската пропаганда, „особено преди европейските избори”, което според него ще доведе до промяна на потребителите на Фейсбук.

Някак естествено в този момент се сещаме и за 100 000 долара, които наскоро ПП инвестира в американски лобисти, с договор, сключен в края на миналата година, със срок на действие до 29 февруари 2024 г., чиято официално обявена цел беше: “да представи положителните страни на България пред политическия елит на САЩ”, също и “укрепване на добрите отношения на държавно и партийно ниво”. Тук ключовата дума явно е партийно, както стана пределно ясно в последните дни.

Надали вече за някого е тайна, че ПП и ДБ търсят начин да се задържат по-дълго на политическата сцена, като използват всички средства и лостове – финансови, управленчески, медийни и прочее. И т.к. на родната сцена рискът да отпаднат от всякакви класации е все по-осезаем, като малка, но добре подсигурена материално алтернатива, остават европейските институции, които могат да подсигурят както кариерното бъдеще, така и старините на всеки, докоснал се поне веднъж до тях.

В момента акцентът отново пада върху медиите, които в някаква степен и част не са изцяло зависими от управленския наратив. Опитите за регулацията им обаче предизвикаха и острата реакция на Съюза на българските журналисти, които излязоха с позиция, според която въпросният законопроект всъщност „бори демокрацията и изисква отпор”. Според СБЖ идеята ДАНС да следи за публикации в мрежите е скандална и оставя шизофренично впечатление.

Разбира се, стотиците възникнали въпроси, сред които: кой ще определя какво е дезинформация, кои ще са лицата, които контролират тези процеси и как ще се определени, кой и как ще гарантира тяхната обективност, всъщност задълбочават все повече опасенията, че по отдавна познати прийоми, уж типични само за един отминал режим, някой ще ни контролира и моделира всичко, което четем, гледаме, слушаме. С надеждата така да моделира и мисленето ни...

Казано най-простичко – ПП/ДБ искат да ограничат и борят пропагандата (включително и идваща от страна на Русия, която безспорно е факт), но прилагайки нейните методи на действие. При всички положения отново става въпрос за същото, макар и маскирано зад вероятно добри намерения, а разделянето на добра и лоша пропаганда, което се опитват да правят и в момента, освен безпомощността им, разкрива и крайната им некомпетентност, която заплашва да минира медиите и социалните мрежи, цензурирайки и ограничавайки свободата на словото в тях.

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.